Валентин Вацев пред ПИК: Ситуацията е стабилна! ГЕРБ направи всичко с Борисов, ППДБ са истерична градска група, Пеевски тепърва ще се въоръжава с политическа доктрина
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Медийни интерпретации приписват на политическия анализатор доц. Валентин Вацев невероятни разкрития и прогноза трепач. Според твърденията политбюро и върхушката в Кремъл вече обсъждат как да организират смяната на Владимир Путин и как точно да хвръкне главата му.
Пред ПИК Вацев разгръща темата кой би бил наследникът на Путин и какъв е профилът му, ще ускори ли това оттук нататък края на войната в Украйна и означава ли този акт край на руските амбиции Москва да си върне влиянието над изтъргуваните със САЩ от Михаил Горбачов и Борис Елцин територии в Източна Европа, на Балканите и в частност в България.
В ретроспективен анализ за реализирането на схемата излиза и името на бившия български премиер Жан Виденов. Положителен или отрицателен герой е той, както и има ли алтернатива на сегашната управленска конструкция на Борисов и Пеевски в София – разсъждава Вацев.
- Доц. Вацев, появиха се медийни интерпретации върху ваши разсъждения за смяната на Владимир Путин от върхушката в Кремъл.
- Нищо такова аз не съм казвал. Казах, че Путин има едно малко и едно голямо политбюро с добро представяне на всички значими обществени сили. Няма как това политбюро да готви смяната на Путин. Темата за приемствеността във властта все пак е главната, основната в руския политически живот. Това е една от първите най-главни теми. Този въпрос се обсъжда на разни равнища. Има няколко – три, заинтересувани групи. Очаква се те заедно да участват в процеса на пренасяне на властта, но путинското политбюро просто няма как да готви смяна на Путин.
- Но така или иначе в някой момент тази фигура би следвало да бъде заменена.
- Тя ще бъде сменена неминуемо. Да, просто Путин не се подмладява, а става все по-възрастен и по-възрастен. Проблемът за приемствеността на този пост в Русия си е реален проблем. Той си стои. Около него ще има всякакви спекулации, но проблемът е признат като реален. Путинското политбюро, това са хората, които свързват Путин с неговия елит. Те са последните, които биха подготвили неговата смяна.
- Може би по-важният въпрос е кой и какъв би бил профилът на приемника на Путин?
- Да. Това е важен въпрос. Това е един от въпросите, които сега се обсъждат от широки руски медийни кръгове и в тесни апаратни кръгове – какъв е професионалният профил на неговия евентуален приемник, какви са неговите политически ангажименти, дали това може да се каже отсега. Това са важните въпроси в Русия.
- А има ли конкретен отговор, намеци, подсказки?
- На този етап се знае кои групи в Русия ще бъдат влиятелни при вземането на това съдбовно решение. Първо се очаква руските въоръжени сили да бъдат много влиятелни. Това е руският военнопромишлен комплекс, който трябва да бъде разглеждан заедно с руските въоръжени сили. Те са едно единно цяло. Едните произвеждат оръжия, другите ги употребяват. Това е огромна сила. В Русия те са значим фактор, който през последните няколко години накланя везните. Втората групировка, която не е враждебна на първата, това са руските сили за сигурност. В Русия има вече немалко служби, наследници на КГБ. Това е външното разузнаване, вътрешното разузнаване, службата за охрана. Т.е. тайните служби, които също са много значим фактор и в някои отношения надминават по своето значение първата група. Те имат своите интереси и говорители, медии. Има и трета група. Това е апаратът на администрацията на президента. Това са хората, които са най-близко до лостовете на властта и там има няколко важни личности, от които се очаква да имат огромно значение при предаването на властта.
- А може ли да бъде изведена тенденция, че със смяната на фигурата на президента в Русия ще се даде тласък оттук нататък за ускоряване края на войната в Украйна и може би нещо по-важно – отказ от амбицията на Москва да си върне загубените, продадените на САЩ от Михаил Горбачов и Борис Елцин зони на влияние в Източна Европа, на Балканите и в частност в България?
- Да, България също е в тази зона. Не. Всеки бъдещ приемник на Путин ще продължи тази историческа задача, тъй като това не е задача на отделна личност. Нито е задача на отделни групировки. По-скоро това е задача на целия днешен елит, който, решавайки проблема за приемствеността на руския президент, просто ще търси начини да активира, да засили, да направи по-ефективни действията за връщане на зоните за контрол и влияние. Отсега нататък Русия ще се движи към една нова точка, която е съвсем неправилно да се нарича СССР-2. Никакъв СССР-2 няма да има. Просто това са реалности от ХХ век. Анализаторите трябва да помнят, че ХХI век сам създава своите понятия, новите политически форми. Това е въпрос на политическа култура. Не бива събития от ХХ век да се пренасят механично в съвремието. Тук и сега си има своите проблеми и инструменти. Ерго в Русия няма да има съветска власт, нито пък ще има комунизъм в стил ХIХ или ХХ век. Пред очите ни се ражда чисто нова политическа култура в чисто нова държавна форма. Едно е сигурно – че новата Русия, Руската федерация, адекватна държава спрямо реалностите, ще има своите задачи. И една от тези задачи е връщането на зоните на контрол и влияние на Русия в цял свят.
