Борисова България: всичко е мръсни схеми!

С медийното затъмнение и сплашването на хора ГЕРБ подготвя схема за оставането си на власт

„Където и да бръкнеш в България – излиза схема”, сподели в началото на мандата си премиерът Борисов. Всички се зарадвахме: ето, разбрал е човекът къде е заровено кучето, сега ще хукне да оправя нещата. Нищо подобно не се случи. Казвайки, че навсякъде има схеми, Борисов ни е уведомил за друго – че той намира това за удобен начин на управление. Че няма да спира схемите, а ще ги разширява, докато заместят всички правила. Що е схема? Това е договорка между силните на деня, ползвайки закона и институциите за параван, да изпомпат някакъв ресурс от държавата, респективно – от населението. Така управлява ГЕРБ и така, очевидно, се готви да задържи властта и догодина.Тази картинка лъсна в съвпадението на две знаменателни събития: неуспехът на съдия Венета Марковска да положи клетва като конституционен съдия; и развиващата се по същото време трагикомедия с подписването на газови договори с руския държавен монополист „Газпром”. Казусът „Марковска” показа, че държавата – нейните институции, закон и морални правила – е окончателно подменена от схеми. Самото й гласуване в парламента бе схема: издигната от уж-независими депутати, подкрепена от ГЕРБ, от присъдружното му крило в БСП и ДПС. Парламентарната група на ГЕРБ се скри зад предложението, като зад параван, вместо да излезе с ясна кандидатура. Когато от Брюксел изреваха, че така не бива, в схемата вече влезе и ГЕРБ чрез депутатката Искра Фидосова, която изпрати в Европейската комисия хвалебствено слово за новоизбраната съдийка. А после наруши всички възможни правила, когато докара Марковска на изслушване в парламента – все едно гласуването още предстои. Тук в схемата се включи прокуратурата, която снабди Марковска с рояк документи, че е вън от всякакво съмнение и не е разследвана. Междувременно обаче самата съдийка излъга толкова пъти, че работата направо се размириса. В светлината на публичността схемата започна да се разпада. Внезапно прокуратурата се сети, че Марковска все пак фигурира в някакво разследване – и изпрати това си откритие на президента Плевнелиев. С което лъсна друга основна схема на властта: да пласира на висши съдебни постове такива хора, които могат да бъдат „държани” и направлявани, защото властта има за тях компромати. Колко ли такива индивиди вече контролират „независимата” съдебна система? Все пак за Марковска разбрахме съвсем случайно... Плевнелиев се оказа единственият замесен, който отказа да влезе в схемата. Вярно е, че бе очевидна постановката между него и председателя на Конституционния съд да оставят Марковска незаклета. Но със самото си напускане на клетвата преди съдийката да се закълне, Плевнелиев възстанови онази справедливост, която бе изядена от схемата. Президентът направи тази истински президентска постъпка с пълното съзнание, че самият той попада под удар и може да си загуби поста. В българската история очевидно това е ролята на президентската институция: да отбранява държавността тогава, когато всички останали въртят схеми. Така бе, когато през януари 1997 г. президентът Желев отказа да връчи мандат на БСП за нов кабинет. Така бе и на 4 февруари 1997-ма, когато новозаклетият президент Стоянов убеди БСП да не поема въпросния мандат. Плевнелиев следваше точно тези прецеденти – т.е. изправянето на президента като последна бариера пред хаоса. Това само по себе си вече прави проблематично продължението на съдебната схема – готвеното избиране на посочен от властта човек за главен прокурор чрез съответното нагласяване на правилата. Управляващите видимо се стъписаха и сега трескаво се чудят как да ни пробутат същата кандидатура по друга схема. Плевнелиев обаче нямаше ход, който да спре другата схема, развиваща се паралелно със съдебната – схемата зад договорите с „Газпром”. Че работата тук не е чиста, е ясно за всеки, който познава манталитета на руските държавни мъже. Те просто няма как да правят приятелски жестове – орязване цената на газа и пр. – към хора, които само преди седмици са им обещали, че ще ги „нашляпкат”. Не съществува уважаваща себе си велика сила, която след такава реплика да тича да раздава подаръци на „нашляпкващите” я местни величия. Поради злоупотребата с търговската тайна, газовата схема засега не е докрай ясна. Видими са само някои, макар важни, неща. Като например, че намаляването на цената е тайна и, дори да има такова нещо, изобщо няма да бъде отразена в сметките на хората и фирмите. Видимо е и това, че досущ като в схемата „Белене” държавата е подписала нещо, което фиксира само нейните задължения, но не и ползи. Не е договорено нито количеството транзит по тръбата, нито цената за преноса, нито пък какво ще стане със сега съществуващата българска газопреносна мрежа, която ще се опразни, за да се пълни „Южен поток”. Държавата сдаде без бой нещо, което дори Жан Виденов отстоя – монопола на руснаците върху газовите тръби на територията на България. Освен това се подписа, че ще извади 3.3 милиарда наши пари, за да прави българския участък на новата тръба. Така че, вместо намаление на сметките ни, ще следва увеличение. Тези милиарди в крайна сметка ще плащаме ние, вместо да ги влагаме в развитие на собствено производство и добив. „Държавата е счупена”, писаха колегите от вестник „Капитал”. Ще рече: държавата не действа в наш, на гражданите интерес. А е параван, зад който някакви хора се обогатяват за наша сметка. Всяко решение на държавата се взема, за да обслужи интересите на някаква група хора – енергийното лоби, атомната мафия, дървената мафия, ски монополите, ловния и хазартния бизнес на любими на властта хора. Типична схема бе продажбата на над 150 000 декара държавна земя срещу компенсаторки. Според властта така се овъзмездявали хората, получили хартийки вместо нивите си. Само че на практика само половин дузина близки до властта фирми взеха въпросната земя. И така е навсякъде – където бръкнеш в България на Борисов, излиза схема. Не ги знаем всичките, защото има схема и в медиите. Над 90 на сто от тях са под прекия контрол на правителството, а всеки, който гледа телевизия, може да забележи, че контролът постепенно се засилва. Всеки ден все по-малко събития попадат в новините или в сутрешните блокове. Повечето вестници пък отдавна са пропагандни листове на властта и затова там няма да видите анализ на сделката със земите, например. Напоследък, освен че прекият контрол на властта обхвана и последните останали вън от цензурата водещи заглавия, правителството пробва и по-директен начин за влияние – елементарното сплашване на хора. Не само музиканти и снимачи на спящи полицаи дават „обяснения” в полицията. Известни хора са привиквани да се обясняват за неща, които говорят по медиите. Аз, например, лятос се обяснявах за нещо, което бях казал по сутрешен блок три месеца по-рано. А бившият енергиен министър Трайков наскоро сигнализира, че се е озовал в РПУ точно три часа след като от телевизионния екран е повдигнал въпроса с газовите договори. Схемата в медиите и привикването на медийни личности има за цел да скрие останалите схеми, които властта върти вместо да управлява в общ интерес. След като управлява със схеми обаче, властта няма как да отиде на честни избори. Все пак въпреки медийното затъмнение дотогава всички ще са разбрали с какво се занимават управляващите. Затова схемата в медиите и сплашването на хора в скоро време ще придобие още една цел – да подготви схема за оставането на ГЕРБ на власт. Това, разбира се, не бива да се допуска на никаква цена. Защото, ако стане, счупената от ГЕРБ държава ще се разпадне окончателно, а парчетата ще падат по нашите глави. Което е и основният недостатък на това да управляваш със схеми. В крайна сметка всичко плащат хората, а държавата все пак си се разпада.