ИЗПРАТИХА ПИСМО до Андрей Гюров: Слезте от коня, г-н кандидат. Първо прочетете истинската история, после се мерете за президент

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Писателят и политически анализатор Весели Стаменов изпрати писмо до кандидат-президента Андрей Гюров. В него Стаменов се възмущава от статуса на бившия служебен премиер за деня в който се почита паметта на загиналите в Добричката епопея.

Писмо до един кандидат-президент, който пак е чел историята по диагонал

Г-н Гюров,

Гледам статуса ви за Добричката епопея. Преписан, пригладен, спретнат от някой младеж в щаба, дето сигурно си мисли, че ген. Иван Колев е просто спирка на градския транспорт. Патетика, Йовков, дълг към Родината – всичко точно по брюкселския калъп за правилно, безопасно патриотично говорене. Само че историята, г-н кандидат за „Баща на нацията“, не търпи пиарски клишета и избирателна памет.

Пишете: „българските войници водят тежки сражения за Добрич срещу превъзхождащите ги румънски и руски сили“. Ами сърбите къде ги скрихте, г-н Гюров? Цялата Първа сръбска доброволческа дивизия, дето яде български бой и щикове край Карапелит и Кочмар, защо я спестихте? Не е политкоректно за съседите ли, или просто никой в щаба ви не си е направил труда да отвори един учебник? Защо подбирате враговете на парче – само тези, които днес ви звучат удобно за геополитическата конюнктура?

После продължавате с патоса за генерал Иван Колев и неговото „смело решение да се придвижи към Добрич в решаващия момент“. Смело решение да се придвижи ли? Какъв чиновнически, паркетен евфемизъм! Кажете го мъжки, кажете го както е било: ген. Колев извършва съзнателно, смъртоносно неподчинение на заповед! Той заплюва заповедите на Главното командване, обръща конете и тръгва на своя глава да спасява братята си. Ако беше загубил, щяха да го изправят пред военен съд и да го разстрелят своите. Това е героизъм – да поемеш лична отговорност с цената на живота и честта си, а не просто да спазваш партийния ред и да се „придвижваш“ от кабинет в кабинет.

И между другото, докато се кланяте на конницата – някой каза ли ви изобщо името на генерал-лейтенант Тодор Кантарджиев? Човекът, чиято пехота кърви и умира в окопите при Добрич и държи града със зъби и нокти, докато дойде конницата. Него никой кандидат-президент не го споменава, защото няма толкова лъскава сабя за пред обектива на камерите.

Накрая бодро отсичате как това настъпление „води до освобождаването на Южна Добруджа“. Г-н кандидат-главнокомандващ, онази есен армията ни помита фронта и напредва през цяла Добруджа – и Южна, и Северна, чак до делтата на Дунав. А самата Южна Добруджа става окончателно българска чак през 1940 г. с Крайовския договор. По дипломатически път. Нещо, което един бъдещ държавен глава би трябвало да знае насън, преди да тръгне да раздава исторически поуки.

Завършвате с това, че любовта към България „не е била просто дума, а личен избор и отговорност“. Точно така е. Но днес във вашите уста тя звучи точно като празна дума – като евтина брошка на ревера на костюма ви. Българските войници през 1916 г. умираха с отворени очи, а вие днес ги споменавате със затворени учебници.

Слезте от коня, г-н кандидат. Първо прочетете истинската история, после се мерете за президент.