ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Традиционният потоп по пловдивските улици след всеки по-голям дъжд осигури нов бизнес за ромите. Спасителни отряди от мургави доброволци дебнат край инфарктните точки на градските булеварди, за да помагат срещу пари на закъсали в гьоловете шофьори. Пазарлъкът за избутването на колата с угаснал двигател започва от 80 лв. Ако човекът в беда обаче не носи достатъчно джобни, сделката може да стане и срещу 30 лв., предаде „Марица“.
Съседка удари лошо рамото си в петък вечер, докато отводняваше коридора в сутерена на кооперацията на бул. „Дунав“. Наложи се наложи да я закарам до Спешното, разказа читател на вестника. На връщане човекът минал през Шекер махала, а оттам опитал да премине по бул. „Васил Априлов“, под жп надлеза. Не съобразил, че мястото се превръща във воден капан при всеки дъжд. Беше половин час след полунощ, а нито една от уличните лампи не светеше, беше тъмно като в рог, нямаше дежурни от КАТ или сигнализация за опасността, спомня си Иван Ананиев. Нагазил в огромната локва и след миг гумите му се изгубили във водата. Моторът угаснал. На секундата колата му била заобиколена от група роми.
Предложили да го избутат срещу 80 лева. След продължителен пазарлък се навили да помогнат за 30. Възрастната жена беше с остри болки и нямаше какво друго да направя, обяснява Ананиев. Ромите нагазили във водата и извадили голфа му от дълбокия гьол. Едва тогава мъжът видял патрул на КАТ до кръстовището с бул. „Дунав“. Подразних се, защото полицаите станаха мълчаливи свидетели на рекета, но не си направиха труда да помогнат или да сигнализират по някакъв начин и от другата страна за опасността, коментира Ананиев.
Ромите прилагат същата схема и на други ниски места в града, където при всеки дъжд се образуват непроходими локви.
Киното затова е интересно, защото чрез личната драма представя много по-убедително и завладяващо събитията дори от най-голям мащаб. Иначе историята е само статистика - в нея няма нищо вълнуващо. Както и в случая с водния апокалипсис, който за кой ли път се случва в Пловдив. Ясно е, че на първо място причината е в природата - промените са такива, че вече не вали „нормално” - изливат се за кратко време огромни количества дъжд, даже сме свидетели на торнадо и други неща, дето преди мислехме, че съществуват само отвъд океана. Това е ясно, непонятно е друго - защо никой нищо не прави и хората всеки път бедстват, изоставени на произвола на съдбата, когато вали, както беше и в петъчната нощ на 11 септември.
Нека първо опишем бедствието, като съвсем накратко разкажем една лична история от онази вечер; изводите ще дойдат сами след разказаното. Този път и бул. „Дунав” откъм павираната му страна, където обикновено шахтите удържат и в най-големите порои, се задръства. Идва голяма приливна вълна и улицата е залята, канализацията не поема водата и част от приземните етажи на къщите са новоднени.
В опитите да се справят сами с отводняването /между другото, то друг начин няма, защото институциите отговарят по телефона,че не е тяхна работа/ възрастна жена получава травма в раменната става и Бърза помощ я откарва в Окръжна. Пострадалата е придружена от съсед, помагащ за отводняването на приземния етаж. Дотук един нормален екшън /доколкото екшънът може да бъде наречен „нормален”/, а аз просто съм въпросният съсед. Бърза помощ идва навреме, младият доктор дори се извинява за забавянето и обяснява - дошли твърде бързо, но не могли веднага да достигнат до адреса, понеже „Дунав” е толкова наводнен, че откъм ул. „Достоевски” не може да се мине и линейката трябвало да се придвижва по обходен маршрут.
В Окръжна отношението е напълно нормално и човешко - екипът си свършва работата и жената и нейният придружител потеглят към дома със собствен транспорт /таксита няма, разбира се - никакви/. По пътя се отбиват да вземат близък роднина на жената и минават през махала Шекера. Оттам - десен завой и се озовават в пътната клопка под надлеза на Голямоконарско шосе. Водата е толкова много, че обикновен автомобил не може да премине, при това е тъмно и не можеш предварително да прецениш в каква вода „нагазваш”.
Положението е критично - при опит да се отвори вратата колата се пълни с вода. В този момент на изпотеното стъкло на автомобила се появява мургав събрат и пита: „Ще почерпиш ли, ако те изкараме”. Разбира се - това е единственият начин да се измъкнеш в този момент, няма време нито за 112, нито за каквото и да било друго действие. Колата се пълни с вода, а жената е с травма и е неподвижна.
Колата е избутана от водния капан, а почерпката излиза солена - ромите искат поне 80 лв. В това време във водата закъсват и други коли. Групата се затичва към надлеза да „спасява” още бедстващи граждани, а с тартора на ромите, който е останал при колата, се завързва разговор. На въпроса защо постъпват така нечовешки, като искат толкова пари, той отговаря - „Ами ние от това живеем, брат ми, разбери ме и ти!”.
От тези думи на рома спасител следват два извода: първият извод е ясен - те, ромите, наистина от това /и от други подобни неща/ живеят, това си го знаем. Но макар и на пострадалите сделката да им се струва непочтена, в тази кошмарна нощ те наистина са единствените, които могат да ти помогнат - не са ти опрели нож на гърлото, просто ти предлагат да те извадят: ако искаш - решението си е твое!
Така че дотук всичко е ясно - вторият извод е по-интересен: къде са тези, които живеят от нашите данъци?! Между другото, докато се разиграва тази сцена с бедстващите коли на кръстовището на „Дунав”, до бензиностанция „ОМV”, което е на не повече от 80-100 метра от надлеза, стои спряна полицейска кола. Нещо отцепват - има знак - малка част от платното е затворена поради някаква причина.
Стоят и безмълвно гледат - може би не е тяхна работа, но защо не се отцепи движението преди надлеза и колите вместо за затъват, да минат по обходен маршрут. Отговор на този въпрос отговор няма - няма отговор-и на въпроса къде са всички тези, които трябва да правят нещо в подобни ситуации. Кой с каквото ще са ще да се оправдава и да говори каквото си ще по този въпрос - истината, илюстрирана с тази история, е една - Пловдив в тази нощ бедстваше и на хората никой не им помагаше.
Такава беше гледката - потънали във водата коли; някои изоставени от собствениците им - другите някак си се спасяват сами. Картината, без никакви преувеличения, си беше апокалиптична - както винаги е такава, когато завали такъв дъжд над града. Такава е картината в Нощта на изкуствата в Европейската столица на културата.
И както се казва, след всяко лошо нещо идва добро - в събота слънцето се усмихва, животът се нормализира... до следващото наводнение, което едни ще чакат със страх, а пък други - с нетърпение. А докато пия кафе, научавам, че всъщност съм минал тънко с ромската бърза помощ. Обажда ми се племенницата, която закъсала малко след мен в същия гьол. Пътувала от София за въпросната Нощ на изкуствата. „
Приятелките вече разказали колко хубаво е в "Капана" и пред галериите. Но тя нямала техния късмет. Закъсала в тъмния и непривлекателен вход на Пловдив откъм столицата и вечерта и се превърнала в кошмар. Дала на ромите 50 лева и при това се пазарила с тях сама в страховитата нощ - младо и хубаво момиче на 26. В този смисъл е извадила късмет.
