ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Парламентът, който изборите излъчиха, ще е шарен като хавайска риза. Мислех да кажа, че е шарен като на баба парцалените черги, но видях, че Бедров ме е преварил. На предишните и по-предишните избори, когато малките партии останаха да гледат отвън, някои хора се вайкаха, че много действителни гласове пропаднали, много хора останали непредставени. Като че ли в крайна сметка не се оказвахме всички непредставени… Е, този път няма да има такъв проблем. Този път стана като на Златния Орфей. Ще се загубят само няколко процента, дадени за нанопартиите. Но дали това ще е за добро, тепърва ще видим. Това е първото нещо, което се набива на очи от резултатите.
Второто е, че първото място в изборната надпревара отново печели „мълчаливото мнозинство”, хората, които не одобряват нито една от днешните политически партии и не желаят да гласуват. И въпреки, че в избирателните списъци броят на хората с право на глас е завишен, което означава, че реалната избирателна активност е малко по-висока от отчетената, негласувалите са над половината от българите с право на глас. И тази група непрекъснато нараства и ще продължи да нараства. Но както отбелязахме и миналия път, това далеч не са хора, които не се интересуват и не следят политиката, незнаещи и неразбиращи. Това са носителите на протестния вот и политиците трябва да престанат да се правят, че не разбират. Това са вътрешни политически емигранти, които вече са мнозинство, диаспора в границите на нацията.
Вторият печеливш от изборите е ДПС. Формално на Движението не му достига по-малко от процент, за да изпревари БСП. Реално обаче то със сигурност е втора сила със своите 15 % и резерв от още 6%, които печели православното им крило, тоест бебеците на Бареков. Твърди се също така, че гласовете за ДПС били контролирано ограничени, за да не се окаже втора политическа сила, което на този етап би създало обществено напрежение.
Агите не крият, че нарастването на гласовете им идва от циганския електорат. Как се печели този електорат е повече от ясно. Във всеки случай не и с мантри като тази на Местан: „В центъра на нашите послания е малкият човек без конотация. Гордея се, че сме първа политическа сила сред ромите и сред хората с основно образование.”
Като дойдат циганите да ми внасят дървата тия дни ще ги питам правят ли конотация. Не може да не правят…
„Купуването и продаването на гласове е престъпление.” Но ДПС може да си позволи да се гордее и с това. Добрата новина е, че циганският вот не познава ограниченията на лоялността.
Между другото, мисля, че и „Атака” дължи нещичко на ДПС. На медиите на Пеевски, което е същото. Без тяхното гостоприемство резултатът на партията можеше да е по-различен. Много му е криво на сиромаха… Съскаше и редеше сарказми със заряд, годен да сваля блажна боя. Събрал беше отрова за гнездо пепелянки.
Най-големият губещ в изборите е БСП. Партията се срина до 15%. Според социолозите Старата госпожа се е превърнала изцяло в партия на пенсионерите. Основният ѝ електорат бил във възрастовата група над 60 г. Главната заслуга за днешното състояние на партията е на Станишев, модерния млад политик, който през 2002 г. поведе червените към Бузлуджа на мотор. И там бабите го пощипваха и прегръщаха с умиление, което не беше много далече от старческия сатириазис… Спомням си, че той си беше написал на гърба на якето: „Ако четете това, значи Елена е паднала от мотора.” В моментен изблик на гениалност още тогава го поправих на: „Ако четете това, значи партията е паднала от мотора.” И тя верно падна. А Станишев отпраши за Брюксел и май не забеляза. Като гледах оклюмалите физиономии на червените лидери на пресконференцията си мислех, че Станишев нямаше право да липсва в този момент. Трябваше да е там и да поеме отговорност за този погром.
Поради спецификите на червения електорат някои предричат скорошното отмиране на БСП, но това е прибързано. Непрекъснато нови хора се пенсионират и по неясни причини се вливат в БСП. Не знам, от киселото мляко ли е, от какво е, но е факт.
Янаки Стоилов: „Ние изгубихме половината от избирателите си. БСП е стигнала до критичната граница... Цената, която плащаме за сътрудничеството с ДПС е видна.”
Старата госпожа е прелъстена и изоставена. Нещо повече, дори наказана. В обичайното право на някои мюсюлмански страни наказват изнасилената жена като прелюбодейка и я убиват публично с камъни. В екзекуцията понякога участват дори и изнасилвачите… Нещо подобно се случи и на Старата госпожа.
