Александър Йорданов в ПИК и "Ретро": „Тука има – тука нема“...правителство. ПП е задкулисието, създало Румен Радев
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Добре позната е тази игра.
Позната е още в Древна Гърция, а по-любознателните са я виждали изобразена и на картини от Средновековието. При нея номерът е да се излъже противникът, като се скрие „топчето“. Това става със сръчни ръце и с малко късмет. От близо две години в политическия живот у нас това е най-популярната игра: „тука има – тука нема“ ... правителство! На всички е ясно, че от дълго време, поне от момента, в който граждани през 2020 г. вдигнаха метеж срещу тогавашното редовно правителство, случващото се в българската политика е синоним на измама.
Защото е факт, че политиците ни и главно тези от т. нар. промяна, едно говореха, а друго вършат. Те са „топчетата“, които основният играч е похлупил и врътка ли, врътка. Сеирджии – дал Господ, мераклии за „топчета“ и пробване в играта – още повече.
От поредния изборен ден на 2 октомври изминаха близо 50 дни. Но джуркането на „топчето“ продължава. България няма редовно правителство. Страната практически се управлява от президента Румен Радев, който назначи служебен кабинет, но сам няма права на изпълнителна власт по конституция. Въпреки това ще станат близо седем години, откакто той се е вживял в ролята си на управляващ, а от близо две години и ефективно употребява това си вживяване.
Малко предистория
На 4 април 2021 г., след изтичане на мандата на редовното правителство на ГЕРБ и „Обединените патриоти“, се проведоха парламентарни избори. След „тука има – тука нема“ президентът назначи първото служебно правителство на „своето топче“ – ген. Стефан Янев. То стана най-продължително управлявалото служебно правителство в българската история – повече от четири месеца.
Тогава изгряха звездите на министерските топчета Кирил Петков и Асен Василев, Бойко Рашков и Гълъб Донев, Атанас Пеканов, Велислав Минеков и Стойчо Кацаров. Всички те разиграни от президента. По-паметните помнят, че на 27 октомври 2021 г. Конституционният съд излезе с решение, че назначаването на Петков за министър на икономиката противоречи на конституцията, защото към момента на издаване на президентския указ той е бил с двойно гражданство, което е в противоречие на основния закон на държавата. Но нима това не е напълно в духа на играта „тука има – тука нема“? Според решението на Конституционния съд Петков никога не е бил министър и до днес не е ясно дали са легитимни актовете, които той е подписвал.
След първото служебно правителство последва и второ такова. И отново с премиер същото „топче“. То изкара три месеца, като останалите „топчета“ бяха същите с изключение на временно изваденото от играта и наказано „топче“ Петков.
Отново министър стана бившият комунистически следовател Рашков, както и познатите вече Донев, Пеканов, Василев, Минеков, Кацаров. Някои от тези „топчета“ грейнаха и в редовното правителство на Кирил Петков, което управлява страната в периода от 13 декември 2021 до 2 август 2022 г., или общо шест месеца и половина, т. е. по-малко, отколкото предходните две служебни правителства. Но разлика практически нямаше, защото „героите“ си бяха същите – Рашков, Василев, Янев и с една „прелестна“ добавка – Нинова. Но пък тя бе лидерът, който „откри“ за българската политика Румен Радев, и това обяснява нейния политически възход до поста на министър на икономиката, макар на изборите партията ѝ да яде редовно бой.
От 2 август страната се управлява отново от служебно правителство. Този път премиер е Гълъб Донев, а от „тука има – тука нема“ в него е само Минеков. Останалите „топчета“ сега се изживяват като депутати, но се гласят отново да стават министри. По всичко изглежда, че това служебно правителство ще бие рекорда по продължителност на кабинета „Янев-1“. Така простата сметка показва, че практически в България изпълнителната власт е президентската власт.
От 4 април 2021 г. до днес общо близо 10 месеца Румен Радев управлява „служебно“ и още седем месеца със същите „топчета“, но вече „редовно“. И играта продължава. Близо година и половина България е де факто, макар да не и де юре, президентска република. Затова и бе напълно логично темата за промяна на конституцията с цел официализиране на дефактото да започне да миткосва по телевизионните студиа. И наистина кой ли не се изказа вече по нея.
