Богомил Манчев: България трябва да изгради още 2000 мегавата ядрени мощности до 2052 г.
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Новите два блока трябва да решат въпроса до каква степен държавата може да редуцира производството на електроенергия от въглеводороди, заяви председателя на Български ядрен форум на GTF 6.0
До 2052 година България трябва да е направила усилие да изгради още 2000 мегавата ядрени мощности, защото след спирането на шести блок на АЕЦ “Козлодуй” през 2051 година страната ни отново ще остане само с два работещи реактора. Това заяви Богомил Манчев, председател на Българския атомен форум (Булатом), в панела “Ядрената енергетика и иновациите – тестът за нисковъглеродна енергия на Европа” на Green Transition Forum 6.0 – най-голямата платформа в Централна и Източна Европа за дискусии по устойчиво развитие и икономическа трансформация.
GTF 6.0 е организиран от Dir.bg и се проведе от 1 до 5 юни в София. С годините той се утвърди като единствената конференция в източноевропейска столица, която събира на едно място световни лидери, водещи икономисти и представители на индустрията в контекста на необходимостта от дълбоки реформи.
Освен Манчев, в панела, модериран от от Костадин Сирлещов, управляващ партньор на CMS, участие взеха още Петьо Иванов, изпълнителен директор на “АЕЦ Козлодуй – Нови мощности” ЕАД; Иван Пиронков, управляващ директор на Westinghouse България / мениджър решения за клиенти по ICS; Ким Десонг, Hyundai Engineering & Construction; Джоана Дрейк, заместник генерален директор на Генерална дирекция “Научни изследвания и иновации”; Гюнтер Крафт, главен директор “Комуникации и държавни въпроси” във Focused Energy; Олга Бакърджиева, директор за ЕС на Fusion Industry Association.
В своето изказване Манчев обърна внимание на сериозния опит на родния ядрен сектор, който е изградил знания от 50 години експлоатация на ядрени мощности и от 24-25 години от извеждане от експлоатация на старите блокове от първи до четвърти. Браншът очаква новата двойка – седми и осми блок, които са изключително важни за националната икономика и базовата ни енергетика, да бъдат направени по пътната карта, приета от правителството.
Според него в момента сме свидетели на събития, които пренареждат дневния ред в световен мащаб.
“Около двайсетина години се мъчехме да решаваме въпроса със зелената сделка – къде всичките страни хитруваха, къде не влагаха достатъчно средства, но стигнахме, както се казва, до средата на пътя“, коментира той.
Манчев допълни, че успоредно с това се е появило ново огромно изискване за електроенергия заради дейта центрове и гигафабрики, което е променило изцяло посоката на планиране.
Председателят на Булатом посочи необходимостта от стратегическо мислене до 2060 година, тъй като през 2051 година ще излезе от експлоатация шести енергоблок. По думите му новите два блока трябва да решат въпроса до каква степен държавата може да редуцира производството на електроенергия от въглеводороди.
“Тези въглеводороди, които България притежава като резерв, да ги пази като студен резерв, защото те са изключително важни, а не просто да ги изоставим и да не ги експлоатираме“, категоричен беше той.
Манчев обясни, че в бъдеще ВЕИ се правят много по-лесно, но базовите мощности остават задължителни за стабилността на мрежата.
“Тъй като е необходимо да се направят базови мощности, върху които да градим всички останали като слънцето, вятъра, биомаса и други възобновяеми енергийни източници, затова индустрията толкова много се е съсредоточила да участва с всичките свои възможности“, обясни той.
Целта на българския бизнес е да се развие така, че да бъде адекватен партньор на “Уестингхаус” и “Хюндай” за нови блокове от трето поколение. Тези реактори се проектират за 60 години експлоатация, с паспортна възможност за още 20 години удължаване.
Относно бъдещето на ядрената енергетика отвъд проекта за седми и осми блок, председателят на Булатом сподели анализите на организацията. По думите му, когато новите два блока влязат в експлоатация през 2035 и 2038 година, страната ни ще разполага с четири работещи блока, но след 2051 година те отново ще останат два.
“Ние смятаме, че до 2052 година България трябва да е направила усилие да изгради още 2 гигавата, тоест още 2000 мегавата ядрени мощности“, заяви Манчев, като посочи площадките Белене и Козлодуй като възможни решения за държавата.
В заключение експертът апелира към Министерството на енергетиката за спешно изготвяне на стратегия до 2060 година, тъй като процесите в сектора изискват десетилетия за реализация.
“Трябва процеса да го започнем, ако искаме това да се случи. Иначе през 2052 година тези, които са след нас, ще имат проблем да балансират мрежата и ще имат проблем да имат базова енергия устойчива, която да прави успешно регулиране и контролиране на нашата енергийна система“, предупреди той в края на изказването си.
Източник: Dir.bg