Най-много гласове на изборите получава ГЕРБ и предполагам, че трябва да бъде обявен за победител. Но дали ще може да понесе тая победа е труден въпрос. АФП вече я обяви за Пирова победа. („Из делниците на един луд”: „Пирова победа: Да се върне жена ти късно некоя вечер и да ти каже: „Верно, бе, твоят е най-голем в целия блок!”) На Бойко му е най-голям… процентът, но далеч не е достатъчен да формира правителство. Чисто психологически обаче на Борисов ще му е нужен поне един цял мандат, за да се научи да говори във форма „Ние”. И чак тогава ще може да управлява в коалиция. Единственото обстоятелство в полза на формирането на коалиционно правителство, е, че на него много му се управлява. Той дори си го каза в прав текст. Но желанието не винаги е достатъчно.
Не бива обаче да забравяме, че ГЕРБ де факто е на власт, макар и служебно. И нищо съществено няма да загуби, ако формирането на кабинет се проточи. Най-много служебният кабинет да му направи още някой подарък под формата на прокарване на някое непопулярно решение.
На въпрос на журналистка той ли ще е премиер, Борисов отговори с контра въпрос: „А кой?” И беше толкова искрено учуден, колкото примерно би бил Робинзон Крузо, ако Петкан го попита кой ще е губернатор на острова. Даже и повече…
Реформаторският блок малко „изненада” социолозите и спечели повече, отколкото те му бяха нарекли. Но според мен най-големият успех на Реформаторския блок беше това, че все пак стигна цял до финала. Нещо, което утре може вече да не е факт. Радан Кънев преспа с резултатите, както Борисов посъветва, и си спомни какво обеща РБ в декларацията си от 21.08.2014 г. „За постигане на политическите си цели, ние ще се стремим при съставянето на правителство, в което позициите на министър-председател, финансов и вътрешен министър да се заемат от политици с безупречна репутация, които не са заемали тези позиции в миналото.”
Та Радан каза: „Аз съм в обещание към българските граждани, че няма да подкрепя правителство, в което премиер е Борисов.” Кунева и Лукавски обаче се ошумоляват, май им се ще да поуправляват малко. Обратно на Борисов, реформаторите зарязаха „Ние” формата и заговориха в първо лице единствено число. Не го наричам Лукавски от невежество. Пред „24 часа” обяснил, че това за Бойко „беше трик за вдигане на нашия електорат, ако мога да се изразя така на шега”. „Нормално е, казва, след като ГЕРБ са първа политическа сила, да искат да излъчат техния лидер за премиер. Така че това не е проблем за нас.”
Значи реформаторите или поне част от тях са ни мамили грозно!
Малко преди Радан да излее студения душ Румяна Бъчварова посочи като потенциални коалиционни партньори РБ и Патриотичния фронт. Допускам, че никой в ГЕРБ не е чел програмата на патриотите. Иначе щеше да бъде притеснен за евроатлантическия си имидж.
Категоричността на Радан принуди ГЕРБ да заяви, че ще се опита да направи правителство на малцинството. Дето се вика, дойдохме си на думата, ако си спомняте какво ви писах съвсем наскоро. Правителство на малцинството с тайната подкрепа на ДПС е предпочитаният вариант за ГЕРБ. Това, че партията ще има около 90 депутата малко усложни нещата, но все пак не ги извади от сферата на възможното.
Но като цяло формирането на правителство наистина ще бъде трудна работа. И не за друго, а защото основният разговор се върти около „Кой”, а не около далеч по-важния за обществото „Какво”. Обществото се нуждае от коалиция на принципна, а не на лична основа.
От ГЕРБ намекнаха, според нас със заплашителни конотации, че има и вариант за нови избори. В което обаче няма нищо страшно. По-добре да загубим още месец-два, отколкото после да губим години в едно неспособно да направи някакви реформи правителство. Пък ако резултатът е същият, нещо, което съвсем не е сигурно, тогава вече големите играчи ще знаят, че коалицията е единственият вариант.
Изборите донесоха и някои добри новини. Например българският избирател потвърди евроатлантическата ориентация на страната. Проруските партии „Атака” и АБВ изкараха четворка с дуфалак, дето се вика. Националистическият вот се е ограничил също в рамките на десетте процента. Толкова е и профанският вот, ако мога така да се изразя, като веднага ще се извиня… Макар че за избирателите на една-две партии ми е трудно да мисля като за напълно разумни и социални същества…
