Топ конституционалистът доц. Борислав Цеков: Проевропейски блок без ГЕРБ и ДПС е невъзможен, идват тежки месеци с непосилни цени и протести
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Проевропейски блок без ГЕРБ и ДПС е невъзможен. Идват тежки месеци с непосилни цени и протести. До този категоричен извод достига топ конституционалистът доц. д-р Борислав Цеков, анализирайки причините за балотажа и резултатите от него.
Ето какво пише Цеков на стената си във Фейсбук:
Няколко извода след балотажа
Илияна Йотова победи във втория тур на президентските избори заслужено, за което трябва да бъде поздравена. Първата жена, избрана за президент на България! Съществен момент е, че постигнатият резултат надхвърли партийния вот, даден в нейна полза от избиратели на "Прогресивна България", защото тя привлече и около 100 хиляди гласа от избирателите на "Възраждане" (според електоралните профили, представени от Gallup International Balkan и "Алфа рисърч"). Това отваря пред нея политическа перспектива за еманципация от Румен Радев и ПБ, което би позволило институцията да се завърне към своя конституционен статус на неутрална и арбитражна власт. Предстои да видим в каква посока ще поеме.
Независимо от това, че едни леят сълзи от радост, други от тъга, а трети просто се въздържаха от участие, общата електорална картина не е успокоителна за никого. Ниската избирателна активност и значителния спад в гласовете не потвърждават тезата за прелегитимиране на управлението на Радев. Напротив, те са първи сериозен сигнал за разрастващо се недоверие. И това е така, защото като махнем привлечените на балотажа гласове от "Възраждане", дори да приемем, че всички останали са от ПБ (което не е вярно - има от БСП, "Величие", МЕЧ, ПП-ДБ и др.!), то спадът на ПБ е осезателен - смята се, че ПБ са осигурили около 650 хил. гласа.
За сравнение, последният път, когато се появи нова политическа сила, която спечели парламентарните избори убедително, това беше на парламентарните избори 2009 г. Тогава ГЕРБ получи 1 678 641 гласа. На последвалите президентски избори през 2011 г. ГЕРБ успя да се прелегитимира във властта, защото техният кандидат, Росен Плевнелиев, получи на балотажа почти идентичен резултат - 1 698 136 гласа. Ситуацията на ПБ днес е съвсем различна - като извадим споменатите около 100 хиляди гласа от "Възраждане", техният кандидат получи под 1 млн гласа от ПБ, при спечелени на парламентарните избори през април 1 444 920 гласа.
Да погледнем към опозицията. Резултатите на кандидатите на ПП-ДБ заслужават уважение, но в никакъв случай не изстрелват ПП-ДБ в нова орбита, нито ги превръщат в нов хегемон на опозицията. Това е така, защото те не успяха да обединят проевропейските и прозападни избиратели, а привлякоха само частичен вот от избиратели на ГЕРБ. Причините за тяхната загуба са много, но коренът им е в торпилирането на възможностите за единна демократична кандидатура. Към това впоследствие се насложиха неубедителните им кандидати, капсулираната само в техния партиен "балон" кампания и политическото късогледство, което не им позволи преди балотажа да покажат смирение и да протегнат ръка към проевропейските партии, които не участват в изборите и към широките демократични граждански среди, извън техния партиен ареал.
Все пак трябва да бъдат поздравени за битката, която дадоха - дано да имат куража и визионерството да я продължат, а да не затъват в безпринципни пазарлъци за места във властта с ПБ.
Не на последно място, трябва да е ясно едно - формулата "проевропейски блок" без ГЕРБ е губеща, защото такава формула трябва да обединява и консолидира, а не да разделя и изолира. Реалността е, че от теснопартийно гледище ГЕРБ по-скоро спечели от неучастието си в изборите, защото съхрани своята идентичност и показа висока лоялност на своя електорален корпус. Същото се отнася до ДПС, които практически не дадоха съществена подкрепа на балотажа, което личи от доста по-ниската избирателната активност в техните традиционни региони.
Предстоят месеци на нарастващо социално напрежение, концентрирано около галопиращите цени и ръста на държавния дълг, увеличаването на данъчно-осигурителната тежест, липсата на реформи в жизненоважни сектори и задълбочаващия се провал на управлението на ПБ да овладее тези кризисни процеси. Въпрос на време е, при това недълго, това социално напрежение да изригне в масово недоволство. Дали и как това напрежение ще се трансформира и канализира в политическо действие, насочено към отстраняване на ПБ от властта, предстои да видим. Но президентските избори дадоха първи ясен сигнал, че е възможно такъв процес да се отприщи по-скоро, отколкото изглеждаше непосредствено след парламентарните избори през април.
Но общият извод от отминалия вот, който поставям над всичко, е, че всички политици, без изключение, са длъжници на гражданите и на европейското бъдеще на България!
