ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Трябва да бием поне с 8% на изборите, за да преодолеем измамата с машините, обяви днес от Бургас лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.
Звучи чудесно, но дали е постижимо?
Според актуалната социология - вероятно не. Последното изследване на "Алфа рисърч" със сигурност обслужваше управляващите от ПП, но пък колко да бе манипулирано? Едва ли с чак толкова много, че да не чертае реалния тренд.
ГЕРБ се държи на едни и същи електорални нива вече цяла година - между 21 и 23%, даже леко сваля. Това е твърдото ядро, хардлайнерите, "сектата". Извън нея не се трупа периферия.
А в контекста на безпрецедентния провал на ПП и производни, в контекста на чудовищната инфлация, основната опозиционна партия трябваше да е акумулирала солиден прогрес. Вместо това тъпче на едно място.
Какво излиза сега - ПП губи, но ГЕРБ не качва. Избирателят не привижда в партията на Борисов алтернатива.
Защо е така?
Ето няколко възможни обяснения.
1. Макар и формално опозиция, ГЕРБ на практика не се държи като такава в Народното събрание. Всички важни закони и решения минаха с гласовете на Борисов - държавния бюджет, ветото за Северна Македония, ремонта на оръжия за Украйна, вота за военния министър Заков...
От стари конституционалисти и законотворци съм чувал, че всеки, който подкрепя бюджета, става част от управлението. Това е класическа максима в парламентаризма.
ГЕРБ стигна дотам да обявява с брифинг, че бойкотира Народното събрание, но още следващия ден влезе в зала, осигури кворум и гласува няколко закона.
А Борисов днес чистосърдечно си призна - ако ПП бяха вкарали нов кабинет, щяхме да го гласуваме?!
Как тъй ще го гласувате - нали вие го свалихте с вот на недоверие, и то заради финансовата политика? Финансовият министър става премиер, а вие изведнъж го подкрепяте?!
Е, това може ли да се нарече "последователно опозиционно поведение"?
Мантрите със "споделената европейска общност", заради които се правели "жертви" и "компромиси", няма дълго да вършат работа. Хората искат политици, които първо милеят за България, а после за Европейския Съюз.
И които са наясно със себе си, а не се лутат постоянно, не се поддават на натиск отвън.
Искат си българския Орбан, като цяло.
Всеки анонс на Борисов за "евроатлантическите ценности" като приоритет има контраефект, поне сред потенциалната периферия, която би могла да подсигури на ГЕРБ мнозинство в следващ парламент.
Всеки анонс на Борисов от типа "давам им 59 депутати" също му играе лоша шега. Как така ги "дава"? Да не са му дървата в плевника в Банкя? Това са народни представители, делегирани от хората да съблюдават техните интереси, а не капризите на вожда.
Време е Борисов да се отърси от лексикалните клишета от сорта "давам депутати", "не построиха къщичка за птици"...Чухме вече за тази къщичка, сменете плочата, измислете нов образ.
2. Македония, Македония, Македония и пак Македония. ГЕРБ съучаства във вдигането на ветото и този акт ще има дълго емоционално послевкусие във времето. Може би в момента не личи релефно, но ще си проличи в една изборна ситуация. Съдя по малката общност около себе си, която винаги е подкрепяла Борисов, но сега е сериозно разколебана.
А всъщност сумарната електорална подкрепа се базира именно на такива малки и лоялни общности, формирани по родствен или професионален принцип.
3. Манталитетно ГЕРБ все повече "олевява" и се "либерализира". Губи сякаш част от консервативно-патриотичните избиратели. На авансцената монологизират предимно Томислав Дончев и Даниел Митов, подготвени и ерудирани политици с брюкселски и американоиден профил. Даже толкова "брюкселски", че чак дразни.
