Вход
София
Времето в София 27 o C

Актрисата Надя Топалова: Майсторка съм на сладкишите

Актрисата Надя Топалова: Майсторка съм на сладкишите

Георги Джубрилов правеше сарми като бонбони
на 02.04.2013
28028
0
Актрисата Надя Топалова: Майсторка съм на сладкишите

Надя Топалова е родена на 25 септември. Има зад гърба си два брака. Вторият е с голямата й любов – покойният вече Георги Джубрилов. Топалова е изиграла десетки роли в театъра. Пенсионират я едва на 55 години по време на голямата чистка сред актьорите през 1991 година.

- Госпожо Топалова, вие се славите като невероятен кулинар. От кого сте се учили да готвите така добре?

- Майка ми ме е научила. Още като дете започнах да правя най-обикновените неща. А малко след като се омъжих първия път, започнах да се занимавам по-сериозно. Събирах и рецепти от приятели и познати. Голяма майсторка съм на сладкишите и на туршиите. Правех мезетата и за срещите с Павел Матев и други. Играехме карти заедно. Приготвях много салати. Една дори научих от свекърва ми, която беше гъркиня. Каза ми рецептата за скордаля. Друга, която често сервирах тогава беше т. нар. хавайска салата. Тя наподобява руската, но има и кускус, праз, кисели краставички, черен пипер, шунка. Добавят се и нарязани на ситно маслини. Слага се майонеза и се разбърква. И двете салати са прекрасни за ракийка, водка и сладки приказки. Вторият ми съпруг – Георги Джубрилов много обичаше да готви. Правехме голи сарми. Сервирахме и палачинки със сос като предястие. Той се прави от пакетче масло, 2 с. л. брашно, топло прясно мляко, синьо сирене и малко черен пипер. Палачинките се заливат и се пекат до зачервяване.

- Казвате, че умеете да правите много сладкиши, но дали те са подходящи сега, по времето на постите?

- Правя и постни сладки. И веднага ще дам рецептата за тях. Взимат се 2 чаши олио, една чаша вода, четвърт кубче мая. Замесва се меко тесто. Прави се на малки топченца. В средата на всяко се слага парче орех или малко конфитюр, може дори и локум. Пече се и се овалва в пудра захар с ванилия. Много ги обичам, а за щастие, сладките неща не ми се лепят все още.

- Лишавахте ли се от тях по времето, когато активно играехте в театъра?

- Напротив. Моите колеги винаги се шегуваха с мен точно на тази тема. Каквото и сладко да имаше на барчето, все си хапвах по нещо. Пиех и кафето си със захар. Все ме питаха как не напълнявам, а съм кльощава. Но смятам, че при мен това се дължи на гена. И майка ми беше с такава структура на тялото. На нея съм се метнала.

- А обичате ли експериментите в кухнята?

- Да, Жоро ги обичаше дори още повече. Правеше едно ястие, което произлизаше от някоя от бившите съветски републики. Прави се от овче месо и в специална тенджера, която наподобява метална купа. Ние имахме такъв съд. По времето, когато той конферираше в цирка, в България бяха пристигнали звезди на руския цирк. Често идваха у нас и дори си готвеха вкъщи. Когато решиха да си заминат, ни подариха въпросната тенджера. От тях ни остана и още един съд. Подобен е на тава, но на дъното има ивици. Отгоре пък има много тежък капак. В него правехме цяло пиле. Разрязвахме го на две и го оставяхме да се опече от всяка страна. Ставаше невероятно на вкус. Но вече не приготвям такива специалитети. Живея сама и почти не готвя. Ако забъркам нещо, трябва да го ям няколко дни. Но въпреки всичко си правя голи сарми.

- Георги какво друго ви готвеше?

- Много дребни сармички, подобни на бонбонки. Беше ги научил от мама Ева – неговата майка. Хитрината е в това, че са без лук и, че каймата се меси много повече от обикновено. После се оставя да постои малко. След това плънката се навива в половинка от лозово листо. Казваше ми, че по този начин си лекува нервите.

Преди години, след премиера, артистите се събирахме на тържество. И всеки носеше по нещо, от това, което е сготвил през деня. Всички знаеха, че от нас винаги имаше една тенджера със сарми, които изчезваха първи.

- Разменяхте ли рецепти между колеги?

- Не, там обикновено говорехме за много други неща – за живота, за домакинството. Преди, когато работех, излизах от нас рано сутринта, за да бъда на репетиция в 9 ч. Понякога имахме и по четири представления на ден. Сутрин от 9 ч. бяха детските пиеси, следобед, от 14 ч. – за младежите, вечерта, от 19 ч. – за възрастните. След това, от 22 ч.  продължавахме и в кафе-театъра. Та сега си правя сметка, че по онова време къщата ми беше наред, подредена. А сега все не успявам да я приведа в ред. Казвам си, че няма кой да гледа, няма го и Жоро, който да каже нещо или пък сам да хване прахосмукачката. Но държа много на цветята си и до днес. Балконът ми е отрупан с тях и дори си мисля, че един ден може да се срути от тежестта на саксиите.  

- Кой беше най-големият специалитет на неговата майка – Ева?

- Сармички и скордаля. Винаги когато ходехме на море, минавахме през Бургас, където живееше тя. Обикновено пътувахме с колата през нощта и винаги аз шофирах. Но когато и да пристигнехме в Бургас ни чакаха нейните сармички и скордалята.

- Вие имате и внуци. Какво обичат да им прави баба?

- Обожават сиропите от бъз и вишни, които правя. Преди години ги приготвяхме заедно с Жоро, защото и двамата бяхме почитатели на домашните неща.

Сподели:
Напиши коментар »
(0)
Вашето мнение
Код за сигурност:
Последни новини
Най-важното
Най-четени
Най-коментирани
За кого бихте гласували за кмет на София?
Общо гласували: 20878
архив

В поликлиниката: – Докторе, не мога да спя. – Вземете разхлабително! – И от него ще спя по-добре?! – Не, но ще има с какво да се занимавате.

няма нови новини
Днес: 237
hot
най-четени новини в момента
сега
2686
четат ПИК
сега
четат тази новина
x
САМО В ПИК TV: Картечарката Мая с тежък комунистически залп за София (ВИДЕО КОМЕНТАР)
x
ШОКИРАЩО ОТКРИТИЕ: Учен доказа - човешките тела се движат повече от година след смъртта
x