Актрисата Снежина Петрова в откровена изповед за живота, театъра, децата си и покаянието
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Актрисата Снежина Петрова говори откровено пред Мариян Станков - Мон Дьо и сутрешният блок на Нова телевизия за живота, театъра, синовете си и покаянието.
„В момента се чувствам в невероятен подем малко преди 50-те ми години – признава Снежина Петрова. - Бих се определила като работник. Театърът ми дава възможност да живея в паралелна реалност, но знам много точно къде се намирам”.
Петрова признава, че не харесва агресията в обществото, завистта, неразбирането на другите.
„Харесва ми, че всеки ден има шанс да се поправи по нещо - допълва тя. - Липсва ни епична фигура, която народът да последва. Протестът ми е срещу разрушителната енергия. Нужно е да спрем времето. Вярата за мен е коректив. В момента в който се изкуша да си кажа, че нещо страхотно съм направила, си казвам че трябва да се смиря и да се спра. Вярата не е грях, когато е за някаква позитивна кауза”.
Снежина Петрова казва, че ролята на живота й е тази на Медея, която й предстои.
„Работя по тази роля от три години – разказа тя. - Очаквам с нетърпение представлението в Античния театър и се надявам да не вали. Докато работихме по този проект, се намирахме сякаш в периода на Медея, която дава всичко на децата си. Сега, след Страстната седмица, влизаме в интензивни репетиции.
За последно Медея е играна в Античния театър през 70-те години на миналия век с Цветана Манева. Не ме е страх. С Цветана имаме много силна връзка и тя обеща да помага. Спокойна съм, защото тя е заредила вече тази сцена с енергията си. Тя е мой истински идол”.
Снежина Петрова разказва, че много харесва Педро Алмодовар.
„Казвали са ми, че приличам на негова героиня – казва тя. – Жалко, че няма да го срещна. Наскоро една фотографка от чужбина ми каза, че не може да повярва, че съм българка, а по-скоро испанка или туркиня. Първоначално исках да стана прокурор, но на 20 години, не знам откъде ми хрумна, се насочих към театъра. Занимавах се в една школа за пантомима. Именно там разбрах тази възможност да импровизираш, да действаш. При младите сега трудно се вижда перспективата при постигането на успехи. Животът няма да ти се промени заради това, че си получил някаква награда. Човек трябва да продължи да работи, да отстоява мястото си и да го отвоюва всеки ден. Младите трябва да разберат точно това”.
Петрова признава, че между театъра и киното, предпочита театъра.
„В театъра имам много опит – казва тя. - Той е жив организъм и лаборатория. В киното малко съм снимала и не съм особенно доволна. Имам там проблем, че все нещо трябва да се обереш, докато в театъра е по-свободно. В Холивуд, например, те не се обират и се получава”.
Снежина Петрова говори и за синовете си Иван и Никола.
„Синовете ми Иван и Никола, които съм осиновила, са истински Божи адар за мен – казва тя. - Всеки ден говорим с тях за мотивите ми да ги осиновя. Това е нещо много лично. За Иван ме поканиха да го видя в един дом. Като ми го донесоха в дома, той не плачеше. Странно ми бе, че всички деца в дома тогава се бяха отказали да плачат. Видях го и го харесах. За Никола отидохме заедно с Иван, видяхме го, той плачеше. Още не бе загубил това. Упрекваха ме, че в интервютата, в които говорих за осиновяването, съм си правил пи ар. Говорих за това най-вече заради себе си, за да не крия от децата си. Защото колкото по-малко тайни, толкова по-добре. Благодарна съм на биологичните майки на синовете ми, които ми дадоха възможност да стана аз майка. Големият ми син е с дислексия, като в първите му години в училище бях плътно до него. Сега вече е тийнейджър и нищо не мога да направя. Сега аз трябва да се променям. Един от най-трудните моменти ми бе когато малкият ми син ме попита какво е покаяние. Направо блокирах. Това трябва да разберем. Поне да опитаме. Възмездието не ме притеснява. Мога да застана и да защитя всяка моя постъпка. Надявам се Бог да си каже: „Добре че те създадох. Свърши нещо добро. Направи някои грешки, но опитваш да ги поправяш”.
