Млади учени събраха съкровищата на първите ханове, паметта на Перущица и наследството на Асеновград в сборник
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Сборникът "Изследване на културната памет, културното наследство и идентичности" - екипна работа на млади учени, бе официално представен днес в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН.
Сборникът включва 16 статии на млади учени, а негови съставители са доц. д-р Ана Лулева и доц. д-р Иванка Петрова. Сборникът представя статии на докторанти, постдокторанти и млади учени, членове на интердисциплинарен проект, разработван в ИЕФЕМ – БАН в периода юли 2013 – юли 2015 г. Авторите са перспективни млади изследователи от различни дисциплини: етнология, фолклористика, музеология, изкуствознание, музикознание, работещи в една актуална научна сфера – изследванията на културната памет и културното наследство. Първите два текста в сборника са посветени на различни аспекти на християнския култ. Авторът откроява като най-значимо събитие пристигането на иконата на „Пресвета Св. Богородица достойно есть” в катедралния храм „Св. Александър Невски” през 2012 г. Друг обект на изследване са съкровищата, свързани с първите български ханове-Кубрат и Аспарух.
Важността на поставените в полето на историческата полемика случаи, авторът открива в значимостта на двамата владетели като репрезентация на началото на българската държавност. Локалните проекции на травматичната памет в град Перущица са част от друго изследване. То има за цел да проследи процесите по конструиране на памет или забрава около две травматични събития-две масови убийства през 1944 г. Двете събития разполовяват колективната памет на селището и пораждат различни практики на възпоменание и разказване. Основната задача е да се очертае мястото на двете травматични събития в локалната памет на Перущица и а трансформацията, чрез, която преминава тяхното осмисляне в продължение на повече от половин век. Други две статии в сборника са посветени на използване на културното наследство в различни региони на България като ресурс за местното развитие в перспективата на културния туризъм. Сборникът проучва и културното наследство в перспективата на културния туризъм и има за цел да проучи местните практики в Асеновград, свързани с опазването и употребата на наследството като ресурс за развитието на културен и религиозен туризъм.
Теренните наблюдения сочат, че местните са пряко ангажирани с културните политики на общината. Обучението по фолклор в специализирани среди, музикални училища също е обект на изследване в сборника. Предмет на изследването са формите на овладяване на фолклорното пеене в съвременността. Убедена съм, че сборникът ще има читатели не само в професионалните среди, но ще привлече и по-широка читателска публика, заяви доц. Валентина Васева, един от рецензентите на сборника. Представените в сборника теми са разнообразни по съдържание: функционирането на колективната памет в съвременността, процесите на конструиране и използване на културното наследство, ролята на съвременните музеи като медии, връзките на наследството с културния туризъм, създаването на места на паметта, музикалното фолклорно наследство в сферата на образованието, конструирането на идентичности чрез потребление и определени стилове на живот, конструирането на транснационална идентичност на трудовите мигранти и др.
Доц. д-р Валентина Ганева-Райчева заяви, че обект на научна рефлексия са слабо проучвани или непроучвани у нас въпроси и терени. Съдържанието на сборника е на база на лични теренни изследвания на младите учени. Представянето на сборника е част от семинара „Етнология на социализма и постсоциализма“, организиран от едноименната секция на ИЕФЕМ – БАН.
