ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
На 16 октомври Българската военна авиация ще отбележи своя празник и 105 години от първата в света бомбардировка от въздуха, извършена от българските пилоти Радул Милков и Продан Даракчиев по време на Първата световна война. Благодарение на това пада считаната за непревземаема Одринска крепост.
В годините българската авиационна идея укрепна и с героизма на шепата авиатори, защитници на столицата при бомбардировките през Втората световна война, сред които и българката торпила кап. Димитър Списаревски.
През всички тези над 100 години Българската военна авиация има и своите сривове, но има и своите авиоконструктори, които разнасят славата на България по цял свят и в страни със супер развита авиация. Това са Харалампи Джамджиев, Асен Йорданов, Цветан Лазаров, Иван Ночев, Кирил Петков.
На 20 юли 1969 г., лунният модул "Йигъл" на космическия кораб "Аполо 11" на НАСА, кацна на Луната. За първи път в историята на човечеството човешки крак стъпи на земния сателит - американец. В онзи момент малко хора обаче знаят, че заслуга за това има и един българин -карловецът Иван (Джон) Ночев, за когото се смята, че е изобретил прилуняващия модул.
В знак на почит към своя съгражданин, в Историческия музей в Карлово подредиха изложба, посветена на 101-та годишнина от рождението му. Сред експонатите са няколко копия на патенти за подобряване на работата на самолетното крило, което е било съществена част от работата на Иван Ночев, разказа Мария Деянова, директор на музея. От началото на 50-те години на миналия век до смъртта си, той е живял и работил в Сан Диего, САЩ, като част от конструкторската му работа е засекретена, тъй като е била свързана с НАСА.
За да бъде връзката с Карлово по-изразена, в изложбата са показани и неговата диплома от карловския техникум по механотехника "Братя Евлоги и Христо Георгиеви", оригинални снимки, писма и пощенски картички до негови приятели. Изложбата е по инициатива на карловеца Христо Козарев, работил дълги години в Научно-техническия съюз в София.
Иван Ночев започва работа в казанлъшкия военен завод "Арсенал", а по-късно се прехвърля в Държавната аеропланна работилница в Божурище, припомня историкът Петър Ненков. Когато край карловското село Марино поле се построява модерно военно летище и авиоремонтна работилница, той се връща в Розовата долина.
Присъединяването на България към оста Берлин - Рим - Токио през 1941 г., води допревъоръжаването на българската бойна авиация с немски изтребители "Месершмит". Те обогатяват морално остарелия авиопарк на българските Въздушни войски. За да усвои ремонта на немските изтребители, за Германия заминава група български авиотехници, сред тях е и Ночев. Една година по-късно в той вече е студент в Берлинската Политехника.
След войната успява да завърши и Техническия университет във Виена като машинен инженер. Много скоро защитава и докторска дисертация. Работи известно време на летището на австрийската столица, но не след дълго се връща в родината си.
След като загубват битката с руснаците за изстрелване на човек в звездното пространство, американците решават на всяка цена да потърсят реванш чрез своята програма за покоряване на Луната. Започва конструирането на знаменитата серия космически кораби "Аполо" и ракетата носител "Сатурн" създадена от Вернер фон Браун. В Лунната програма се включва и българинът Иван Ночев.
Той пристига в Канада през 1951 г. и работи в "Канада еър". Пет години по-късно се прехвърля в Калифорния, където постъпва на работа в авиокосмическия гигант "Дженерал дайнамикс корпорейшън". Тук, в Силиконовата долина, се разработват най-новите самолети и ракетни системи за нуждите на Пентагона и НАСА.
Получавайки американско гражданство през 1962 г., той приема името Джон Ночев и се включва в екипа от учени в Американската национална агенция за изследване на Космоса - НАСА при разработването на космическия кораб "Аполо".
"Аполо" се дели на два основни модула - с единия американците кацат на Луната и той им служи като база и стартова площадка, а другият по същото време кръжи в орбитата на сателита и след това връща астронавтите на Земята. Цялото човечество следи със затаен дъх грандиозния подвиг на астронавтите Армстронг, Олдрин и Колинс, но едва ли някой у нас е предполагал тогава, че зад това велико постижение на човешкия гений стои и българин.
Изобретените с участието на Иван Ночев реактивни двигатели осигуряват плавното кацане на модула "Йигъл" с астронавтите на Луната и гарантират, че модулът да бъде в хоризонтална позиция, когато се прилунява. Освен това подсигуряват успешното им завръщане и скачване с очакващия ги в окололунна орбита космически кораб "Аполо". За неговите огромни заслуги при изработването на ракетните двигатели, Джон Ночев получава медал от Конгреса.
Натрупал солиден опит и знания той открива своя собствена фирма за авиоинженерингова дейност в областта на ракетно-космическите изследвания, наречена "Лансиа". Мечтае един ден да се завърне в своето родно Карлово и да вложи средства за построяване на колеж, но съдбата решава друго - на 13 март 1992 г. умира в Сан Диего, Калифорния.
Редом с други двама велики българи - Асен Йорданов, другият български гений в авиацията, и Джон Атанасов, той нарежда името си в Златния фонд на човешката мисъл и дава възможност на САЩ да забият първи в света националния си флаг на Луната. На погребението му присъстват трима президенти на САЩ - Рейгън, Картър и Буш-старши. С името и разработките си Иван (Джон) Ночев присъства в много енциклопедии и книги, посветени на авиацията и космонавтиката.
