ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
След изборите на 4 април България влезе в истински водопад от събития, политически дебати, предсрочен вот и много напрежение. Вероятно всяка голяма промяна изглежда точно по този начин. ГЕРБ с години бяха запушили усещането за нормален политически процес и след като бентът рухна, се отприщиха много процеси, които с години едвам даваха признаци на живот. Най-значимото събитие от всички обаче беше, че след второто гласуване партията на Слави Трифонов най-накрая даде знак, че излиза от състоянието на мълчание и иска разговори за това как трябва да изглежда бъдещото управление. В тази дискусия бяха поканени не само „партиите на протеста“, но и БСП и ДПС. Тоест всички без ГЕРБ. И понеже цяла една епоха на телевизионно съществуване приключи по тази начин, интересът към събитието беше огромен. Най-вече заради интригата ще успеят ли БСП и ИТН да постигнат съгласие за подкрепа на кабинет. Ще има ли начин всички партии, които са се борили срещу Бойко Борисов да преодолеят различията и да се разберат за няколко големи приоритета пред страната?
Интрига в преговорите между БСП и ИТН вероятно нямаше да има, ако не бяха телевизионните изявления на хората на Слави, които от мига, в който разбраха, че ще са чудото на изборите на 4 април, обявиха, че няма да преговорят със социалистите. БСП беше натикана в прашния ъгъл на „статуквото“, а самият Слави Трифонов я обяви за „най-беззъбата оппозиция“. Че това е не просто несправедливо, а подло, може да разбере всеки, който е следил политическия живот у нас. Близо четири години БСП беше абсолютно самичка на опозиционния фронт. Срещу нея бяха впрегнати мощни медийни сили, вътрешна опозиция, драматични заглавия и скандални интриги. 44-ото Народно събрание мина под знака „всички срещу БСП“, защото останалите партии се бяха гушнали под мускула на Бойко Борисов и това създаде драматичното усещане за безвремие и непомръдване на политическото битие. Единствено БСП не се поддаде на изкушението с власт и не прие никаква форма на колаборация с ГЕРБ. Заради това именно несправедливата позиция на ИТН предопредели съвсем краткия, екзотичен и бурен живот на 45-ото Народно събрание. Мнозинството на промяната там остана разделено, не влезе в никакъв диалог и това даде надежда на Бойко Борисов, че ще се завърне на бял кон след предсрочните избори. Партията му направи и невъзможното да романтизира до безобразие виновното минало. Ненапразно тя роди философския слоган „Ред в хаоса“ все едно тяхното управление се е случило преди много епохи и е символ на някакъв утопичен ред.
ГЕРБ всъщност жестоко подцениха търпението на хората. В техния „ред“ те не видяха абсолютно нищо хубаво. Нещо повече – мнозинството бяха така отвратени от него, че с готовност гласуваха за абсолютно нова и мълчалива партия само и само да се отърват от наглостта, безочието и бездушието на ГЕРБ.
ИТН направиха две мълчаливи кампании и хората успяха да проектират върху тях най-добрите си очаквания. Хората на Слави дори не се ангажираха с конкретна мантра като тази за 800-те дни на Симеон Сакскобургготски, но въпреки това успяха да детронират ГЕРБ от първото място. И точно тук дойдоха двете големи грешки, които в крайна сметка направиха преговорите възможни и отвориха път за диалога в тишината на политическите събития. На първо място – веднага след победата Слави Трифонов се яви на екрана на своята телевизия и предложи Николай Василев за премиер. И сякаш това не беше достатъчно черен хумор, бяха обявени толкова хардкор десни идеи, че дори „десните“ у нас замълчаха, потресени и ужасени. Сред тях бяха приватизацията на ББР, концесионирането на магистрали. Това е политика, отречена от живота и практиката. Това беше буквален опит за завръщането на България в 90-те години, които си спомняме с повече тъга и огорчение, отколкото е необходимо. Обществената реакция беше катастрофична. Дори избиратели на Слави Трифонов гледаха телевизионния екран в недоумение и ступор. Оказа се, че представите за ИТН съвсем не покриват реалността. И това се оказа голям проблем. Той доведе не просто до оттеглянето на Василев, но и до първия сериозен удар по имиджа на новото политическо чудо.
