Адреналин! Стефан и Максим Иванови за приключенията си около прекосяването на Атлантика с лодка и за каузата, зад която застанаха: И за миг не сме губили надежда, че ще успеем
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Стефан и Максим Иванови преодоляха със саморъчно направена лодка Атлантическия океан за 105 дни само с гребане. Пред БТВ баща и син разказаха за приключенията си и разкриха емоциите около случилото се.
„Оригинално планирахме 75 дни пътешествие, но бяхме 105 дни на вода – разказа 18-годишният Максим, който стана и най-младият в света, преодолял с гребане Атлантика. – Не сме гладували. Реално не сме имали и нито един ден, в който да сме гладували. Имахме храна. Хванахме и 10 - 11 риби махи-махита - големи риби. Правихме си рибена чорба. През цялото плаване имахме непрекъснато ескорт от риби. На моменти имахме около нас по 40 - 50 риби. Когато единия гребе, другият почива за два часа. За ден ни се събираха по 5 - 6 часа да спим. Толкова си уморен обаче, че не ти пука какво легло е и направо заспиваш. Иначе, може би, най-странното бе, че за 105 дни не сме имали нито един спор. Това поне аз не го очаквах”.
Максим говори и за каузата, зад която двамата застанаха с плаването си. Те подкрепят донорството на органи, които спасяват човешки животи.
„За каузата ни вече имаме много последователи, което е страхотно – не крие задоволството си Максим. - Следват ни и това ни даваше допълнителна сила за всеки един нов загребок”.
18-годишният Максим говори и за бъдещето си.
„Имам да наваксвам около месец в училище и смятам да започна много сериозно да тренирам с гребането, защото се видя, че имам да наваксвам – коментира Максим. - Искам да уча с САЩ или Англия. Но има време.”
„Надежда не сме губили и за миг – разказва Стефан Иванов. - Имаше много моменти, когато трябваше да сменяме плановете. Бяхме тръгнали към Бразилия, където реално Максим е роден, но се наложи промяна. Трябваше да променяме плановете си в движение. В един момент бяхме в капан на силно течение и северни ветрове. Това обаче не ни отказа. Там и няма как да се откажеш. Най-малкото трябва да гребеш до дай-близкия бряг, ако ще го правиш. В каютата едвам се побирахме двамата, но и това не бе проблем. Иначе е напълно нормално да съм се притеснявал за Максим. Имаше доста вълнуващи и опасни моменти. При буря лодката така те клати, че почти през цялото време бяхме вързани за лодката с колани и въжета. Много се притеснявахме от мълнии да не ни ударят. Падаха на метри от нас. Лодката обаче се оказа достатъчно силна, въпреки че малко прекалихме с фибростъклото и епоксидната смола, която я направи по-тежка. Имахме две машини за вода. Едната се задвижваше с електрическа енергия и пречистваше водата. При другата пък трябваше освен да гребем, и да пречистваме вода. В такива условия обаче включваш в друг режим, сякаш си в друг свят”.
Стефан Иванов коментира и каузата, зад която застават двамата със сина си.
„Каузата за донорство на органите, които спасяват човешки животи, прегърнахме още докато строяхме лодката – разясни той. - Първоначално целта ни бе да агитираме повече хора да вземат решение да станат донори. Това е кауза, от която много хора имат нужда и която има решение. Просто не търсим пари а донор. По време на плаването обаче се чудехме какво още можем да направим. В един момент Макс попита защо всички да не бъдат донори. В Испания всеки един испанец е потенциален донор. Всички са донори без да дават съгласие и ако решиш да не си донор тогава можеш да подпишеш документ. Във Великобритания също – трябва да обявиш желанието си, че не искаш. Заради това и смятам да се обединим група от доброволци за пренаписване на закона и така да стане и тук. Винаги съм обичал природа, планина и море. Убеден съм, че ще имам още доста одисеи сред природата”.