И сега държавата ни, която на думи е европейска, но съвсем не по европиейски продължава с играта „тука има – тука нема“, е пред поредната и позната до болка дилема. Ще има ли редовно правителство, или измамата ще продължи.
И сега какво следва?
Бойко Борисов – лидер на единствената нормална политическа коалиция, т. е. коалиция от партии от едно европейско политическо семейство, което поне за Брюксел е важно, желае да има такова редовно правителство. Той е готов на компромиси. И за кратко време предложи различни варианти, като някои от тях поне на мен ми изглеждат твърде екстравагантни. Като варианта за правителство с „Продължаваме промяната“, една чисто популистка партия, пълна с „топчета“ от президентската игра. Такъв вариант би бил най-компромисен, т. е. безпринципен. Защото „Продължаваме промяната“ е всъщност предкулисието на задкулисието, издигнало Румен Радев в политиката, без да подценявам партиите от „Демократична България“, които поради някои свои публични изяви народът ни нарече „президентски клекала“.
Зад кулисите остават известни български олигарси, чийто интерес е да прилапат задаващите се на хоризонта големи европейски пари. Пък каквото ще да става. Затова и играта „тука има – тука нема“ продължава. Съвет на участниците в нея не се дава. Защото и със съвет, и без съвет измамата е гарантирана. Тоест подходът е силно корупционен. Толкова много корупционен, че далаверата „Иванчева“ изглежда като ситна и дребна корупцийка.
В Европа в сходна ситуация става така, че някои от загубилите изборите партии подкрепят победителите и по този начин се преодоляват политическите кризи. У нас обаче всичко е наопаки, т. е. „тука има – тука нема“... правителство. У нас партиите, които са загубили изборите, точат лиги за съставяне на кабинет от втора или трета ръка на измамната игра. Но всеки един такъв кабинет ще бъде неизбежно по-лош за страната ни от кабинет с водещото участие на първата политическа сила. Това е доказано от историята ни. Което обаче не означава, че тези победители трябва да влизат в безпринципни договорки.
А и има народна мъдрост, която гласи, че всяка партия трябва да се разпростира според избирателната си черга. Не може избирателите да са ти отредили чердже, а ти да искаш министерски килим, какъвто впрочем е меракът на „Демократична България“, на БСП, че дори и на „Български възход“. Особено ме разсмя настояването на „Продължаваме промяната“ победителите в изборите да им приемели техните 16 „точки“. Явно се правят на улави. Изтъканата от техните избиратели чергица не побира и половината от тези точици.
Много бих искал победителите на последните избори от ГЕРБ-СДС да не влизат в политическа завера с „Продължаваме промяната“. Защото това би било всъщност сделка с Румен Радев – президентът, който единствен печели от играта „тука има – тука нема“. Същевременно съм убеден, че ГЕРБ-СДС трябва да постъпят по европейски и да предложат свое правителство. Така българските граждани ще се убедят, че те държат на думата си. Убеден съм, че министрите, които те ще предложат за гласуване в парламента, ще бъдат доказани политици и професионалисти, далеч над равнището на тези, които циркулираха в досегашните служебни правителства на президента Радев и в редовното правителство на злополучния за България Кирил Петков. Нещо повече.
Убеден съм, че разговорите с останалите политически сили, които ГЕРБ-СДС ще проведат, след като получат мандат за съставяне на правителство, ще направят така, че в пленарната зала техният Министерски съвет ще получи подкрепа от повече от техните депутати.
Тя може и да не е достатъчна, т. е. да не достига до необходимото мнозинство, но във всички случаи ще показва, че победителите на изборите могат да получават подкрепа. А това вече ще бъде тенденция, която ще бъде необходима на България през следващата година. Всичко останало ще води към задълбочаване на кризата, към ново разгръщане на президентската игра с правителства, родени от играта „тука има – тука нема“.
