Александър Симов в ПИК и "Ретро": Милионерът, фигурантът и огнената синдикалистка
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Независимо от усилията на либералните медии и телевизионните биолаборатории за унищожаване на мозъчни клетки, че на балотаж в София един срещу друг ще се явят комсомолецът Васил Терзиев и довчерашният журналист Антон Хекимян, политическата битка в София по средата на кампанията вече е достатъчно сложна, непредвидима и изпълнена с повече неочаквани обрати от разказ на Роалд Дал. Вече се появи социологическо проучване, което показва, че кандидатката на лявата коалиция около БСП Ваня Григорова набира скорост, прави повече от чудесна кампания и изпреварва ГЕРБ, а балотаж с нейно участие сериозно ще разбърка плановете на десетки самозвани политически архитекти, нежновати пиари, костюмирани кариеристи и надъхани политически зомбита и психодесни от цялата палитра на градската фауна. Заради всичко това си струва да насочим вниманието си към битката за столицата, защото тя по прекрасен начин символизира всички дефекти на политическото време, в което живеем, както и възможностите ни да излезем от тази клетка на прехода и един път завинаги да потърсим различни хоризонти.
Първи на терена, разбира се, излязоха ПП/ДБ, които на помпозно, кухо и почти жълто събитие в столичен мол представиха своят кандидат - ай ти милионера Васил Терзиев, сравнително млад, практически неизвестен, но с тлъста банкова сметка, благодарение на която двете партии, които го номинираха, две години тънеха в политическо блаженство и спокойно влизаха от избори в избори. Аз лично чух името Терзиев за първи път от скандалния запис от заседанието на ПП, който демонстрира, че всички нови партии са като извадени от комикс, когато трябва да обсъждат бъдещето. После се оказа, че Терзиев е отглеждан внимателно, формиран пиарски и излъскван от знайни и незнайни инфлуенсъри поне година по-рано. Заговори се, че висша благословия е дадена даже от Галя от посолството. Всъщност даже не Галя, а къде-къде по-големи костюмари от нея. Заговори се, че Терзиев е харесван за бъдещ премиер, обединител на десницата, за рупор на евроатлантизма и за шорт листата за титлата "почетен лакей" (последното е измислица, е, знам, че звучи достоверно, но си е моя фантазия). На представянето си пред обществото кандидатът започна да ръси клише след клише. Например Терзиев обяви, че най-големият проблем на София е липсата на амбиция. Сигурно това е звучало прекрасно, когато е било сътворявано от някоя пиарка със страстни бедра и романтични пориви в душата, но пуснато като послание, то ужасява със своята пластмасовост и пълна безидейност.
А проблемите на Терзиев тепърва започваха. Само няколко дни по-късно кандидатът на ПП/ДБ отново се появи в медиите. Този път с разкрития - дядо му се оказа легендарен генерал от ДС. Баща му - също кадър на бившата Държавна сигурност. След това излезе, че и чичо му е бил служител там, а най-накрая се появиха абсолютно същите данни за майка му. Терзиев се оказа чисто дете на ДС. И това сигурно нямаше да е проблем, ако не го издигаха политическите сили, които превърнаха битката с комунизма в свое основно кредо и хранителна среда за изсмукване на идентичност. 30 години слушахме за ужасите на комунизма, за мрачните подземия на ДС и убийците там, а най-накрая най-кресливите говорители по тази тема извадиха като свой кандидат отроче на ДС. Нещо повече, първият месец от кампанията на Терзиев мина в постоянно отказване от неговото семейство. Статус след статус кандидатът заклеймяваше комунизма, самобичуваше се публично и плюеше по паметта на дядо си, баща си, чичо си и майка си. Това винаги е изключително лош старт на кампанията. Неговите защитници започнаха да се отчайват, защото преминаха в истеричен тон - не можело да обвиняваме един човек заради неговите роднини и минало. Така ли, мамини сладки? Че вие 30 години правихте само това? Нищо друго.
После трубадурите на милионера подхванаха друга песен - той бил от семейство от ДС, но бизнесът му нямал нищо общо с нея. Честно казано, и по тази тема има разминаващи се версии, защото началото на неговия бизнес съвсем не е толкова чисто и прозрачно, колкото твърдят платените му певци и инфлуенсъри. А накрая дойде и най-хубавото - оказа се, че Терзиев е племенник и на Петър Младенов. Тази бомбастична новина със сигурност подейства като леден душ и на най-горещите привърженици на градското дясно. Вярно е, че сектата не пребивава в същата реалност като нас, но дори и до нея понякога достигат горещите ветрове на истината.
