ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Един от най-престижните квартали на Будапеща, Розовият хълм (Rózsadomb), е известен не само със своята панорама и вили, но и с богатата си историческа и културна символика. Името на мястото все още предизвиква любопитство: откъде идва мотивът за розата? Има ли връзка между прочутата българска маслодайна роза и този будимски хълм? Отговорът се крие в пресечната точка между история, легенда и източна духовност – въплътени в една мистична фигура на дервиш.
Името на Розовия хълм е най-тясно свързано с Гюл Баба, т.е. „Бащата на розите“, който пристига в Буда по време на османското завладяване през XVI век. Гюл Баба е член на суфийския орден на бекташите, мистично направление в исляма, чийто представители обучавали еничарите и разпространявали вярата.
Според преданието той пристига в Буда през 1541 г., когато градът е завладян с хитрост от войските на султан Сюлейман I, и умира по време на благодарствена молитва в бившата църква „Нагьболдогашон“ (днес църквата „Матиаш“), превърната в джамия. На погребението му присъствал лично самият султан.
Над гроба на дервиша е издигнат мавзолей (тюрбе), който и до днес се намира на югоизточния склон на Розовия хълм. Построен между 1543 и 1548 г., този мавзолей е най-почитаният мюсюлмански паметник от времето на османското владичество в Унгария. Толкова е бил важен за османците, че при сключването на Карловския мир през 1699 г. запазването му е било включено като изрично условие. Легендите разказват, че районът около гроба бил обрасъл с розови храсти – и неслучайно.
Съществуват няколко версии защо го наричат „Бащата на розите“. Най-популярната гласи, че Гюл Баба се влюбил в розите и научил тайните на производството на розово масло от български мюсюлманин, който произвеждал благовония. За да създаде истинско розово масло, били нужни специални розови храсти, които българите ревностно пазели. Въпреки това, дервишът успял да пренесе семена, скрити в едри зърна на броеница, до Буда. Нямал време да ги засади сам, но впоследствие гробът му бил покрит с рози – вероятно символично, но достатъчно силно, за да остави отпечатък в културната памет.
Българската Rosa damascena – маслодайната роза – се превръща в световноизвестна още от XVIII век, особено около Казанлък, в Розовата долина. Именно оттам идва едно от най-ценните етерични масла в света. Макар да няма исторически доказателства, че розите на Розовия хълм в Будапеща са от български произход, културните и легендарни препратки създават символична връзка между двата региона. Розата, както в унгарската, така и в българската и турската култура, е символ на красотата, мистиката и духовното израстване.
Следователно Розовият хълм не е просто географско наименование, а културно-исторически символ, който носи спомена за османското присъствие, за мистичния свят на дервишите и – макар и в легендите – за тайната на българската роза. Фигурата на Гюл Баба живее и днес – чрез оперети, филми и поклонения. А докато розите цъфтят около тюрбето му, легендата също ще живее – на един от най-красивите хълмове на Будапеща.
Йордан Тютюнков
