Безработни пъхат писма в ръката на древната светиня в Копривщица, давала изцеление и пророчески видения
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Повече от 100 години чудотворна икона смайва местни и гости на възрожденския град Копривщица. Тайнственото изображение се намира в най-старата църква там „Успение Богородично“. Никой дори наследниците на най- старите копривщенски родове не знае, кога и как иконата се е появила в града. Носят се легенди, че един ден през 1820 г. свещеникът я намерил пред вратата на храма. Оставена ли е от неизвестен благодетел или сама е дошла, както явяването на много атонски икони, засега остава загадка. Според възрастни хора възрастта й надхвърля две столетия.
Потомствена копривщенка ,сподели пред в. Ретро, че светинята има неземната сила да сбъдва човешките прошби. Под сребърната й ръка има стотици писъмца. Те са поставени от българи и чужденци.
“Според традицията желанията се пишат и се поставят за изпълнение. Богородица е нашата застъпница пред Бога. Тя може да измоли от наше име нещо хубаво да се случи в живота ни, някой да оздравее , дете да се роди, ако майката има проблем“, разказа баба Елена.
Точно пред нея група младежи от далечна Франция запалиха по свещ в православния храм. Те също написаха молби до иконата.
„Не са един и два случаите, при които независимо от езика , на който желанието е написано, то скоро се изпълнява“, разказаха и служителите от храма.
Фалиралата мандра
Популярен е случаят за жена от града, която дълго време не могла да си намери работа по специалността. Тя имала хубаво образование - технолог по храните. Домакинята дошла и се помолила на иконата. Скоро след това в града отворила мандра за популярна марка млечни продукти. В предприятието се давали заплати невиждани в региона от порядъка на над 2000 лева.
„За жалост това предприятие фалира, а новият му собственик изнесе машините към Пазарджик. Ще се молим някой друг да дойде и да произвежда сирене в нашия екологично чист район“, коментират случая с усмивка местните.
Иконата е простряла своята длан и над болен от диабет човек, който дошъл от София. Той бил в тежко състояние с изтръпване на крайниците, с почти загубено зрение, а бил едва 45-годишен. Човекът се помолил на Богородица, като както е обичаят изразил в писмена форма своето искрено намерение да оздравее. 40 дни след това Божията майка му се явила на сън. Тя му разкрила, че болестта му е заради извършен грях на младини. Когато нямал достатъчно финанси и бил на 15 години човекът откраднал пари, но не знаел, че те са събрани за операцията на болен. Именно това деяние по-късно се материализирало в живота му като неизлечима болест, която прогресирала и бавно го съсипвала.
За да се разплати със Съдбата, болният чул в съня си, че трябва да дари всичко което има като спестявания за нуждите на едно сиропиталище. След като изпълнил всичко, диабетът въпреки, че се смята за нелечим, изчезнал яко дим.
Разделените братя
С човек от Пловдив, пък се случило друго смайващо чудо. Още като бебе Райко Димов бил даден за осиновяване. По-късно от разкази на медицински лица научил, че жената, която го оставила дошла с двугодишно момченце. Така Райко разбрал, че има свой брат, но и той и родителката му сякаш били потънали в дън земя. Не помогнала и помощта на детективска агенция. В крайна сметка въпреки усиленото търсене, то не дало почти никакви резултати.
През 2008 г. Райко дошъл за първи в Коприщица и се зачудил къде е гробът на големия поет Димчо Дебелянов. Видял бяла улична котка. Историята реди, че родителите, които отгледали сирака, имали много котки и той също бил станал голям любител на тези животни. Така когато котката тръгнала нагоре, Райко решил, ей така да я последва. Случайно или не животното се шмугнало през един от чардаците на старата църква. Именно там се намира гробът на поета Дебелянов, който е погребан в двора на храма. Животното обаче продължило и се шмугнало в църквата. То се насочило точно към иконата на Богородица, която стои в сумрачното дъно, пред олтара. Като в някаква детска игра Димов я последвал, но много скоро разбрал, че това е знак свише. Виждайки многобройните листи в ръката на Божията майка и той пъхнал свой с най-съкровеното си желания да намери някой кръвен роднина. На излизане Райко минал да се поклони пред гроба на Дебелянов. Там случайно или не заварил група туристи. Един от тях дори външно много приличал на Райко Димов. Двамата се заприказвали и от дума на дума се оказало, че именно това е неговия брат. Той бил емигрирал в САЩ, но две години по-рано решил да се върне окончателно.
