Лианата се хваща за опората си с помощта на завиващи се дръжки на листата
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Атрагената е от семейство Лютикови. Представлява храстовидна лиана с дървенисти стебла, които се хващат за опората си с помощта на завиващи се дръжки на листата. Цветовете са единични, скрити в пазвите на листата, до 10 см в диаметър.
Атрагената и клемантисите се отнасят към едно семейство. Те толкова си приличат, че много ботаници ги причисляват към един род. Разликата се състои в това, че цветовете на атрагената имат дребни, практически незабележими листенца, които са обрамчени отдолу с ярки венчелистчета. При клемантиса такива листенца липсват, а има чашка от 4-8 листа, която ние приемаме за цвят.
Атрагената е още по-изящна от клемантиса, дори дребноцветните й сортове. Има сортове с цветове в нежно лилава краска, нежно розова, пурпурно-виолетова, бяла и др.
Атрагената е светлолюбива, но на ярко слънце цветовете и листата є стават дребни. Затова при избор на участък за отглеждане на растението трябва да скриете слънцето по време на горещините. Ако това е склон, то трябва да бъде източен или югоизточен. Насажденията трябва да бъдат защитени от ветрове. Както стеблата, така и едрите цветове са много нежни и могат да бъдат повредени. Атрагената е зимоустойчива.
Почвата за растението не е от значение, важното е да не е преовлажнена и заблатена, но е желателно тя да е лека, рохкава, водопроницаема, с добър дренаж.
Атрагената се сади през пролетта и първо се започва с посадъчните ямки. Размерът им трябва да е 60х60х60 см. Преди засаждането в ямката се внасят 5-8 кг компост, 50 г гранулиран суперфосфат, 2-3 чаши дървесна пепел. Ако почвата е кисела, се добавят 50-100 г гасена вар. На дъното на ямките се слагат дребни камъчета за дренаж на слой 10-15 см. Разстоянието между растенията трябва да е 150 см.
Възрастните растения се поливат през 7-10 дни. 2-3 дни след поливането почвата се разрохква, за да се съхрани влагата. При силни жеги се полива по-често. Много важно е да прикрепите засадените растения към опора, за да има къде да се катерят и в същото време да се предпазват от счупване.
