Вход
София
Времето в София 9 o C

БКП слухтеше кой ходи на църква за „Христос Воскресе”

БКП слухтеше кой ходи на църква за „Христос Воскресе”

Печахме бабините козунаци в голямата обществена фурна
на 03.05.2016
9589
9
БКП слухтеше кой ходи на църква за „Христос Воскресе”
Автор: ПИК
03.05.2016
9
9589

И на втория ден от Великденските празници продължавам с удоволствие да дояждам вкусния, ароматен и засищаш козунак, подобен на този, който нашите майки, баби и прабаби приготвяха за най-големия християнски празник. Имам късмет, че съпругата ми Иванка е наследила от майка си умението да прави домашен козунак, който не може да се сравни дори с най-добрия нему подобен на пазара, па бил той италиански или белгийски, останал от католическия Великден.  Похапвайки , спомням си за детството, когато цялото семейство по един или друг начин участвахме в ритуала за приготвянето на чудесния великденски специалитет, който заедно с яйцата, задължително присъстваше на почти всяка българска трапеза в трите празнични дни на Великдена. В петък или в събота добрите домакини запрятаха ръкави и започваха да приготвят тесто от брашно, мая, захар мляко, яйца и масло. 

След омесването на тестото, което не е съвсем лека работа - изисква физическо усилие, и втасването му, от него се късат парчета  и се оформят козунаци с различни форми. Поставят се орехи, бадеми и стафиди. След допълнително отлежаване тестото във формите се намазва отгоре с яйце и накрая се постявят ядките. След това предстои друг важен момент – печенето. Тавите бяха не една и две, а не по-малко от 5, така че да има за семейството, за гостите, за раздаване и за да стигне за трите дни, през които се отбелязва Великден. Май много се увлякох по подробностите на  „технологията“, но те толкова ме впечатляваха в детските години, че изглежда не мога да ги прескоча преди да разкажа за моята пряка роля в „производството“. Заедно с мама и баба, всеки с по една или две тави, тръгвахме към кварталната  фурна, не само защото много време трябваше да печем козунаците в малките печки в къщи. В голямата обществена фурна, загряваща се с  дървени цепеници, те се изпичаха най-добре. Там не бяхме единствените и затова чакахме с часове да ни дойде ред за печенето, след което доволни и щастливи си тръгвахме обратно за вкъщи с още топлите тави.

В двата дни, в които фурната печеше козунаците на семействата в квартала, ръчният хляб от фурната, който предпочитахме пред така наречения заводски,  намаляваше и не стигаше за всички. Преди празника  в някои от магазините се продаваха еднотипни козунаци с формата на руло. Някъде това ставаше по предварителна заявки, за да знаят магазинерите колко бройки да поръчат на сладкарските предприятия.  За направата им бяха използвани истински продукти, а не жълта боя вместо яйца и вредни изкуствени подсладители вместо захар.

Властите в соца водеха антирелигиозна пропаганда и не толерираха...

 

Целият материал четете в Retro.bg

Сподели:
Последни новини
Най-важното
Най-четени
Най-коментирани
Към кого изпитвате най-силно доверие?
Общо гласували: 27095
архив

Секретарка към директора: – Господин директор, дойде един факс за вас. – Нека влезе!

няма нови новини
Днес: 36
hot
най-четени новини в момента
сега
2686
четат ПИК
сега
четат тази новина
x
ПЪРВО В ПИК TV! Щабът с последни данни - само 6 заразени от 443 проби за денонощието (ВИДЕО/ОБНОВЕНА)
x
СВЯТ ДЕН: Честваме един уникален празник, свързан със свети Йоан Кръстител
x