Вход
София
Времето в София 13 o C

Бях ударник в бригадирското движение на язовир „Копринка”

Бях ударник в бригадирското движение на язовир „Копринка”

Работехме не за себе си, а за общото благо
на 18.04.2019
78862
33
Бях ударник в бригадирското движение на язовир „Копринка”
Автор: "Ретро"
18.04.2019
33
78862

На 24 декември 1947 г. Народното събрание прие един от най-важните закони, с който се национализираха всички частни предприятия и банки, с което бе сложен край на частната капиталистическа експлоататорска собственост и поставено началото на пълно обобществяване на средствата за производство и минимизиране експлоатацията на човека.

В тези години се сложи началото и на широко бригадирско движение на местно и национално равнище. Строяха се шосета, железници, язовири, села и градове.

Всеизвестни са националните бригади за строителството на Димитровград, Перник – Волуяк, язовир „Георги Димитров” и др. Младежите участваха активно и безплатно. Аз самият бях бригадир през 1949 г. на националната бригада на язовира „Копринка” два месеца, откъдето се върнах, награден със значка и грамота като ударник. Във всички мероприятия, организирани от правителството на ОФ и от обществено-политическите и младежките организации, аз и моите връстници участвахме активно.

През 1946 г. дори бях освободен от учебни занятия, за да взема участие в организацията и изборите за Велико Народно събрание. Отговарях за Свиленградски район, Харманлийска община. През 1947 г. бях включен в комисията по национализацията на частните предприятия в Харманли като представител на младежта.

Национализирахме три каменни мелници и една таханджийница. Това беше промишлеността на Харманли.

Участвахме активно в строителството на новия обществен строй и новия живот и израствахме и ние самите, като хора с ново съзнание, с ново отношение към труда и живота, към обществото. Защото работехме не за себе си, а за държавата, за обществото, за общото благо. Това беше качествено нов труд, при който обществените интереси бяха над всичко. В резултат от полуграмотната селско-градска маса хора от досоциалистическа България израстваха постепенно нови, грамотни, образовани граждани. В условията, създадени след Девети септември и с грижите на социалистическата държава, аз, бедното селско воловарче, сираче, можех да завърша през 1949 г. гимназия в Харманли, а след това да запиша и завърша Учителски институт в Хасково през 1954 г. След завършването на Учителския институт заминах на работа като учител в с. Пелевун, Ивайловградска община, на гръцката граница, за да се върна в Хасково, след като се върнах от казармата. Това бе пътят и съдбата на всички млади хора като мен – образование, работа, израстване.

 

Желязко Грудев Делчев, София

 

Сподели:
Последни новини
Най-важното
Най-четени
Най-коментирани
Към кого изпитвате най-силно доверие?
Общо гласували: 29103
архив

Тя:
- Нещо ме сърби лявата ръка... на пари е.
Той:
- Не давам!

няма нови новини
Днес: 159
hot
най-четени новини в момента
сега
3567
четат ПИК
сега
четат тази новина
x
ПИК TV: Емил Димитров разкрива проблеите с водоснабдяването в Шумен и обезвреждането на ненужните пестициди - гледайте НА ЖИВО
x
САМО В ПИК: Топ астроложката Алена с пълен хороскоп - успехи за Близнаците в последния работен ден, Скорпионите пълнят джобовете
x