За Даниел Митов, например, знаем, че се е издигнал до зам.-председателския пост заради близостта си с щатския държавен секретар Блинкен. Чудесно, но какво правим, след като Блинкен вече не е държавен секретар? Сменяме Митов ли? Заместваме го с някой тръмпист? Не е сериозно, разбира се.
4. Борисов така и не успява да се отърси от сантимента си към "разградската десница", Иван Кръстев, Христо Иванов и "Да, България". Повечето му послания са отправени директно към тях. Бори се за любовта им, макар че именно това са хората, които го предадоха многократно, наричат го "мафия", а и го изпоарестуваха.
Наистина ли не разбра: те не просто не го желаят, но и целят унищожението му!
Това е истинска енигма за повечето симпатизанти на ГЕРБ. Оправданието, че ДБ е част от семейството на ЕНП, едва ли са валидни. Всички се увериха, че ДБ е в ЕНП, само за да доносничи против ГЕРБ и лично против неговия лидер.
Комбинация между ГЕРБ и ДБ е абсолютно невъзможна, а ако е възможна, няма да бъде приета радушно от редовите гербери. Колкото и Борисов да лобира за подобен сценарий. Ефектът ще е, че разслоението в ГЕРБ между "неолиберали" и "консерватори" съвсем ще ескалира, докато последните не потърсят отделно партийно представителство под формата на нов проект.
Какъвто наистина ще е полезен за България.
Кои са "ДБ в ЕНП"? Това е Радан Кънев, който четири години работи в коалиция с комунистката Елена Йончева и единствената им фиксация е да докажат, че прословутата къща в Барселона принадлежи на Бойко Борисов.
Това май само Борисов не го осъзнава. Ако го осъзнава пък, още по-зле. Значи сме свидетели на политически мазохизъм.
5. ГЕРБ няма как да спечели България с 8%, ако не си върне София. И заклинанията "София не е България, жълтите павета не са България" не вършат работа. Напротив, София си е България отвсякъде - активната, работеща България.
Неизвестно защо (вероятно от някакъв остатъчен комплекс покрай протестите), ГЕРБ и лидерът им са дезертирали от столицата. Читалищните събрания с подсигурена масовка и скандирания из провинцията са трогателни в своя възрожденски инфантилизъм, но се вписват в графата "регионална хроника".
Излиза, че ГЕРБ е провинциална партия. А София доброволно е отстъпена на умнокрасивитета от ДБ и ПП.
Ако е така, няма как да се бленува за 8-процента дистанция.
Ако не е така, нека го видим нагледно - с активна дейност и пропаганда в столицата. Толкова ли е страшно да се направи събрание в зала 1 на НДК? Недай Боже - някой и друг антиправителствен митинг на жълтите павета?
6. ГЕРБ има проблеми в София, а и в някои областни градове, и тези проблеми почват с водачите на депутатски листи. Докато начело са все бившите министри (някои със сериозни репутационни щети), няма как да се разчита на солиден възход отвъд твърдото ядро. Изходът е да се заложи на ярки личности, необременени с управленски провали и задължително - местни, кореняци.
Водачът в Бургас не е от Бургас? Водачът в София не е от София? Поставени са по квота или целесъобразност? Как да стане тогава?
Готино е за Борисов да вижда във всеки следващ град от турнето си лозунги "Бойко, Бургас е с теб", "Бойко, Пазарджик те обича"..., но дали е така? Дали е театър по Станиславски или театър по Брехт? Дали не е огледална, пожелателна реалност за лична консумация, която просто начесва егото на главния герой? Дали не е натегация на местния актив, за да се дореди до новата листа?
Борисов трябва да отграничи ласкателите-тунеядци, клиентелата от работещите и мислещи хора. Те винаги ще предпочетат да му кажат горчивата истина в очите, защото не са оглупели от "верност".
И само на тях може да разчита, когато следващия път копоите на "промяната" нахлуят в дома му.
Другото е култ към личността, който дразни и активира архаични практики, уж неприсъщи на европейската партия ГЕРБ.
