ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Малките черно-синкави плодчета из горите и планините привличат много хора, които знаят как да ги използват като лекарство или да си направят от тях сироп, сок, конфитюр, вино. Въпреки че боровинката е отдавна известна, първите опити да се въведе като култура са направени едва в края на по-миналия век, а първият сорт боровинки е създаден в началото на миналото столетие. У нас тя се отглежда рядко в дворовете и вилните места, и то само в някои полупланински райони. Интересът на ценителите на боровинката напоследък все повече расте, но те са затруднени от специфичните изисквания на това растение към условията за живот.
Естествените места за растеж на този ценен плод са обособени най-често във високите планини, на песъчливо-торфени земи с повишена киселинност, при добра почвена и въздушна влажност. Така че за да се отглежда боровинката като култура в дворовете, необходимо е в определени участъци от тях да се наподобят условията, близки до естествените за растението. Ето защо преди всичко трябва да се повиши киселинността на почвата, което може да стане, като се внесат в нея торф, горска пръст от борови листа или сяра на прах. За предпочитане е да се отглежда в райони с годишна сума на валежите над 750-800 мм или в места с осигурено напояване. Трябва да се има предвид, че растенията не понасят тежки почви и високи подпочвени води.
Боровинката е храстовидно растение. Представя се от много видове, но най-много сортове са създадени от високорастящите, които достигат височина 1,5-2 м и са с по-едри плодове. По-малко са сортовете, създадени от боровинката „Заешко око”. Те са по-устойчиви на временни горещини и засушавания и са по-малко взискателни към почвената киселинност. Храстите им са високи около 60-70 см, рядко до 1 м.
Листата на боровинката се появяват напролет преди цъфтежа, който започва в началото на май. Плодовете зреят в края на юли и началото на август и са много богати на пектин, витамини и минерални вещества. Те укрепват организма и го предпазват от редица заболявания. Около 8-10 храста са напълно достатъчни, за да задоволят потребностите на едно семейство от този изключително полезен плод. Стопаните могат и сами да размножават боровинката чрез вкореняване на зелени и зрели резници. Вкоренените растения се засаждат на 2 м между редовете и на 1,10-1,20 м в редовете. Повече от сортовете са самоплодни и не се нуждаят от опрашване.
