Шест партии прескачат 4-процентната бариера
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
За пръв път не знаем кой ще спечели парламентарните избори
Ще гласувате ли на изборите на 12 май?
Март април май
Да 48,5% 46,5% 60,2%
Колебая се 27,3% 35% 24,5%
Не 24,2% 18,5% 15,3%
Седмица преди изборите броят на хората, които са решили как ще гласуват на 12 май, е нарастнал сравнително рязко и надхвърля 60%. Вероятно към днешна дата той вече е 75-80% и едно измерване на предизборните нагласи в последния момент би ни ориентирало относно изхода от изборите. Но тези данни вече дават възможност да определим очакванията си относно избирателната активност, която е изключително важен фактор за оценка на ситуацията. Тъй като броя на колебаещите се намалява основно за сметка на решилите да гласуват, приемаме, че избирателната активност ще отиде към горните възможни граници – над 3,8 млн действителни гласове.
Относителният дял на хората, които изобщо не знаят към момента на изледването как ще гласуват на 12 май, е спаднал с около 4% и е 12% - приблизително 700000 избиратели.
За коя партия или коалиция ще гласувате на изборите на 12 май:
март април май
ГЕРБ 25,3% 25,6% 26,8%
БСП 20,2% 22,3% 26,4%
ДПС 14,0% 12,3% 11,5%
Атака 9,9% 9,0% 9,2%
Движение България на гражданите 6,0% 7,2% 5,4%
ДСБ, БДФ 4,1% 4,0%
НФСБ 3,3% 3,4%
РЗС 2,6% 3,3%
СДС 2,1% 3,1%
Нова алтернатива 1,8% 2,0%
ВМРО-БНД 2,0% 1,4%
Център – свобода и достойнство 1,0% 1,1%
Друга партия или коалиция 24,6% 4,8% 2,4%
ОБЩО 100,0% 100,0% 100.0%
Брой избиратели: 2,9 млн 3,4 млн 3,8 млн
С намаляването на броя на колебаещите се увеличава концентрацията на гласове към водещите партии. Това е очакван ефект, който вероятно ще се прояви още по-силно в деня на изборите. Вижда се, обаче, че той е много по-ясно изразен при БСП, отколкото при ГЕРБ. Към момента на изследването – седмица преди изборите – двете водещи партии изглеждат с напълно изравнени позиции, като тенденцията е в полза на БСП. Не бива да забравяме, обаче, че има групи избиратели – от малцинствата, мобилни хора, гласуващи в чужбина – чието изборно поведение не може да бъде изследвано чрез демоскопски методи.
Все пак, нека направим опит за прогноза на изборните резултати въз основа на тези данни. Очаквам малко по-висок резултат и за ГЕРБ, и за БСП, но в границата на 30%. Няма достатъчно основания, обаче, да се предвиди победа на която и да е от тези две партии. ДПС ще получи висок резултат и от чужбина, и е възможно да получи 12%, дори 13%. „Атака” може да разчита на резултат в рамките на 8-10%. Подкрепата на ДБГ изглежда нестабилна, но все пак е по-вероятно партията да се задържи над 4-процентовата бариера. Очаквам 4-6%.
Следват няколко формации, които имат шанс да прескочат бариерата, но няма никаква сигурност, че ще го направят. Най-реалистична изглежда задачата на ДСБ. Много е вероятно една (но не повече) от следващите формации също да успее. Трябва да имаме предвид и това, че при малки относителни дялове – до 3%, демоскопските данни често са подвеждащи.
Ето и прогнозата, която ще се осмеля да направя:
ГЕРБ 28-32%
БСП 28-32%
ДПС 11-13%
Атака 8-10%
ДБГ 4-6%
ДСБ 3-5%
НФСБ 3-4%
РЗС 2-4%
СДС 2-4%
Нова алтернатива 1-3%
ВМРО-БНД 1-2%
Център – свобода и достойнство 1-2%
Всички други до 1%
Все някоя от тези партии ще „излезе” извън посочените интервали. Затова е добре хората да гласуват съобразно своите предпочитания, без да се влияят от множеството проучвания и прогнози.
Какъв парламент ще имаме. Според мен, най-вероятно е да бъде 6-партиен. Но партиите в него могат да бъдат и 7, и 5, и дори 4. От това ще зависи и броя на депутатските мандати за водещите партии. Изглежда обаче много слабо вероятно партията-победител да вземе повече от 90 мандата. За съставянето на правителство ще й е нужна подкрепа минимум на още две парламентарно представени партии.
Така че българският избирател ще остави два избора за съставяне на правителство пред партията-победител: коалиция или правителство на малцинството.
Уникалното на ситуацията е, че за пръв път в новата ни история след 1990 година не може да се посочи предстоящия победител в парламентарни избори. Досега, каквито и други грешки в прогнозите да са били допускани, победителят винаги е бил ясен още преди изборния ден.
Методически бележки:
Автор на изследването, от което са цитирани данни, е „Агенция Скала”, по договор за провеждането му с Агенция ПИК. Информацията е събрана в периода 2-6 май 2013 година. Извадка: квотна, контролирана по признаците пол, възраст, образование, регион и минал вот на парламентарни избори. Обем: 1000. За провеждането на теренната работа са наемани подизпълнители.
