Генерал-майор Стоян Тонев е лекар, специалист по кожно венерически болести.
От 2002 г. е началник на Военно медицинска академия. Специализирал е в САЩ и Франци.
Има над 120 научни труда, член е на Европейската и Американската асоциации по кожни болести.
Интервю на Мира Радева, в. "Ретро".
-
Успешна ли беше 2012 г. за най-голямата ни болница - ВМА, г-н генерал?
- Определено да. Лекувахме рекордните 408 000 пациенти. Всеки ден през кабинетите на поликлиниката и на болницата минаваха близо по 5000 души. Не мога да си обясня защо, но всеки вторник винаги има истинско стълпотворение от болни... По-важното е, че поемахме и продължаваме да поемаме всички тежки случаи от цялата страна.
-
Сигурно сте потънали в дългове, защото това струва много пари?
- Военна болница няма дългове! Борчлия към нас обаче е държавата, която трябва да ни преведе 25 млн. лв. С тях да оправим някои плащания. Чакаме парите.
-
Връщате ли болни, които нямат здравни осигуровки?
- Досега няма върнат пациент от ВМА. Независимо дали е осигурен или не, дали е българин или чужденец, богат или беден.
-
Е, клошарите едва ли могат да се доберат до вашите лекари!
- Не само че могат. Всеки ден пристигат поне по 5-6 клошари – това стана практика при нас. Най-често са измръзнали или просто идват да се нахранят. Имат си таен маршрут през спешното отделение, т.нар. „клошарска пътека” и не им пука нито от охраната, нито от никого. Ние първо ги изкъпваме, после обезпаразитяваме. Нахранваме ги и им даваме дрехи.
-
И ги пускате да си ходат по живо по здраво?
- Само че те не искат да си ходят. Съгласяват се едва когато им дадем и по бутилка ракия. След като са стояли при нас 2-3 дни, готови сме и на това, стига да си тръгнат. В интерес на истината щом сигнализираме, винаги идват и социални работници. Те настояват да ги настанят в приют за бездомници. Но 90% от клошарите отказват. Избират свободата...
-
И силната храна във ВМА?
- .../
Смее се.../ Имахме дори един парадоксален случай. Двама пациенти от психиатрията на Александровска болница бяха свикнали да идват всеки ден в нашата психиатрия. Сядат си хората с пижамите, обядват си и си вечерят. Когато старшата сестра им се скарала, отвърнали й: ”... Ама тук хранят по-добре, бе, госпожо...”. Е, какво да им кажеш. Проблемът обаче с клошарите е много сериозен. От ден на ден бездомниците в София стават все повече, особено, когато навън е кучи студ.
-
Едва ли има друга болница, която може да си позволи подобен допълнителен харч!
- Пари от здрвното министерство ние не получаваме, помага ни само МО. Проблемът обаче не е до достъпа на хората до високоспециализираните ни кабинети- такъв винаги ще има. Но едва издържаме финансово на разноски , които би трябвало да са грижа на държавата.
-
Имате пред вид интензивното отделение?
- На първо място е то, защото поема най-тежките случаи. Още: през лятото изпратихме в труднодостъпните райони на Родопите и Рила, в малките планински селца и махали, наши опитни екипи. Защото там хората нямат никаква медицинска помощ. Акцията беше финансирана от Министерството на отбраната. Добре, можеше да не го направим. Но си мисля - за какво е нашата, най-голямата в България болница, ако не се опитаме да помогнем на всеки нуждаещ се?
-
Говори се, че от лудо богатия Катар проявявали голям интерес към ВМА?
- Вярно е. Вече изпратихме там експертна група от елитни професори. Ръководи я моят заместник доц. Крум Кацаров. Те ще определят параметрите на нова модерна болница, която Катар гради по наш модел. Идеята е най-добрите ни специалисти да работят в клиниките й, като се сменят на ротационен принцип. Защото в Катар си дават сметка, че нито една държава не може да си позволи лукса изцяло да се лиши, и то за дълго, от най-опитните си доктори.
-
Колко ваши медици ще заминат на работа там, каква ще е заплатата им?
- Първата група ще бъде от 28 лекари. Те ще получават по 10 000 евро месечно.
-
Трябва да са луди да се върнат в България. Вие не можете да им осигурите същата заплата!
- Ще се върнат. Заплатите във Военна болница са достатъчно високи, съпоставени със стандарта на живот в нашата страна. Вижте, добрият специалист е като кинозвезда. Защото парите, които получава, независимо къде работи, са достатъчни за да си осигури спокоен и задоволен живот. За лекаря най-важното е усещането, че има мисия. Да учи някого, да го направи добър медик. Това е много важно, то изисква талант, много труд и, разбира се, Божието докосване.
-
Истина ли е, че търсите медсестри и им обещавате 1200 лева на месец?
- О, ако те са операционни и са натрупали над 10 години стаж, ще им дам и повече пари! Но за жалост няма кандидатки. Защото просто няма медицински сестри в България.
-
Свършиха се, така ли?
- Така е, масово заминаха за чужбина. Общо взето аз ги познавам по имена.
-
Какво стана с идеята да построите площадка за вертолети в двора на болницата?
- На 1 октовмри догодина елате и ще я видите. Поне така обеща главният архитект на София Петър Диков. Става дума за огромен паркинг на 6 етажа, на покрива на който ще има и площадка за хеликоптери. Още: специален асансьор ще вдига до нея линейките, за да не се носят носилки с пациенти по етажите. Вече има 20 фирми, мераклийки да строят паркинга, който ще правим заедно със Столичната община.
-
Ако няма далавера, тя бяга като дявол от тяман при подобни проекти?
- Общината ще реши важен проблем с паркирането на хилядите коли около болницата. Просто ще разчисти улиците.
-
Как вървят трансплантациите на черен дроб, ген. Тонев?
- Трудно, защото няма достатъчно донори. За бъбреците все някак се намират,те са чифтови органи и с един бъбрек дарителят може да живее. Докато рисковете, както за пациента, така и за донора, при чернодробните присаждания от живи хора са големи. А трупните дарители не достигат. Ние направихме две успешни трансплантации на черен дроб от живи донори. Приятно ми е да съобщя , че шефът на трансплантационния екип проф. Никола Владов преди два дни получи високо отличие – стана член на Френската академия по трансплантология. Това е голямо признание.
-
Какво не успяхте да направите?
- Не купих робота Да Винчи - за безкръвни операции, много важен и за онкоболните пациенти. Не успях да подменя магнитния резонанс. Но има една новина: ще правим голям трансплантационен център за всички видове присаждания, включително и на костен мозък.
-
Къде ще прекарате Коледните и Новогодишните празници, г-н генерал?
- На вилата на Цигов чарк, тя е от баща ми. Жадувам за тишина, за много сняг и дъха на вековните борове.
-
Какво ще пожелаете на колегите си от болницата преди празниците?
- Да запазят чувството си за професионална перспектива. Защото най-важното за всеки от тях е мотивацията.
-
Тя зависи и от ръководството на болницата!
- До колкото можем се стараем правилно да определяме приоритетите. Да даваме писта на работещите и перспективните.
-
А пари давате ли им?
- ... При нас всички са недоволни от заплащането ... /
Смее се/.
