След дълго отсъствие от игралното кино, Стефан Данаилов се завръща на голям екран в премиерния филм „Инкогнита“ /Incognita/, създаден по мотиви от „Бариерата” на Павел Вежинов. Зад камерата е режисьорът Михаил Пандурски. Последната си голяма кинороля Данаилов изигра преди 14 години в „След края на света“ на Иван Ничев. После се появи епизодично в „Стъклената река“ на Станимир Трифонов. Ламбо е в свои води, когато става въпрос за кино. И отхвърля всякакви въпроси, свързани с политика и клюки. В “Инкогнита“ Данаилов влиза в ролята на директор на фондация, който манипулира хората на изкуството. Георги Стайков се пробва в образа на композитора, който в „Бариерата“ на режисьора Христо Христов бе изигран от великия Инокентий Смоктуновски. Героинята на Ваня Цветкова – Доротея пък е поверена на Ива Гочева, дъщеря на продуцента Димитър Гочев. Публиката ще види и последната кинороля на Наум Шопов.
-
Проф. Данаилов, защо кинозвезда от вашата величина от години страни от игралното кино – не ви остава време или не ви допадат предложенията?
- Не исках да го казвам, но по времето, когато бях министър на културата, бях поканен да играя в един-два български филма. Отказах, за да не прозвучи като конфликт на интереси. Все пак Националният филмов център бе под мое подчинение в качеството ми на министър. Последният игрален филм, в който участвах, беше на Иван Ничев „След края на света”. А за „Инкогнита“ Михаил Пандурски първо ме бе поканил за администратора, една „разхождаща” се роля. Обясни ми, че трябва да ходя четири пъти до Санкт Петербург и си казах: „Тази няма да стане!” .
-
Ако писателят Павел Вежинов можеше да види новата версия на „Бариерата”, как щеше да реагира?
- О, не знам каква щеше да е реакцията на Павел, когото познавах. Но ако беше жив, сто на сто присъствието му щеше да респектира повече режисьора. Михаил Пандурски е бил близък с Вежинов и в процеса на работа сме говорили на тази тема. Сега само можем да се догаждаме какво му се е искало на героя – диригента и композитора, който в „Инкогнита“ се казва Антон Хорн. А Вежинов може би щеше да потвърди нашите размишления – дали Хорн щеше да прескочи бариерата или не. Защото по времето, когато е писана новелата – края на 70-те години на миналия век, е било невъзможно тя да бъде преодоляна. Докато днес говорим и се радваме на свобода – в мисли и дела. Да се върнем на Вежинов - нали знаете, че няма автор, който да не се радва, когато вижда свое произведение на лента.
-
Поканихте ли ваши колеги-депутати на премиерата?
- Не. Те са уморени за такъв филм. Който иска, разбира се ... да отиде да гледа. Онзи ден един депутат ме попита: „Абе, защо толкова мрачен е този филм?”. Впечатлението му било от трейлъра на „Инкогнита“, който се върти по телевизията. Казах му: „Ами защото животът не е толкова светъл! Но в мрака има и просветление“.
-
Имате ли чувството, че всички сме подвластни на Великия манипулатор – Директорът на фондацията, изигран от вас. Мислите ли, че българинът лесно ли се манипулира?
- Лесно се манипулира творецът. Обществото също може да бъде манипулирано, когато си майстор. Но чувствителният творец е по-лесен. Моят образ всъщност е на Великия манипулатор. Героят ми направлява кой да стане световноизвестен музикант и кой не. Той дърпа конците и на терористични структури, не само в изкуството. Бих искал от екрана да внуша усещането за най-страшното – терорът на хора като него и неговата фондация.
-
Киното е ваша територия – завинаги. Какви са плановете ви за политиката?
- О, пребиваването ми там е нещо временно. Нищо вечно няма. Политиката е нещо, през което минаваш, отиваш си, идва следващият...
-
Какви сериали гледате - освен „Стъклен дом”?
- (Смее се) Гледам екшъни. Разтоварват ме. Не влагам никакво усилие да ги помня и по някое време се сещам, че вече съм виждал някой актьор в подобен кадър, нещо във фабулата ми се струва „дежа вю”... Скоро обаче хванах по един от каналите „Мостовете на Медисън” и изживяването беше невероятно. Има смисъл да правиш такива филми. С много прости средства, с двама прекрасни актьори – Мерил Стрийп и Клинт Истууд ...Та когато видиш нещо толкова хубаво, ти е драго.
-
Мислите ли, че угриженият български зрител ще може да гледа толкова дълъг и драматичен филм като „Инкогнита”?
- И зрителят трябва да прескочи бариерата – вместо 90 минути, да стои в залата 120.
-
Доведеният ви син Росен Цанков е един от продуцентите на филма. Обсъждахте ли с него своите виждания за филма?
- Говоря не само с него, но и с другите момчета от „Камера”. Те вече са реализирали проекти и в игралното, и в телевизионното кино. Добре е да има и по-сложен за възприемане филм като „Инкогнита“. Хубаво е зрителят да си задава повече въпроси, повече да се замисля за какво става дума и да види как лети свободата.
-
На снимачната площадка сте с много колеги. Сверявате ли си часовника с тях?
- Направи ми впечатление нещо и това ще се види и от публиката – различността на тези актьори. Георги Стайков отслабна за филма 15 кг и веднага се видя неговото въодушевление, Вальо Танев, Бойка Велкова, младата Ива Гочева. Идеята на режисьора бе тези актьори да стоят по-загадъчно.
-
В „Инкогнита“ е последната роля на Наум Шопов. Тежко ли му беше на снимките?
- Наум Шопов беше позагубил доста от своите сили, но се концентрираше невероятно. Наум Шопов си е Наум Шопов!
