Последвайте ни в Google News Showcase
Войната свърши, но остави дълбоки и кървящи рани, нанесени на народа от чужди и свои: разрушени градове от бомбардировките, изпепелени партизански къщи, хиляди избити партизани, ятаци, затворници. А народът – беден, гладен, с окъсани дрехи, с неописуема радост посрещна партизаните, слезли от Балкана, затворниците и Червената армия. Народът ликуваше! И започна нов живот. България стана строителна площадка.
WINBET – персонални бонуси всеки ден! (18+)
Бях на 15 години, когато в моето родно село Долна Кремена беше направено общоселско събрание, на което се взе решение да се учреди ТКЗС. Първи се записаха бедните и средноимотните селяни. Началото беше трудно. Трябваше да се оформят блокове, да се сринат синорите, обрасли с тръни. Нямаше стопански сгради и обори за добитъка.
Дойде пролетта. С волове, крави и биволи с плугове започна пролетната оран. Пари нямаше, но хората живееха с вярата, че ще заживеем по-добре. След две години вече имахме два трактора, комбайн, камиони. Тогава и по-богатите селяни се записаха в ТКЗС – нямаше вече кой да им работи земята на изполица. Организирана беше младежка бригада, която безплатно правеше тухли, с които бяха построени стопански сгради, обори, комбинати с киносалон, библиотека, баня, фурна. Ах, какъв сладък, бял и пухкав хляб ядяхме и как хубаво миришеше.
За няколко години бяха насадени лозя и овощни градини. Близо до гората в ливадите имаше пчели. Цели блокове садяхме с бостан и ягоди. В избата се правеха различни видове вина. За няколко години стопанството стана по-богато. Продавахме жито, плодове, зеленчуци, животни, вино, грозде, мед, мляко, риба (не на прекупвачи). Всяка година докарваха по къщите жито, царевица и ечемик. Във всяка къща се отглеждаха кокошки, пуйки, овце. Някои хора имаха и биволици и крави.
Още по-богата реколта получавахме, след като направихме напоителната система. Направихме и язовир под селото, където се въдеше риба.
Както във всички стопанства, така и ние си имахме кравеферма, свинеферма, овцеферма и птицеферма. Имахме прекрасен ветеринарен лекар, който се грижеше за здравето на животните в стопанството и на цялото село.
През тези години хората си направиха нови къщи – ТКЗС имаше строителни бригади. Прокопахме канал и докарахме вода до всеки дом. Електричество светна във всяка къща. Имахме радиоуредба и много се радвахме на високоговорителите. Редяхме къщите, садяхме зеленчуци, овощни дръвчета, цветя. Всеки искаше неговият дом да е образцов. В новия салон правехме събрания, вечеринки, забави, гледахме филми.
На един километър от нашето село, в с. Горна Кремена, имаше здравен пункт – лекар, акушерка, зъболекар и медсестра. Грижеха се за здравето ни, посещаваха домовете на болни възрастни хора (не искаха пари). През това време се откриха и училища, техникуми. Всяко дете намираше своя път. Децата учеха безплатно. Всички хора работеха и не крадяха както сега.
Но дойде злополучната дата 10 ноември 1989 г. и помете като торнадо всичко, което беше построено при „комунизма“ – огромни заводи, мелници, фабрики, цехове, почивни станции, ел. централи. Назначени бяха ликвидационни съвети, които ликвидираха не само ТКЗС, а окончателно ликвидираха селското стопанство в България. На търгове бяха разпродадени на безценица трактори, комбайни, камиони и всичко, което имаше като инвентар. Продадоха животните и целия 40-годишен труд на хората. Дадоха ни скици в „реални граници“. Тогавашният президент Желю Желев по телевизията ни каза следното: „Ще си вземете нивата, ще легнете в нея и ще кажете – това е мое!“. Прибрахме скиците в чекмеджетата и толкоз. Появиха се арендаторите. Всички знаем какво жито отглеждат, какъв хляб ядем. За един декар земя дават 10% рента. От ЕС им дават субсидии. Станаха милионери. Алчни за по-високи добиви, отровиха земята с торове и хербициди. Пчелите измират масово. Кой ще опрашва дръвчета, зеленчуци, слънчогледи? Светът ще умре тогава, когато изчезнат пчелите.
Ликвидационните съвети ликвидираха и селата. Няма училища, няма деца. В много от къщите живеят самотни старци. Запустели къщи, дворове, обрасли с бурени. Стопанските сгради и много къщи са купчини развалини. Вървиш по улиците и не срещаш хора. Овощните дръвчета са изсечени, лозята изоставени, няма стада, няма и хора. Най-трагичното е, че хората се отчуждиха от земята. А тя, земята, е майка кърмилница. Тя ражда хляба, дава плодове, зеленчуци. От нея се хранят и хора, и животни, и птици. Нашата майка България е райско кътче на земята. В нея има плодородни равнини, планини, вековни гори, реки, минерални извори, въглища, златни мини, бистри и студени извори и един народ, който е оцелял 200 години под византийско робство и 500 години под турско. Вярвам, че и сега ще намерим правилния път и ще се изправим на крака. Единственият начин е връщането към земята. Само когато народът започне да работи земята, България ще бъде спасена.
Пенка Цветкова, Мездра
