Осъдили условно „сини“ футболисти за контрабанда
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
По-старите запалянковци у нас още помнят гръмналата съдебна афера за контрабанда и валутни престъпления с няколко известни футболисти на “Левски” през 60-те години. Навремето скандалът разтърсил цяла България, а днес повечето участници в него вече не са и между живите. “Отборът на народа” трябвало да играе в Атина с “Панатинайкос”. Някой казал на нашите футболисти, че в Гърция много се търси произвежданото у нас лекарство “Нивалин” (срещу детски паралич) и ако продадат някоя и друга опаковка, ще могат да си купят нещо от Атина. Но нe щеш ли на траницата започва щателна митническа проверка на багажа на “Левски”. Нивалинът е открит и скандалът гръмва. Години по-късно легендарният нападател на сините Георги Соколов разказва култова случка: “...Посъветваха ни да купим нивалин, който бил изключително дефицитен в Гърция. Беше забранен за износ и се продаваше само с рецепта. Ние обаче намерихме начин да купим, за да припечелим някой долар. Набутахме всичките 20 кутии в един сак, а аз понеже имах най-много, написах на кутиите “С”. На милиционерите после обяснихме, че искаме да подпомогнем “братския гръцки народ и неговите деца”. По сигнал на “доброжелател” ни спряха на Кулата. Започна тараш. Милиционерите откриха нивалина, конфискуваха го. Прибраха Иван Дервентски и Благой Филипов и без тях пристигнахме в Гърция. Нормално е, че ни биха с 3:1”
Изглежда обаче, че късметът изоставил футболистите на “Левски” и на връщане от гръцката столица. Левскарите успели да скрият и изнесат от България малко долари. Ето какво разказва още Радостта на народа (с това прозвище и днес наричат Георги Соколов) за продължението на историята: “Пазарът в Атина беше много евтин. Там напълнихме куфарите с дамски найлонови блузки, часовници и дамски чорапи в различни цветове, които вървяха страшно много в България. Малко след като минахме границата, някой отново ни беше натопил и изхвърлихме част от чорапите от автобуса. Целият път беше осеян с тях.”
Скандалът вече избухнал с пълна сила – няколко момчета от отбора били обвинени в контрабанда на стоки и валута. Сред тях били легендарните Иван Дервентски (в сака на вратаря митничарите намерили скрития нивалин), Стефан Абаджиев-Теко, Александър Костов-Фанфан Лалето, Димитър Йорданов-Кукуша и др. Дервентски, Филипов и Абаджиев дори били задържани за няколко дни в Дирекцията на милицията на “Лъвов мост”. Най-тежко било положението на Кукуша, който имал условна предишна присъда за хулиганство, защото шамаросал един циганин по време на мач. На следствието станало ясно, че в отбора е имало човек, който е предупредил властите за тайното пренасяне на нивалина, както и за купените в Атина различни стоки...От шефовете на “Левски” никой не бил обвинен.
Тази общо взето кокошкарска история придобила лошо развитие. Прокурорът внесъл обвинението в съда и поискал на повечето футболисти ефективни присъди от 3 години. За контрабанда малко преди това били хванати и футболисти на “Славия”. За съдия бил определен Христо Павлов, магистрат с голяма практика, който имал 15-годишна практика във Върховния съд. Самият той бил фен на “Локомотив” и общо взето бил безпристрастен към започващия съдебен процес. Домашният телефон и служебният телефон на Павлов загрели от обаждания – привърженици на “Левски” от Видин до Малко Търново звънели и искали оправдателна присъда за сгафилите футболисти. Самият Павлов също бил склонен към леки присъди. По това време по българските магазини нямало кой знае какви стоки и съдията погледнал съвсем човешки към “греховете” на сините.
Везните на Темида натежали в една посока, щом в съдебната процедура се намесил и вторият човек в БКП по онова време Борис Велчев-старши. Дядото на бившия главен прокурор бил заклет левскар и се постарал по всички начини да оневини пишман контрабандистите. Съдията Павлов привлякъл като свидетел бившия вратар на “Левски” и любимец на публиката Любомир Алдев. Той направил разгромяваща пледоария в съда за корупцията в спорта, като описал съгрешилите футболисти като добри съпрузи и бащи.
В деня, когато се гледало делото, съдебната зала се пукала по шевовете – отвън на улицата стояли хиляди фенове на синия отбор и чакали с притаен дъх решението на съдията. Когато Христо Павлов прочел присъдата, притихналата зала избухнала в неудържими ръкопляскания. Общата веселба се предала и отвън – хиляди хора завикали “ура” преди още да знаят какви са присъдите. Няколко от обвиняемите били оправдани, а само трима получили затвор – от една до две години. Съдията лично бил удовлетворен, че най-застрашеният от меча на Темида – Димитър Йорданов-Кукуша, отървал затвора с “поправителен труд”.
Само след няколко седмици Върховният съд на Народна република България заменил затвора за тримата футболисти с условни присъди. Спортни деятели от това време разправят, че в комсомолското дружество на “Левски” специално се занимавало седмици наред с прегрешенията на сините и затягане на диспиплината в отбора. Вратарят Дервентски заради скандала отишъл да играе в “Добруджа”. Стефан Абаджиев-Теко пък след своите 27 мача в националния отбор, през 1969 емигрира във Федерална Германия и там работи като треньор на FC Saarbrucken и FC Waldhof Manchaim.
Преди това обаче, историята имала своето нестандартно продължение. Едни ден при съдията Христо Павлов пристигнали бившите подсъдими, за да му благодарят за добрия завършък на делото.
- Заповядайте, тези две стихотворения написахме за вас! - притеснен се обърнал към съдията Стефан Абаджиев-Теко, и му подал няколко листа, изписани на ръка. Станало ясно, че след едно от комсомолските събрания, развълнуваните ритнитопковци на “Левски” колективно написали стихове в прослава на съдията, който намерил в правораздаването най-точната присъда за тях... И решили в знак на благодарност да му ги подарят. Магистратът също се просълзил, защото разбрал, че върнал на стадиона няколко изключително талантливи футболисти.
Така скандалът завършил почти като мелодрама...
