ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Цените на храните у нас няма да спаднат. Инфлацията е сред основните причини за това, а с наближаващите празнични дни по Великден е нормално да има леко повишаване на основните търсени за празника хранителни продукти. Това става ясно от думите на икономиста Стоян Панчев пред радио "Фокус".
"При положителна инфлация както в случая у нас е 3%, цените на храните продължават да растат. Нормата за инфлацията е 2% и още не сме я достигнали. Спад на инфлацията означава постепенно спиране на растежа на цените, а не намаляването им. Цените на храните ще останат високи, трябва да се преживее много тежка криза, за да има спад. Това биха били безработица и спад на брутния вътрешен продукт - неща, през които никое общество не иска да преминава", отбеляза Панчев.
По думите му, ако дефлацията се случва заради нови технологии, които правят по-евтини стоките и услугите, ако международната търговия се отвори с голям производител като Китай, както се се случвало в миналото, цените се натискат надолу. "Ако обаче инфлацията идва от свиване на икономиката и фалити, това е негативно явление. Видяхме тежка дефлация в първите 6 месеца след Ковид. Извиха се опашки в бюрата по труда в София", припомни Стоян Панчев.
"Възможно е агнешкото в Италия и Испания в момента да е по-евтино от в България, били сме и в топ 3 в Европа по цена на яйцата. У нас традиционно поддържаме високи цени на мазнините, това не е странно", уточни икономистът и обясни защо това е така. "Доходите ни са по-ниски, но две са причините за това, да поддържаме високи цени на храните. Първо, участници сме в общия пазар - производителите и търговците ни също са част от него. Най-оборотните стоки за износ започват с цените си да настигат цените на останалите части от отворения пазар. Става дума за конвергенция или приближаване на цените към по-високото число", разясни експертът.
"Друга причина е, че в повечето държави функционират различни програми за субсидиране на местното производство. В тази ситуация има по-голямо предлагане на тези конкретни пазари и това бута цените надолу. Френското сирене, ирландското масло са примери за такъв тип субсидирани продукти. В България тази практика не е широко разпространена, а е концентрирана при производителите на пшеница с голямо производство", отбеляза Стоян Панчев.
"Празниците повишават цените, както е обичайно. Голямото търсене води до високи цени. Турция е добър пример за купуване на продукти по-изгодно, защото е държава извън ЕС и там няма определени регулации, което помага на производителите да поддържат по-ниска цена. Турската лира се обезценява по-бързо и от еврото, което значи, че там можем да намерим конкурентни цени. Пътуването обаче също се отразява на общата цена на пазара от други държави", припомни икономистът.
"Хората от години предлагат агнешко чрез неформална икономика, например онлайн, което позволява да предоставят продукцията си на по-ниски цени. Това не е новост. Ако си купите агнешко от магазин, там има разходи по поддръжката на магазина, рекламата, персонала и това се отразява на цената му. При домашното производство такива разходи няма. Трябва обаче да има внимателен поглед, когато пазаруваме директно от производител и предлаганите стоки са без етикети. Качеството на това производство понякога надминава това на масовото производство", заключи икономистът Стоян Панчев.
