ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Точно сега, когато протестиращите проклинат партиите, трябва да се мисли за партии. Защото, в крайна сметка, в демократичната система на избори се явяват партии и управляват партии. И, ако днес-утре има избори, в парламента ще нахлуят същите, които сам там и сега. Само че ще управлява ГЕРБ, с което олигархията отново ще покаже среден пръст на народа, които я издържа.
Нужно е спешно да се мисли за това, какви партии ни трябват за следващия парламент. А за да се мисли напред качествено, винаги е добре да се хвърли поглед назад. За да се види, кое откъде идва и какво как (не) стана.
В началото бяха БСП и СДС. И двете не бяха партии в обичайния смисъл на думата. В СДС се събраха над 15 партии, от крайно ляво (социалдемократите на Янко Янков) до крайно дясно (възстановените легионери). В БСП пък се оказаха както най-богатите и политически силни хора, така и най-бедните и зависими социални групи.
Идеята на бащите на СДС бе ясна: прави се, в рамките на синята коалиция, една цяла нова политическа система, от ляво до дясно. И, когато „комунистите” бъдат избутани на бунището на историята, СДС се саморазпуска и членуващите в него партии формират новата, нормална (т.е. без „комунистите”) партийна структура на страната.
Идеята на БСП също беше ясна: да се задържат достатъчно лостове на властта, за да може да бъде предотвратен планът на СДС, както и да бъде спряно преминаването на България в лагера на „Запада”.
След като първоначалният замисъл на СДС се провали – БСП не се оказа на бунището – такава партийна структура не можеше да съществува дълго време. СДС постепенно се разпадаше на съставните си части, а превръщането му от коалиция в партия не успя да събере „седесарите” на едно място. Нещо повече, към 2000 година СДС започна да се изживява като „партия на бедните”. БСП междувременно прие включването на България в НАТО и ЕС, но не поиска да се прероди от партия на властта в автентична лява партия. Остана партията на големите пари и голямата власт.
Ако СДС беше „одеснял”, а БСП „олевяла”, днес щяхме да имаме класически двуполюсен политически модел, формиран покрай тези две партии. Това обаче не се случи и към 2001 година, върху вече обърканото партийно пространство на България, започнаха да се изсипват подмените и експериментите.
„Вдясно” изникна НДСВ като някакво „добро СДС”. Царистите дори искаха да се регистрират в дясната Европейска народна партия, но тъй като там не ги пуснаха, се записаха „либерали”. „Вляво” БСП постепенно се превръщаше в прост придатък на Русия и на енергийните интереси на Кремъл.
След изчезването на НДСВ, мястото на старото СДС бе заето от ГЕРБ, който обаче се оказа, че не е партия, а тарторска групировка, която падна от власт въпреки мускулите на вожда си. Виждайки своя шанс в бъркотията, лидерът на БСП Станишев се напрегна да избута встрани проруската групировка около Първанов и да превърне БСП в нормална лява партия. И това обаче не се случи, тъй като казусът „Пеевски” лиши Станишев от необходимото обществено доверие, че може от „комунистите” да направи нормална партия.
Междувременно последните остатъци от СДС изпаднаха от парламента, а с подкрепата си за правителството на Орешарски партия Атака се оттегли от терена на национализма.
Нито една от тези партии не е партия в истинския смисъл на думата. Това са само сенки от миналото, отломъци от политическо инженерство, спомени от подмени и носталгия по отминалата младост, примесена с цинизма на прекалено дългото оставане в или около властта. Но именно тези групи ще формират властта, ако сега има избори. И нищо няма да се промени.
Затова е необходимо преосноваване на партийната система в България. Нужни са нови партии, които, първо, да са автентични – левите да са леви, а десните да са десни – и второ, да не са просто говорители на различни олигархични групи. Цикълът от псевдо-партии, през партии на властта, та до различни „ин витро” заченати групички – този цикъл се извъртя. Тук вече нищо не може да се роди.
Новото начало изисква цялото политическо пространство, от ляво до дясно, да бъде заселвано с нови партии, основани и оглавявани от новото политическо поколение, т.е. 30-40 годишните. Прецедент вече има. След като в „зеленото” пространство в продължение на 20 години течаха подмени и инженерни експерименти, преди пет години то бе преосновано от ПП „Зелените”. Това предстои и на останалите.
Вдясно процесът вече започна. Не става дума за сложните преговори между ДСБ и ДБГ, които в най-добрия случай могат да родят коалиция, клатеща се около 4-те процента. Става дума за пороя петиции, манифести и отворени писма, които от оня ден започнаха да заливат интернет. От всички среди в голямата „синьо-зелена” общност извират текстове, които описват кризата, която изживяваме като общество, както и предлагат решения за бъдещето. Когато един ден тези текстове се слеят в една голяма картина за настоящето и бъдещето, ще е налице основата за преосноваването на дясното политическо пространство. Ще има кауза, към която да се присъединяват хора, групи хора и организации.
Въпреки твърденията на НДСВ, в България „център” няма и затова веднага поглеждаме наляво. И там се появи ново, автентично поколение, засега публично олицетворявано от журналисти като Петър Волгин и Иво Христов, което няма нищо общо нито с БСП, нито с олигархията, нито с Москва. Време е и 30-40 годишните автентични леви също да се запретнат, за да преосноват лявото пространство отвъд БСП. Времето е сега, тъй като в последните дни БСП се сви до размерите на средно-малка партия и така остави голямо ляво поле за нови партии. Ако на това поле не изникне автентичен ляв субект, неминуемо върху него ще се стовари интересът на майсторите на подмяната и политическото инженерство. Както вече се случи вдясно.
Само с появата на автентични нови партии ще имаме реален избор, за кого да гласуваме. Инак, ако в деня на изборите отново избираме между сегашните играчи, преходът наистина може да се окаже безкраен.
