ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
През есента на 1983 година, след изтегления жребий за европейските клубни турнири малцина са оптимистите, че „Левски” може да прескочи първия кръг. Чака го германският „Щутгарт”. В предишния сезон „сините” се провалят след две загуби от „Севиля”.
Вместо да се върнат от първия мач на „Некарщадион” с дежурните 3 или 4 гола пасив, „сините” измъкват стойностно равенство 1:1. И се ражда надеждата, че точно този тим, съставен предимно от играчи, тръгнали от юношеските формации на клуба, ще е способен на голям подвиг.
Датата е 28 септември и на стадион „Васил Левски” няма свободно място. Арената е претъпкана, 70 000 души тръпнат в очакване да видят нещо незабравимо. Гостите пристигат като абсолютни фаворити, с куп звезди в тима, сред които блестят най-вече братята Фьорстер. И особено по-младият Карл-Хайнц, който се счита за наследник на Франц Бекенбауер и за най-добрия централен защитник в света по онова време.
Традицията в европейските дуели между български и немски клубове също дава потресаващо предимство на гостите. И на терена огромното самочувствие на „Щутгарт” прелива във всички посоки. От първата минута „швабите” тръгват в масиран натиск и буквално натикват „Левски” в собственото му наказателно поле.
Мнозина смятат, че най-големите мачове на Борислав Михайлов са на световното първенство в САЩ. Нищо подобно - който го е гледал срещу „Щутгарт”, знае на какво е способен този велик вратар. Боби просто тогава заключи вратата. Какво ли не опитаха гостите, удари отдалеч, от упор, но топката така и не се промуши зад невероятния в този ден Михайлов.
Впечатлението е, че „Левски” играе за 0:0 и класиране чрез гола на чужд терен. И точно този резултат стои на таблото в последната 90-ата минута на мача. Тогава Михаил Вълчев хитро плъзва топката в мрежата на „Щутгарт”. Не само класиране за следващия кръг, но и престижна победа! Това е повече от сбъдната мечта за хилядите фенове по трибуните, които озаряват вечерна София с пламъка на факлите на победата.
„Левски” беше млад отбор, аз и Ники Илиев бяхме на 20 г., Наско и Гибона - на 21, а в същото време имахме и опитни играчи като Пламен Николов, Руси Гочев, Емо Спасов, Краси Чавдаров и Пламен Цветков – разказва Боби Михайлов. - Германците определено ни превъзхождаха. В първия мач на „Некерщадион” беше тежко - тогава още нямаше забрана за връщане на вратаря, а Сираков игра либеро и сигурно ми е подал да си хвана към 150 топки. Постепенно изравнихме играта, даже си спомням, че Гибона през второто полувреме излезе срещу техния вратар Роледер, но би в него. И в следващата атака Келш ми вкара за 1:0. Две минути по-късно обаче Гибона центрира на Мишо Вълчев, който влезе като резерва, за 1:1. И този резултат го постигнахме срещу отбор, в който третият вратар караше „Мерцедес 190”. Ние такова нещо не бяхме виждали и на снимка тогава. Аз имах едно „жигуле”...
Нашият треньор Васил Методиев ни беше дал указания да се държим по същия начин, както и преди две седмици на „Некерщадион”. Започнахме малко пасивно, докато германците направо ни смазаха. Голът във вратата ни висеше на косъм, но или имахме късмет, или в някои случаи успявах да спася. Времето обаче си минаваше, немците се изнервиха, защото нулевото равенство ни устройваше идеално. Сигурвинсон беше изгонен и в последната минута отново резервата Мишо Вълчев вкара с един топовен шут и даде началото на празненствата.
