ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Хълмовете на Пловдив се обезлесяват. Категорично! Растителността горе масово загива, алармират ландшафтните архитекти. В същото време в една територия, която е изключително занемарена, се мисли само за атракциони, включително лифт на Бунарджика, възмущават се от гилдията, пише Марица.бг.
„На хълмовете действат редица забранителни режими и атракциите едва ли са толкова важни за тяхната привлекателност, твърдят от Съюза на ландшафтните архитекти. И препоръчват да се направи много сериозен анализ на тепетата, преди да влязат в сила новите планове за управление.
По закон защитените територии се управляват с план, който се подновява периодично на 10 години. Георги Селенски - ландшафтен архитект, разработи предишния, валиден за периода 2003-2013 г. Новият план за управление на хълмовете беше възложен от общината на консорциум „Геопонт Чухъл”. В началото на 2015-а мина и неговото обществено обсъждане.
Къде е проблемът? На Бунарджика е предвидено трасе за лифт, но къде ще се фундират пилоните - това означава къртене на скална маса, което категорично е забранено”, казва ландшафтният архитект Станимир Шаламанов. „Доколкото ни е известно, Министерство на културата отказа да съгласува тази планове и затова те са изпратени само в МОСВ”, допълни той.
Плановете за управление определят какво може да се прави в защитените зони и в какви параметри. И какво категорично е забранено. „Така че планът е нещо като закон за тази територия, той е „настолната книга” на служителите в институциите, които всеки ден се грижат за тепетата”, казва Шаламанов, но се съмнявам дали те въобще са го чели.
Един план за защитените територии освен че анализира състоянието им, има сериозна забранителна част, коментира още ландшафтният архитект Стамо Стамов. И на трите хълма днес има множество защитени растителни и животински видове - близо 300 вида лечебни растения, влечуги като смок-стрелец, зелена крастава жаба и кримски гущер, също 14 вида прилепи, черен пор, невестулка, къртици, мишки, плъхове, сочат изследванията.
Но основната забрана за хълмовете е да не се кърти скалната маса, скалите се оказват основния защитен вид. Отделно Бунарджика, Данов и Младежки хълм са паметници на градинско-парковото изкуство, което означава, че спазват режим като паркова зона. Трихълмието и Старият град имат друга защита - като архитектурен резерват.
Следващата стъпка след плана е да се изработят подробни устройствени планове (ПУП) за зоните. С две думи тези планове определят границите на защитената територия. Така в нея не могат да влязат чужди имоти и да се строят сгради, както се случи през годините на Данов хълм и на Бунарджика. И двата хълма се застроиха с високи кооперации, които отнеха доста от въздуха на защитените екосистеми.
С днешна дата и двата хълма имат изработен ПУП. За Младежкия хълм обаче вече 12 години няма воля да се направи такъв, нищо че всяка година той се залага в програмите на общината. Голямата драма идва от това, че „без такъв подробен устройствен план не може да се изработи проект за кандидатстване по европейските програми”, поясни Шаламанов. А когато има неизяснена собственост и неясни граници, Европа категорично не подкрепя проектите и не ги финансира.
Как се грижат от ОП „Паркове и градини” за тепетата, пита риторично Стамов. „Ходят, секат изсъхналите дървета и ако правят някакви залесителни акции, те са точно акции - от типа „да засадим 100 дръвчета”. А дали това е правилният видов състав? Дали растенията са характерни за хълма? Това никой не го следи”.
Според Стамов по хълмовете днес има капково напояване и това се вижда, но по високите части очевидно не се полива, защото растителността съхне.
Коя е структурата в общината, която отговаря за хълмовете, като защитени територии, питат директно ланшафтните специалисти. „Пловдив е един голям град. Тук не говорим за зелената система, която от години се неглижира, защото няма структура, която да я управлява. Както Старият град си има управление и то се нарича „Старинен Пловдив”.
