Арх. Емил Мечикян: Арменският геноцид е една премълчавана в Турция истина
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Вярвам, че една малка група политици в днешна Турция искат да се крие истината за събитията от преди един век. Повечето хора, тези които са информирани, интелектуалци, модерни хора, те са за признаването. За съжаление, голямата маса от турски граждани, включително младите хора, не са много наясно със събитията, които са се случили тогава. Защото това не е просто премълчавана истина в днешна Турция, а съзнателно укривана истина.
Отричана пред света и укривана от собственото население. Убеден съм, че ако тези млади хора имат информация какво точно се е случило, те също ще са за признаването на арменския геноцид. Тези хора са били ескортирани от турски войски. Първо са били насилствено депортирани. И макар че смъртта им не е била причинена от оръжие, всъщност косвено са убити от Османската империя. Трябва да се има предвид, че това са били основно възрастни хора, жени и деца. Условията, в които е трябвало да пътуват до Сирия, са били известни още при депортирането.
Също така е било известно, че този път е бил непосилен дори и за здрав мъж. Убеден съм, че хората, които тогава са направили тази депортация, са знаели какво ще се случи с тези хора. Така че не можем да говорим за случайни събития и че, видите ли, те просто са избрали лош път и затова са загинали. Да не говорим, че и това не са единствените жертви – въпреки че са голяма, може би половината. Сред преследваните цели на депортирането на тези хора е отнемането на имоти в името на изграждане икономиката на съвременна Турция.
Целите на геноцида със стогодишна давност е малко трудно да се коментират. Освен поставянето на основите на турската икономика , усвояването на едни земи, които се обезлюдяват практически – там е имало компактно арменско население, реалният повод е избухването на Първата световна война, тъй като това се случва в навечерието й. Големите опасения на Османската империя били предизвикани от нещо, за което има исторически прецеденти.
Във всичките войни срещу съседни християнски държави винаги местното християнско население по един или друг начин е оказвало помощ на противника, на врага, от гледна точка на Османската империя. И тъй като те са се опасявали от разкриването на азиатски фронт с Русия през територии, населени с компактно арменско население, това е било използвано като повод. А причините са множество. не е само сигурността на страната и това не може да бъде оправдание за тези действия. По този въпрос България е в деликатно положение по въпроса. Ние като арменци също го разбираме – граждани сме на тази страна. Аз и моите предци живеем тук от три поколения – аз и моите родители, бабите и дядовците ми са родени в България.
Така че разбираме деликатното положение на страната. Турция е един силен, голям и важен за нас съсед. И все пак сме съюзници в НАТО. това са разбираеми неща. От другата страна на везните обаче е все по-голямата изолация, в която попада Турция във връзка с този въпрос. Все повече и повече държави признават или настояват за признаването на геноцида. Виждаме, че особено в навечерието на стогодишнината, това е като вълна. И ние в крайна сметка трябва да направим избор – дали да бъдем учтиви или да застанем на страната на истината.
В единия случай рискуваме да застанем в една много малка група от държави и то такива, с някои от които всъщност не искаме да попадаме в никакви групи заедно с тях. Така че модерна Турция е достойна за уважение – това е една съвременна и светска до голяма степен държава, но въпросът с геноцида е императив за нас, арменците. Настояваме за признаването и смятаме, че и българското правителство трябва да има смелостта и достойнството да го направи. Има много европейски държави, които поставят въпроса за признаване на арменския геноцид като условие за членството на Турция в ЕС.
Мисля, че България трябва да влезе в тази група държави. Така не трябва да се действа и само по въпроса за тракийските бежанци. Според мен по същия начин трябва да се действа и по въпроса с насилствената македонизация с българите в днешна Македония и с подмяната на очевидни исторически факти от страна на македонската държава.
Това също е въпрос, който не може да бъде пренебрегван особено при обсъждане на членството на Македония в НАТО и Европейския съюз. Искам ясно да кажа от свое име, а предполагам и от името на всички арменци , че ние имаме желание да простим. Тази болка трябва да си отиде. За да простиш, обаче, прошка трябва да бъде поискана.
