„Железобетонните гаранции” за Южен поток, поискани от президента Путин, а не възстановяването на енергийните руско-турски попариха Големия енергиен шлем на България
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Въпросът как турският президент Ердоган „изял” Големия енергиен шлем на срещата с руския президент отпреди няколко дни, е дълбоко безсмислен. Нещо повече – възпроизвежда клишето, че някой все ни мъти водата. И според националистическата схизма, това е Турция и „лошия” Ердоган.
Примитивна представа, свързана с великия страх, че сега сме на път ПАК да изпуснем келепиреца. Този път заради „руснаците”, които сега ни издуват бузи заради провалените от наша страна енергийни проекти. Понеже на късогледия поглед на нашенеца здрависването на Путин и Ердоган в Петербург отреди няколко дни, му изглежда като международно престъпление спрямо сакралните ни спомени от последната Руско-турска война, донесла Освобождението.
Тази елементарна емоционална реакция издава непростимо политическо и историческо късогледство, постни познания по най-нова история и елементарна неосведоменост за високите въздушни течения по света.
Само на пръв поглед България е буквално сплескана в ръкостискането на Путин и Ердоган. И двете империи са в сложна, да не покажа противоположна конфигурация по отношение на Сирия. Не се чу официално дали Турция се отказва да купува и продава петрола на Ислямска държава. А това е решаващо за изхода от войната както за ИДИЛ, така и за руската военна операция в Сирия. Докато ООН под благовидния предлог за хуманитарни акции, всъщност въоръжава главорезите от „умерената сирийска опозиция” и налива масло в огъня.
Това е основно противоречие между Русия и Турция, като не броим компенсациите за сваления Су-24, които не са били обсъждани в широк план в Питер. И докато не бъде решено окончателно, а войната в Сирия спечелена и ИДИЛ запратен в аналите на историята, опасност от прекратяване на руско-турското сътрудничество съществува. Меко казано.
Какво се договориха Ердоган и Путин?
Официално се разбраха да възобновят работата по съвместните проекти – строеж на 4 хилядника ВВЕР поколение 3+ в АЕЦ „Акую”, възстановяването на „Турски поток”, вдигането на руското ембарго за турски зеленчуци и възобновяване на турското строителство на територията на Русия.
Президентът Владимир Путин буквално каза: „Трябва да предприемем конкретни политически стъпки, за да осъществим нашите енергийни проекти”. И обяви, че санкциите срещу Турция ще бъдат вдигнати. Поетапно. Което преди всичко говори за това, че са поети някакви обещания от Ердоган, които трябва да бъдат изпълнени, преди да паднат ограниченията пред турския бизнес.
„Най-важното тук ще бъдат съвместните енергийни проекти. Нужно е да предприемем солидни политически стъпки, за да реализираме тези проекти. Турската страна вече е предприела ключови стъпки за реализацията им, но ние наложихме редица ограничения. Разбира се ние се нуждаем от известно време, за да върнем отношенията в туризма от преди кризата. Ние обаче ще решим този въпрос с възобновяването на чартърните полети до Турция в близко бъдеще. Ние също така ще позволим турски строителни компании да влязат в Русия”, заяви руският президент.
От своя страна Ердоган потвърди извинението за сваления руски изстребител и подчерта, че предстои проектът АЕЦ „Акую” да получи статут на стратегически инвестиционен проект. Преведено на прост език това означава – основен приоритет и финансиране, от турската държава. Да припомним, че Турция от години осъществява плановете си превръщането си в непреодолима геополитическа сила с мощен ядрен потенциал. Докато ние продължаваме да глаголстваме за и против АЕЦ „Белене”.
АЕЦ «Акую» е първата от общо три атомни централи с 12 реактора, които Анкара планира да построи, за да намали зависимостта си от вносна на енергия от Русия и Иран. Втората електроцентрала трябва да бъде построена от френско-японски консорциум край черноморския град Синоп, а местонахождението на третата се обсъждаще да е оттатък Резово. За да им е по-лесно на турците да закачат не само Странджа-Сакар, Източните Родопи, но и целия ни черноморски туризъм на електроенергийната си система. Тогава изобщо няма да им е необходимо да анексират наши територии, защото сите българье заедно де факто ще сме вътре империята. По икономически причини.
