ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Грандиозен успех на храбрите ни органи на сигурността. Заловили са пет /5/ от разпространителите на есемеси, които създават паника сред притежателите на депозити. Преди това на съвещание как да се спасява банковата система се срещнаха Главния прокурор Цацаров, министърът на вътрешните работи Йовчев, шефът на ДАНС Писанчев.
Откакто се заговори за есемеси, тези храбреци се заканиха да разкрият авторите на зловещия заговор. Но да заловиш няколко от писачите на есемеси, които при това може и въобще да са солисти или самозванци, е все едно да заловиш няколко от циганките на Женския пазар и да твърдиш, че си преборил контрабандата. Малко прах в очите на хората и всичко ще бъде замазано. В това време шефът на БНБ Искров чете по телевизиите драматично обръщение към Главната прокуратура и шефовете на силовите институции за спасяване на финансовата стабилност на държавата като елемент на националната сигурност. Каква самоизмама! Та нали Главната прокуратура беше начело на „атаката“ /по израза на Иван Костов/ или на „атентата“ /по израза на Емил Хърсев/ срещу КТБ.
Щом като замириса на смяна на властта, Цацаров и подчинени с неистова пъргавина, сравнима само със старанието при случая в Костинброд, се втурнаха по следите на едно залежало писмо от „Протестна мрежа“ и окупираха пред специално поканените медии офиси на банката. Веднага бяха арестувани и „убийците“ на Пеевски, които много бързо се оказа, че не са никакви убийци, та се наложи лично Бойко Борисов да се скара на прокурорите, че действат така прибързано и без доказателства. Но техният устрем бе неудържим и на основание на една анонимка и на един намек на Иво Прокопиев по телевизията, те подведоха под отговорност подуправителя на БНБ с ресор „Банков надзор“ Цветан Гунев.
Това беше вече ясен сигнал и сложи началото на кризата. Офисите на банката бяха обсадени от паникьосани граждани. Медиите, които враждуват с КТБ, преливаха от удоволствие. Тези действия на прокуратурата според Иван Костов „са нападение срещу финансовата стабилност на страната“ и разстройват доверието в централната банка в момент, в който обществото очаква от нея да спасява банки. “Ако този главен прокурор докаже това обвинение в съда, ще носи отговорност, че е дестабилизирал финансовата система на страната“, казва Костов. Така че на грешен адрес се обръща Иван Искров. С прокуратурата трябва да започне списъкът на виновните за дестабилизацията. Ако сме държава на място, ще им бъде поискана сметка. Впрочем самата БНБ носи сериозна отговорност за този институционален натиск върху КТБ.
Тя се намеси фатално късно. Както заяви бившият финансов министър Муравей Радев, „вместо да вземе мерки при първите болестни симптоми, тя предпочете оптимистичните изявления, изчака ситуацията да се влоши катастрофално и се намеси, едва когато самата банка поиска специален надзор.“ Към групата на виновните можем спокойно да впишем и правителството. “След дълго и оглушително мълчание, казва Муравей Радев, правителството сухо и служебно подкрепи решенията на БНБ за поставяне на КТБ под специален надзор. Преди това обаче големи държавни предприятия, най–вече от енергетиката, прехвърлиха наличностите си в други банки и така обезкръвиха КТБ. Ако се докаже, че тези операции са организирани или разпоредени от министерството на икономиката, с основание може да се потърси и съдебна отговорност.“
Както се вижда, и трите институции - прокуратура, БНБ и правителството, умишлено или не, съдействаха за засилване на паниката, подхранвана от медиите и довела банката до неплатежоспособност. Какво излиза - виновните викат хванете виновните. Да, хващат ги, авторите на есемесите хващат. От тук нататък всеки сочи някой виновен според собствените си интереси. Намесва се като вдъхновител името на традиционния виновен - ДПС. Не само защото Пеевски, който е едната от двете воюващи страни, представлява ДПС. По израза на Иво Прокопиев Делян Пеевски е човекът за бизнес на Доган, а Лютви Местан е човекът за политическите дела. Именно силното влияние на Местан върху сегашния кабинет обяснява съмнителното поведение на управляващите.