А след това в първия ден на новия парламент стана още нещо, което доведе хората на Слави до мисълта за диалог. Ива Митева беше избрана за шеф на Народното събрание с гласовете на ИТН, „Демократична България“, депутатите на Мая и ДПС. Отзвукът също беше гръмогласен. Някъде там идеята за мълчание и извиване на ръце беше напълно пречупена, а сценаристите най-накрая решиха да дадат шанс за консултации по отношение на бъдещо управление. Вероятно своя дан в това намерение дадоха и десетките коментари на специалисти, че ако сервираме на българите трети парламентарни избори за една година, резултатите ще бъдат непредсказуеми, а най-вероятно и непредставими. Ниската активност не само изкривява представителността, но тя може да роди и чудовища, които след това няма как да бъдат изчегъртани лесно.
Точно заради това най-интересни и следени от медиите се оказаха разговорите между БСП и ИТН. Защото отношенията между двете партии не могат да бъдат наречени „скандални“, но при всички отношения не са и безоблачни. Така при първия кръг от преговори се оказа, че все пак има общи идеи, които и двете партии могат да подкрепят. Защото левицата независимо от лошото си представяне на вота е единствената партия в политическото пространство, която се определя политически вляво. Новите партии бягат като дявол от тамян от такива идеологически определения, а ГЕРБ са всеядно чудовище и за тях е абсурдно да говорим в политически термини. Тоест БСП беше длъжна да постави на масата най-важните социални теми, за да не изпаднат те от дневния ред на новородената политическа еуфория и преоткрито пазарно талибанство. След срещата Тошко Йорданов обяви, че от негова гледна точка БСП е твърде социална партия, но като никога това не прозвуча като обида, а по-скоро като знак за уважение. И тогава по-паметливите си припомниха неговата програмна реч в началото на парламента, в която единствената реална идея, която беше формулирана от него, беше за актуализацията на пенсиите, а това е голямата битка на БСП от много години насам. Още тогава при по-внимателно наблюдение на процесите вероятно това можеше да бъде разчетено като знак, че има поле за диалог.
Всъщност предизвикателствата пред БСП не са малки, защото от позицията на трета сила трудно се водят преговори, в които да отстояваш идеи. От друга страна, след година на кошмарна пандемия и почти никаква икономическа помощ ще е самоубийствено за всяко едно управление да не обърне внимание на социалната проблематика. Това е големият проблем, който в крайна сметка удари ГЕРБ. Недоволството срещу тях стана експлозивно, защото в годината на голямата криза държавата все едно не съществуваше като помощник на всички ударени. Уравнението става още по-трудно, ако вкараме във формулата и претенциите на „Демократична България“. Най-интересното е, че в битката срещу Гешев всички са съюзници, но и ДБ трябва да гали душите на своите талибани и извади на бял свят отново темата за лустрацията. Кого и как ще лустрират 30 години след началото на прехода, така и не се разбра, но всяка партия си има теми, от които не иска да се откаже. Въпреки това обаче дори и само след започването на разговорите, дори и само след сядането на една маса се очерта някаква идея за по-светло бъдеще. Защото волята за разграждане на модела „Борисов“ наистина може да бъде много мощна спойка дори и на най-екзотичните съюзи, без да ги прави безпринципни. Голямата идея е, че за да се върнем към ситуация на нормално политическо противопоставяне, е необходимо да имаме нормална политическа среда. А нормализацията е свръхзадачата на всяко следващо управление.
Наясно съм, че много хищни политически анализатори ще се оливат да търсят противоречията, да дълбаят в компромисите, да насъскват всички среди в политическия процес, но след много време на застой България за първи път може да получи правителство, което да погледне отвъд бойкоборисовщината, а това е едно добро начало. Независимо от всичко.
