ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Актьорът Красимир Ранков стана любимец на тв публиката с ролята на охранителя Ставрев в сериала „Стъклен дом”. Ставрев командва отбор юнаци, но самият той е командван от съпругата си – фризьорката Ванчето, изиграна сръчно от Стефка Янорова. Сега Ранков участва в четвъртия сезон на сериала „Етажна собственост”, където играе опърничав военен, който дразни съкооператорите си с идиотските си постъпки.
Красимир Ранков е особено атрактивен в ролята на водещ на тв шоуто „Дансинг старс“. Братът на Краси е известният актьор Веселин Ранков.
-Водите тв състезанието „Денсинг старс”. Вие можете ли да танцувате, г-н Ранков? И кои танци предпочитате - по-бавните или по-бързите?
-Мога да танцувам и то добре. Когато се е налагало да го правя, не съм се излагал. Харесвам всякакви танци – и бързи, и бавни. Тропам и народни хора, както и сиртаки.
-На бавен, или на динамичен танц може да се оприличи животът ви досега?
-Животът ми прилича на динамичен танц. Това го налага моята професия. Е, сигурно динамиката е довела до пропускане на важни житейски моменти, но това не е болка за умиране.
-В „Стъклен дом” играхте бивш полицай и настоящ охранител, в „Етажна собственост” сте военен. Защо ви поверяват все такива роли?
-Този въпрос трябва да зададете на режисьорите. Истината е, че в мен няма нищо военно.
-Казват, че полицаите и военните се разпознават от пръв поглед – професията била изписана на физиономията им. Съгласни ли сте с това?
-Не зная, вие преценете. Мисля, че лицето ми е съвсем обикновено. Дано персонажите, които съм изиграл и играя, се харесват. В „Етажна собственост” героят ми е малко по-ярък, по-ексцентричен в сравнение с Антон Ставрев от „Стъклен дом”. Това е виждането на сценаристите и режисьорите.
-И Ставрев, и военният от „Етажна собственост” обичат да командват. В реалния живот командир ли сте и кого командвате?
-Не съм командир и не обичам да налагам мнението си. Предпочитам да изслушвам всички гледни точки. Ако възникне конфликт, се стремя да туширам страстите, а не да ги разгарям. Не одобрявам насилието и се стремя да съм далеч от него.
-Мъчно ли ви е за „Стъклен дом”?
-Мъчно ми е, разбира се. Мисля, че характерът на моя герой Антон Ставрев остана недоизграден. Що се отнася до партньорката ми Стефка Янорова обаче не ми е мъчно, понеже ние продължаваме да работим заедно в театъра. В скоро време започваме нов театрален проект с нея. Но засега го пазим в тайна.
-Напоследък има доста критики към сериала „Фамилията”, който мнозина наричат„Стъклен дом 2”. Някои специалисти смятат, че Стефан Данаилов и Цветана Манева играят по един и същ начин във всички филми.
-Първо, „Стъклен дом” е по-добрият сериал. Второ, съжетът му е доста по-различен от този на „Фамилията”. Чух мнения на зрители за Стефан Данаилов и Цветана Манева. Мога да кажа следното: Стефан и Цветана са много добри професионалисти, аз никога не бих бил критик на мои колеги. Освен това актьорите изпълняват това, което искат от тях режисьорите.
-Ставрев от „Стъклен дом” беше под чехъла на съпругата си Ваня (Стефка Янорова). Иначе мъж под чехъл ли сте?
-С партньорка като Стефка е удоволствие да си под чехъл. Но всичко в този живот има граници. Когато тези граници бъдат прекрачени, когато жената започне прекалено да вири рогата, става страшно...
-Как реагирате, когато жена, с която имате по-специални отношения, вири рогата?
-В такива случаи винаги съм имал чувството, че става дума за провокация. Но и провокацията си има мярка. Мярката е велико нещо. Ако тя се спазва, проблемите на хората силно ще намалеят.
-Смята се, че актьорите живеят по-фриволно и често прекрачват мярката...
-Лично аз имам много работа и не ми остава много време за фриволност. По принцип добрият актьор няма време за фриволности – той е затънал в професионални ангажименти. Но все пак по-добре е хората да говорят за нас, отколкото ние да говорим за себе си. Ние живеем заради публиката.
-Актьорството ли беше вашата мечта? Навремето сте били моряк, служили сте във флота.
-Честно казано, на театъра и киното не гледам като на професия, а по-скоро като на тръпка. Приемам работата си като хоби. Голямата ми мечта беше морето, с него бях много по-силно обвързан, отколкото с актьорството. Права сте: навремето бях моряк, служих във флота. Работих като капитан на учебно корабче към морския клуб в родния ми град Балчик. Имах възможност да пътувам и с търговски кораби. Но животът ми тръгна в друга посока. Случват се такива неща – съдба.
-Художествената самодейност ли ви изстреля към театралните висини?
-Още от малък участвах в ученическата художествена самодейност. След като се уволних и започнах да работя в морския клуб на Балчик, се включих в самодеен състав. Спечелихме първо място на републиканския фестивал на художествената самодейност. Аз получих златен медал за най-добра мъжка роля. Реших да кандидатствам във ВИТИЗ. Речено-сторено. И ме приеха.
-Имате ли други медали освен от онзи фестивал?
-Имам два златни медала от съдбата – синът ми Светльо и дъщеря ми Златина. Други награди през живота си не съм получавал. Пък и отдавна не участвам в художествената самодейност.
-Художествена самодейност ли развиват управляващите държавата ни през последните двайсетина години?
-Да не обиждаме самодейците. Ако политиците имаха хъса на българските самодейци, нещата у нас щяха да бъдат по-добри, по-градивни. За съжаление не мога да кажа добри думи за българските партийци. Те не правят политика, предпочитат да се перчат с политиката.
-Как бихте постъпили, ако разберете, че ви подслушват?
-Ако някой се интересува, мога да му разкажа за себе си, за живота си. Е, няма да ми е приятно, ако слухтят. Но пък няма какво да чуят. Никой не обича да му се бъркат в живота, да следят какво говори и какво върши. То е все едно да ти бъркат в мислите, да надничат в гардероба ти.
-Или да турят слушалки в тоалетната ти...
-Там биха чули само еднообразни звуци...
-Ако слухтенето е поръчано от ваш приятел?
-Бих преразгледал отношенията си с този човек и не бих го прикривал.
-Ангажирани ли сте в предизборни партийни концерти?
-Не. Аз съм аполитичен. Няма да използвам кампанията на която и да било партия за лична изгода. Колкото и да ме уверяват, че такова участие не представлява обвързаност с политическа партия, няма да повярвам.
-Ще се поблазните ли, ако за такова участие ви предложат крупна сума?
-Бих се замислил, ако сумата е от половин милион нагоре. Шегувам се, разбира се.
-За какво бихте дали много пари тутакси, без да разсъждавате дълго?
-С удоволствие бих дал пари на брат ми Веселин, за да изучим четирите му деца. Бих дал и на бедни хора, за да се преборят с живота, за да оцелеят.