С благодарност за тази отговорна роля на ДПС за разчистване на сметките с Цветан Василев пък се обяснява защо ДПС получи такъв подарък с датата на изборите, когато над 100 хиляди изселници от Турция ще бъдат тук за Байрама и ще могат да гласуват. А ДПС има сериозен интерес от ограничаване намесата на банката в политиката и по-конкретно подкрепата за Николай Бареков, който заплашва балансьорската роля на ДПС в бъдещия парламент. Общата омраза към новопосветения в политиката журналист обединява ДПС и с ГЕРБ и реформаторите. Общи интереси дал господ. От списъка на пряко заинтересованите от разгрома на КТБ не може да бъде изключен и самият Иво Прокопиев. Не само заради дългата му война с тази банка и с Цветан Василев. На Прокопиев навремето му беше отказано да се сдобие със собствена банка и не е изключено да се опита да сложи ръка на санираната КТБ. На Прокопиев се приписва и интерес от събаряне на валутния борд, за да обезцени и своите многомилионни кредити, както се твърди. Лансира се и версията, че цялата операция е в интерес на руската ВТБ, която накрая да се съгласи да купи КТБ, на безценица, разбира се. По този начин Русия щяла да стъпи здраво на българска територия и да осъществява и другите си проекти. Твърди се, че двамата представители на ВТБ Симеон Дянков и Милен Велчев са се срещнали във Виена, където се намира между другото и самият Цветан Василев. Тази конспиративна теория си има сериозни привърженици. Но човекът, който почти не успява да скрие своя интерес от дестабилизиране на страната чрез финансова катастрофа, е бившият премиер Бойко Борисов. Той е силно притеснен, че макар и да се очертава да бъде пръв на изборите, отново ще има проблем да състави жизнена управляваща коалиция. Реформаторите не обещават да бъдат послушни, а не е сигурно и как ще се представят. ДПС са опасен партньор, това Борисов го знае.
Много хилави са шансовете на АБВ да влезе в новия парламент. На ГЕРБ не му остава нищо друго, освен да спечели изборите с пълно мнозинство, за да състави самостоятелно правителство. Това Борисов не го и крие. Но за да се повтори случаят с 1997 г., когато след финансовата катастрофа и масовите протести СДС спечели абсолютна победа и Костов триумфираше, трябва да се случи същото, т.е. отново да има катастрофа, да падне борда, да се обезцени лева, да се хвърли цялата вина на БСП и хората, отчаяни от загубата на своите спестявания, да изберат ГЕРБ като спасител. Затова Борисов повтаря безотговорно, че страната е фалирала и трябва да викаме на помощ МВФ. За да изживее личния си триумф върху руините на България.
При тази игра с огъня, ламтящият за власт Борисов рискува да му бъде повдигнато обвинение за дестабилизация на държавата и за застрашаване на националната сигурност. И да получи от пет до петнадесет години. В цялата тази история има и един морален проблем, който се премълчава. На хората се обещава, че ще си получат парите, които са спестили в банките. Много хубаво. Но изчерпва ли се справедливостта с това? Защо никой не споменава, че да се отнеме банката на нейния собственик, без да има конкретни обвинения срещу него, е принципно несправедливо.
Не се опитвам да защитавам конкретно Цветан Василев. Той сигурно си има своите грехове. Но се чувствам измамен, когато ме залъгват, че ще си получа своите пари и да не се интересувам какво става с банката. Това е тема за други хора. Това ми напомня на времето, когато във ФРГ, в един от най-строго охраняваните затвори, се „самоубиха“ едновременно затворените там в отделни килии членове на терористичната банда „Баадер-Майнхоф“. С пистолети, с бесилки.
Ясно беше, че ги убиха. Използваха един неуспешен техен опит за отвличане на самолет. Общественото мнение бе против тях. И ги убиха, без съд и присъда. Общественото мнение си замълча. Оттогава не вярвам, че правосъдието в Германия е законно и справедливо. Разбира се, Василев не е терорист, не е дори престъпник. Но общественото мнение е против него. И е на страната, де факто, на Пеевски, срещу когото роптаеше.