И докато пред турската ядрена програма има далеч по-големи перспективи, предвид поканата към основния конкурент на „Росатом” – френската „Арева”, за втората ядрена централа, не така безпроблемни изглеждат перспективите пред „Турски поток”, въпреки категорично демонстрираното намерение на Путин и Ердоган да стартират проекта.
„Турция е готова да подкрепи руските доставки на природен газ за Европа чрез газопровода „Турски поток”, заяви Ердоган и допълни, че заедно с участващите министерства и ведомства ще предложат необходимите стъпки за руските доставки на газ за Европа през този газопровод. Турският президент посочи, че проектът ще бъде реализиран бързо след задълбочена проверка и увери, че страната му възнамерява да достигне годишен стокообмен с Русия от 100 милиарда долара.
Владимир Путин от своя страна допълни, че проектът „Турски поток” може да бъде реализиран в кратък период от време. И посече «Южен поток». Президентът Путин каза дословно:
"Да, сега виждаме и знаем, че българската страна би искала да се върне към този проект, но ние понесохме определени загуби във връзка с отказа на европейските партньори от реализацията на този проект, а сега само едни намерения не са ни достатъчни, необходими са ни абсолютно железобетонни гаранции от юридически характер. А такива няма", подчерта руският президент.
Факт. Като държава член на ЕС и НАТО нямаме силата да обръщаме обстоятелствата в своя полза. Слушаме и изпълняваме депешите от Брюксел и Вашингтон.
Изглежда мечтите за превръщането ни в газов хъб на Балканите за сега отиват в килера за неопределено време. И не защото Путин и Ердоган си стиснаха ръцете, а защото не сме в състояние да осигурим от Европа «железобетонни гаранции». Русия действително претърпяла сериозни загуби от нашето непоследователно и крайно неадекватно отношение и няма никакво намерение да хвърля още милиарди на вятъра, догато «болгары» се наредят с черпаците около тръбата.
И още, според сериозни руски анализатори Ердоган е отишъл в Питер с поклон и източно притвортство. Никой не хваща вяра в Русия на обръщането на Турция, но това не пречи Москва да преследва неотклонно интересите си в националната сигурност, което включва дори такива спорни, но само на пръв поглед, алианси.
Руско-турското затопляне най-дразни ортаците ни на Запад. Медиите не спират с негативни коментари и анализи. И никой не се заблуждава, че натовските партньори на Турция ще се примирят със загубата на най-голямата армия в блока, нито пък със загубата на Инджирлик с 51 ядрени бойни глави като зестра. Много анализатори се съмняват в дългото «царуване» на Ердоган, даже се прогнозира, че турският лидер ще свърши зле жизненият си път, като Садам и Кадафи. А това неминуемо ще доведе до гражданска война в Турция, което ще сложи на трупчета всякакви руско-турски проекти.
Ние няма да задълбаваме в тази посока, но ще кажем, че САЩ няма да се откажат от идеята за нов преврат в Турция и детронирането на Ердоган. Ердоган от своя страна е бесен на Запада и заради заиграването им с кюрдите, и заради опитът за преврат, организиран от САЩ. Из световния информационен поток изобилства материали за срещи с превратаджиите в американското посолство в Анкара няколко дни преди преврата. Така че Ердоган е бесен, включително и заради това, че американците не му връщат Гюлен. А това международно напрежение означава, че всички енергийни проекти с Русия са под постоянна заплаха от прекратяване, в случай на налагане на нова проамериканска администрация в Анкара.
И докато това е така, за трасето на «Южен поток» през България ще има надежда. Но преди всичко ние трябва да потърсим сериозна поддръжка в руското и европейското енергийно лоби. То единствено може да извоюва за нас този проект, ако успеем да го изкушим с участие и печалби. Но преди това трябва да възстановим имиджа си на сериозна държава, гостоприемна за чуждия капитал. Защото буквално се престарахме в угодничеството си към Държавния департамент, като унищожавахме Големия енергиен шлем.
Големият губещ от алтернативните газови трасета на Русия е Украйна. България е следваща в редицата, ако не еманципира енергийната си политика от Брюксел и Вашингтон
Пътят на "Турски поток"