Проблемът на Терзиев обаче съвсем не опира само до неговата семейна свързаност с ДС и редовното му упражнение по отричане на семейството и публично самобичуване. Истината е, че за кандидат, който е обявен толкова рано, Терзиев така и не показа някакво истинско визионерство. Повечето му медийни изяви тънат в зализана скука. Кандидатът за кмет говори клиширано, скучно и с драматично непознаване на истинските проблеми на София. Подозирам, че това е проблем на неговия щаб. Те просто твърде рано повярваха, че той ще стане кмет на столицата без никакви проблеми, и са си представяли, че няколко ведри снимки ще свършат цялата работа. Терзиев обаче се оказа пленник за собствената си некомпетентност и на сглобката на централно ниво. Защото там, където той можеше да се развихри истински опозиционно, в един момент се оказа с вързани ръце. Медиите, които решиха да дадат трибуна само на ПП/ДБ и ГЕРБ в дебат, всъщност им направиха лоша услуга, защото присъствието само на двамата кандидати на екран ясно показа, че те не са алтернатива един на друг. Спорадичните сблъсъци и искри всъщност бяха достатъчно изкуствени и предвзети, за да убедят някого, че срещу себе си имат истински боксов мач. Точно обратното - от тези дебати по-голямата част от публиката остана с усещането, че я карат да присъства на политически театър, а това винаги дразни електората. С други думи - независимо от това какъв ще е резултатът на Терзиев, той вече ясно показа как не бива да се прави кампания. Някой трябва да вкара всичките му усилия в учебниците, за да знаят бъдещите политически магьосници от какво трябва да бягат като дявол от тамян.
Антон Хекимян от своя страна вероятно беше голямата изненада на тези избори. Още от края на август стана ясно, че ГЕРБ определено се затрудняват да извадят кандидат за кмет. Борисов отлагаше обявяването на име няколко пъти, а най-накрая откровено призна, че тръгва към "нестандартен вариант". Посочването на Хекимян обаче не даде драматичния ефект, който всички очакваха, защото независимо от свежестта на името и неговата абсолютна политическа девственост по същество този избор е признание за пълен провал на досегашното управление в София. За да не посочиш доскорошния шеф на Общинския съвет Георги Георгиев, а да търсиш напълно външен кандидат, е опит за заличаване на следите от местопрестъплението. Ненапразно мнозина видяха в този "нестандартен" ход някаква сделка, която е сключена по върховете, пускането на най-големите градове на борсата в името на продължаване на живота на правителството.
Хекимян е човек с харизма, но пък освети много неприятно големите пипала на ГЕРБ в централните медии. Няма как този въпрос да не тежи като дамоклев меч над него през цялото време. Кога точно се е осъзнал като гербаджия - в момента, в който са го попитали дали иска да бъде кандидат за кмет/eвродепутат и какво ли още не, или много преди това. И ако е бил гербаджия преди това, означава ли, че е действал като партиен секретар в Би Ти Ви. Номинацията на Хекимян определено подейства като пръскане с киселина на голямата медия. То бяха едни декларации за невинност, едни клетви за обективно отразяване на кампанията, а Цветанка Ризова буквало скалпира Хекимян в ефир и подритна бездиханното му тяло, за да покаже, че медията ще е безмилостна към всички, които я предават така публично. Уви, Хекимян показа добро медийно поведение, но също не успя да развие истинско визионерство или нещо различно. Защото колкото и да е свеж, именно той трябва да вади въглените на ГЕРБ от огъня, той ще бъде разстрелван заради "ремонта на ремонта", некадърното редене на павета и цялата корупционна паяжина на партията на Бойко Борисов. Невинността в случая не работи за него, а се обръща като бумеранг и е на път да му отнесе скалпа.
Точно в тази турбуленция всъщност кандидатурата на Ваня Григорова се оказа невероятна находка, независимо от социологическите мелодраматизми, че тръгвала от много ниска база. Синдикалистката Григорова е най-яркият ляв кандидат, който се появява в битката от много години насам, а заради особеностите на националната политика цялата опозиционна реторика се оказа в нейна собственост. Бягството на Хекимян и Терзиев от дебати с нея също работи в полза на кандидатурата й, защото в началото това изглеждаше просто като мързел и нежелание, но вече определено издава страх. Нито един от т. нар. фаворити не иска да се яви на пряк двубой с нея и това започна да налива ракетно гориво в нейния рейтинг. Социологията веднага отчете, че точно Григорова ще отиде на балотаж, а това прави изборите практически непредсказуеми.
Григорова определено е истинското явление на тези избори не само защото обедини левицата зад себе си, а защото радикално подмени политическия език. Тя е естествена, непринудена, безкомпромисно лява. И най-интересното - в момента, в който тя се появи където й да е по медиите, психодесните веднага забравят, че Хекимян е техният "противник", и започват залп след залп по лявата кандидатура. И във всеки друг миг от историята подобен артилерийски огън сигурно щеше да занули всеки, но Ваня Григорова търси тази битка, защото тя преследва вота на негласуващите, на отчаяните, на тези, които са вдигнали ръце. И се справя с тази задача повече от добре. Защото социологията, която самоуверено пращаше ГЕРБ и ПП/ДБ на балотаж, виновно млъкна. Дори и заради това мълчание си струваше да дочакаме тези избори...
