Последвайте ни в Google News Showcase
„Аз вече не съм в живота. Всеки ден усещам, че умирам.” Пророческо предчувствие, което Борис Гуджунов изрича две години преди физическата си кончина в нощта на 14 юни 2015-а. Човекът с кадифения глас, изпял „Надежда”, си тръгна от този свят на 74 години самотен, тъжен и неразбран. С инвалидна пенсия от едва 220 лева.
Въпреки това до последно той се усмихваше с финеса на душевния си аристократизъм. Така и в елегантните му сценични костюми ще го запомни публиката му. Но сам той вече не вярваше в нищо. Инвалидната количка не е носещо оптимизъм превозно средство. Смъртта не го пощади и го открадна дори не от скромния му дом в столичния квартал „Люлин”, а го отнесе овързан грозно в маркучи от интензивното отделение на Трета градска болница. Диабетът разруши всички телесни органи на легендарния изпълнител от триото „Бо-Бо-Бо” и сърцето му не издържа. Смъртта обаче няма власт над оставащите в златния фонд на българската естрадна музика заглавия като „Капри”, „Ще те накарам да се влюбиш”, „Хора и улици”, „Обичай ме”, „Каквато искаш ти бъди”.
Борис Гуджунов почина, без да дочака специалната пенсия за заслуги, която му обеща министърът на културана Вежди Рашидов преди половин година. Борето получи само еднократна помощ от 700 лв.
Научавайки за загубата, самият Вежди пророни: „Тъжно и жалко, че ни напусна още един талантлив човек. Знаете, че министерството го подпомогна със средства преди месец, когато му даде и голямата награда за цялостно творчество. Отделно бяхме отворили и дарителска сметка. Но Гуджунов остава епоха, тъй като всички се радваха на песните му.”
И наистина, точно защото всички го слушаха в прехлас, а парите не са всичко в тоя живот, колеги като Йорданка Христова, Мими Иванова, Борислав Грънчаров и приятелят му Тома Спространов му поднесоха най-голямата радост приживе. Общуваха с него, а музикалният критик успя да събере преди няколко месеца в албум 22 избрани песни на твореца и започна лично да продава дисковете, като му носеше събраните средства. От дарителски концерти и медии бяха събрани около 14 000 лева, а министър Рашидов прибави 2500 лева към наградата му за цялостно творчество.
„Когато видях интервюто му по телевизията, което шокира цяла България, бях потресена. Тогава за първи път той каза неща, които никога не беше казвал на никого. Той беше толкова тактичен, затворен. Не се оплакваше от нищо и на никого. Такива хора не са за днешния свят”, споделя Йорданка Христова, с която са учили и творили заедно, а и дори Борето е бил влюбен в нея.
„И въпреки всичко живееше с надеждата, че последните му дни ще са достойни. Сигурно ще го положат в саркофага с единствения останал му сценичен костюм. България осиротя”, казва пък сценичният партньор на Гуджунов Борислав Грънчаров.
„Боре, почивай в мир!” Това пък написа в профила си във Фейсбук примата Лили Иванова.
Пътят на Борис Гуджунов започва в Пазарджик, където е роден на 22 май 1941 г. Завършва ВИТИЗ "Кръстю Сарафов" и едновременно Школата за естрадни изпълнители при Българското национално радио. За кратък период от време е солист на „Сребърните гривни”. По-късно е солист на оркестър "София". Прави гастроли в Русия, Полша, Сърбия, Турция, Германия, Италия, Куба, Алжир и Япония. Пише и текстовете на някои свои песни.
Той е един от малцината, които остават живи в самолетната катастрофа на 21 декември 1971, при която загива Паша Христова. Този именно стрес от огнения ад отключва заболяванията му. За дълъг период от време след това изчезва от сцената. През 90-те години той, Борислав Грънчаров и Боян Иванов създават триото "Бо-Бо-Бо". През 1998 г. получава Голямата награда "Златният Орфей" за цялостното си творчество. Работи с композиторите Зорница Попова, Морис Аладжем, Вили Казасян, Найден Андреев.
Последният концерт на Борис Гуджунов е през ноември 2011 г. в НДК заедно с Тони Димитрова, а последният човек, който контактува с него, е синът му Кристиян. Двамата успяват да си споделят, че се обичат.
„Макар че доста трудно ме позна, не знаеше къде се намира. Не знаеше кои идват при него да го видят”, разказа синът на именития певец. „Отиде на едно по-добро място – отърва се”, добави той. Гуджунов-младши подчертава, че за него баща му винаги ще си остане най-голямата звезда на българската сцена, по-голяма от всички съвременни изпълнители. „За мен той е много класи над тях и винаги ще бъде”, заяви Кристиян, който е плод на голямата любов между Борето и полякинята Елжбета.
Елжбета е именно жената, подсказана му от Ванга след фаталния полет от 1971 г. Гуджунов вярва на пророчицата, защото в нощта преди 21 декември сънува, че жена се навежда над него и го предупреждава да не тръгват на път 13 души. А за Алжир тогава заминават точно толкова певци и музиканти.
Борис Годжунов няма да лежи в алеята на заслужилите българи, с която се хвали министър Рашидов. Очевидно синът му Кристиян е потопен в мъката си и не може да превъзмогне бюрократичните изисквания, за да добие това право. „Имаме семеен парцел, където ще положим татко”, казва синът. А всички, които обичаха певеца и ще помнят песните му, се простиха с него на опело в църквата на Централните софийски гробища.
