ПРАВО В ДЕСЕТКАТА! Първан Симеонов с горещ коментар: Радев напада през цялото време - играе рискова политическа игра на ръба на опасното!
Последвайте ни в Google News Showcase
Остри критики и размяна на реплики поставиха старта на новия парламентарен сезон. Големи заявки, големи критики и още по-големи скандали в парламента бяха водещи през първия ден от новата сесия. Повод за дискусии стана и речта на президента отпреди дни, в която той призовава институциите за по-голяма прозрачност, а думите на държавния глава като че ли поведоха след себе си и лавина от изказвания на управляващи и опозиция. След бурния старт да очакваме ли успокоение или цялото лято ще бъде горещо от политическа гледна точка разкрива политологът Първан Симеонов в интервю за „Фокус“.
Повечето от коментарите за тази реч вече са ясни. Няколко неща лично на мен ми направиха впечатление. Първо, президентът Радев продължава тази линия, за която беше избран. Той беше избран като протест срещу управлението, модела на управлението и той продължава тази линия. Във връзка с това той рискува основното качество за един президент – да бъде обединяващ, да бъде равноотдалечен, смята политологът.
В същото време изпълнява онова поръчение, с което са го пратили избирателите там, а именно ето това – да протестира. Другото, което ми направи впечатление в тази реч, е, че президентът отново намекна за срастванията на определени бизнеси с политиката – нещо, което преди няколко месеца беше казал. Любопитно за мен беше загатването за концесии с неясни капитали, фирми, печелещи едни и същи поръчки, и всичко това, което президентът каза, звучеше доста конкретно, доста злободневно, като темата за санирането например, което означава само едно – изключително амбициозно политическо поведение, на границата на опасното, защото това е рискова политическа игра, допълни Симеонов.
Но президентът Радев отдавна, струва ми се, е доказал, че това са елементите на неговия стил, те могат да бъдат разпознати – нападението през цялото време. И точно избирайки нападението, каза и онази фраза, подготвена несъмнено, премислена фраза, за новите партии. Тази фраза показва, че той не държи да влиза в режим „Отричам, оправдавам се“ и т.н., а напротив – постави съспенс, остави многоточие, остави своите политически опоненти в чуденка. Фразата, разбира се, звучеше долу-горе така: „Президентът е президент на всички българи, но ако нещата продължават така, ще има нови партии от страна на гражданите и аз ще ги разбера“. Тази фраза, разбира се, не казва, че президентът ще тръгва да прави партия – това, естествено, е спекулация. Плюс това е изключително рано и освен това той и екипът му вероятно прекрасно си дават сметка за всички рискове от това, тъй като те не са и никак малко. Но във всеки случай фразата остави отворен финал, което за пореден път доказва, че стилът на президента Радев е такъв – в общи линии, на едно място и напред, но не и назад, посочва политологът.
На въпрос за контрата от страна на ГЕРБ срещу президента, политологът е категоричен, че Борисов не се занимава конкретно с това, тъй като той е взел насериозно помирителската си роля, а опонентите му са от партия ГЕРБ, защото тяхната работа е да свалят рейтинга на Радев – нормално.
По тоя начин ГЕРБ постига три неща. Първо показва – ето, Радев не се сражава директно с Борисов, Борисов е извън цялото това нещо, Борисов е над, Борисов обединява, Борисов е отвъд. С Радев се сражава партията, партията ГЕРБ, т.е. Цветан Цветанов обикновено и другите. Второто, което ГЕРБ внушава, е: ето, ние сме партия, така и Радев е партия, не е президент, не е обединител, той е просто един партиец. И третото, което ГЕРБ прави, разбира се, е да каже „Този човек не заслужава нищо друго, освен критика, а не уважението, което се полага на президентската институция. Т.е. те се опитват да разжалват президента. Това са абсолютно нормални политически игри. Аз затова казвам, че те са опасни от страна на президента, защото ето това са рисковете – да ти кажат „Ами ти всъщност губиш тежест“, посочва Симеонов.
Живеем в постоянната модна градска мълва, че ще има нови избори. Аз продължавам да смятам, че обективни предпоставки и обществено желание за бързи нови избори няма, но субективни предпоставки могат да се намерят. Просто на някой може да не му издържат нервите – на самия Борисов например, или пък някой може да реши да прави малко политически инженеринг, и т.н. Или пък не дай боже, някакви външни или вътрешни политико-икономически фактори, както видяхме през 2013 г. например. Партиите са мобилизирани. Даже стигат пределни нива на мобилизация. Вчера БСП представи идея за намаляване на привилегиите на депутатите. Струва ми се, че подобни идеи идват малко прекалено. Това означава, че политическият процес трайно е навлязъл във фазата постоянно разгаряне на борба. Някак си все едно предизборната кампания не е свършвала. Това постоянно разгаряне на борбата води до нови и нови скандали, води до повече PR, отколкото политика, води до едно всеобщо размиване на нещата, така че ние вече придобиваме известна резистентност и започваме да не забелязваме някои наистина скандални неща. Това е големият проблем. Затова казвам, ентусиазмът няма да спадне и добавям „за съжаление“, посочва коментаторът.
Според Симеонов българското общество в момента мисли вече за своите политици с известна досада. Знаете, ние, българите, предпочитаме през три-четири години да проветряваме, да рестартираме малко системата, да пускаме някой нов. И това, което ние наблюдаваме като социолози, е, че на повърхността нещата изглеждат спокойни, но отдолу се набира злост към целия политически елит и това става особено опасно за властта на местни избори, защото на местните избори знаете, че има балотажи. Ако има балотажи, на балотажа често може да се случи антивластови вот, обединение на иначе необединими неща, както се случи на президентските избори. Затова и моментът е измамно опасен, това е малко момент на мъртво вълнение в политиката – спокойно на повърхността и с опасни течения отдолу, казва той.