- Говорите и за ролята на Жан Виденов в исторически аспект точно от времето на загубата на влияние на Русия върху България. Колкото и да е примитивно, може ли да се определи той в този процес положителен, или отрицателен герой е?
- Не може да се направи така политическа оценка, както не може да се каже дали Иван Костов е положителен, или отрицателен герой. Тези оценки ги дава историята след два века. А ние сме съвременници. Можем да кажем какво от направеното е правилно и какво е неправилно. Това е възможна задача. Тя е по нашите сили и възможности. Но „положителния“ и „отрицателен“ герой – аз поне не работя с тези понятия. Трябва да минат 200 години. Вижте, в Китай и досега не могат да се разберат дали Мао Дзедун е положителен, или отрицателен герой.
- А ако се върнем в геополитиката, как биха погледнали на евентуална рокада в Москва САЩ и Китай?
- Това наистина е важен въпрос. От Русия, доколкото мога да съдя по моите източници, те очакват добро. Изключителна е срещата на Тръмп и Си Дзинпин в Южна Корея. В кулоарите на срещата Тръмп и Си са провели съдбовен разговор. Работата е там, че противниците на Тръмп в Америка се окопитиха, успяха да организират редиците си, успяха да активират глобалните медии, с които работят, и противниците на Тръмп сега са на път, ситуационно може би, да бъдат по-силни от него. Да, Тръмп има своята огромна подкрепа в американското общество и тя не намалява. Но срещу себе си Тръмп има глобална политическа и медийна сила. Разбирате, че който загуби медийната война, губи всички други войни. Тя е майката на всички войни. А Тръмп е на път да загуби, макар че запазва позиции в много други отношения. Разговорът със Си Дзинпин дава надежда на Тръмп, че ще успее да изравни силите. И той си е тръгнал доволен. Той може да въздъхне доволен, че може да разчита на Китай в укрепване позициите на индустриалния капитал. Самият Китай, макар и държава на труда, е индустриална страна. Китай се бои от глобализирания финансов капитал и предприема специални мерки срещу него.
- Къде е България в тази картина, съвсем безгласна брюкселска буква ли сме?
Да. За съжаление, точно това е истината по въпроса. Българският политически елит, първо, не разбира нищо от глобалното икономическо противоборство, а и не се и интересува. А и е объркан, разтревожен. Някои са уплашени. Бойко Борисов наскоро искрено заяви, че се бои от войната със „животински страх“. И е прав. Той не е велик теоретик, но има много развита политическа интуиция – като кучето, което знае, че пак ще го бият. Борисов правилно изразява нагласите на днешния управляващ политически елит. Нашите са объркани, тревожни и се опитват да се скрият под масата, където няма да ги намери съдбата.
Съжалявам, но е дошъл моментът на залеза на Петата българска държава, което започна навремето с Андрей Луканов и с Желю Желев. Сега това завършва. Давам им неповече от още две-три години. А новият контраелит вече е готов да заеме позиции.
- Има ли реална алтернатива сегашната управленска конструкция, изглежда поне на повърхността, че такава няма?
- Тук единият въпрос е дали правителството е стабилно. Доколкото разбирам, те са стабилни. В смисъл, че има съгласие между различните съставки, които подкрепят този ситуационен кабинет. Има го съгласието той да не се събаря. В този смисъл политическата ситуация е стабилна. Въпросът е друг – днешният елит, който отговаря за политическата власт, не може да реши нито един важен български проблем. Нито проблема с дълга, нито с бюджета, нито с икономическото развитие, с политическото ситуиране в света. Нито един социален проблем те не са готови да решат. Просто защото това са политическите сили на миналото.
Каквото можа да направи ГЕРБ с Борисов – те го направиха вече. ППДБ не бива да се взимат на сериозно. Те са една истерична група градски интелигенти, от които не зависи нищо, ДПС-Ново начало още не се е въоръжило с политическа доктрина.
- Но формулира ангажимента си, че ще работи за хората и най-доброто предстои!
- Вижте, за хората работят и леви, и десни. Грижата за хората беше централното послание на Маргарет Тачър. Тя го заявяваше непрекъснато. Грижата за хората е била също водеща за БРСДП-тесни социалисти. Когато казвате, че се грижите за хората, вие не давате никакъв сигнал нито наляво, нито надясно.
Предполагам, че Пеевски на този етап намира, че е по-удобно да не се ангажира с директни леви или с директни десни послания. Но той скоро ще трябва да го направи и според моето скромно мнение – той закъснява. Но от тях, разбира се, се очаква потенциал.
- Другите от терена?
- БСП е в политическа кома. Там почти няма живи хора. На БСП трябва да се гледа като на музей, който през повечето време е затворен за публика. Те са музей на себе си. Остават веселите хора от МЕЧ, „Величие“ и „Възраждане“, които са пълни с добри намерения, но за момента нямат политическо тегло. И как да имат, след като българските пълноправни политически граждани отказват да участват в тази политическа формула. 65 процента от българите не гласуват, което е другият начин да се каже, че българският политически живот не е легитимен. И това е непоправимо. Предполагам, че Бойко Борисов би искал това да се промени. А защо да не се съгласим, че и Делян Пеевски иска това да се промени? Но това е обективното състояние на нещата.
- Остана Радев. Той пък къде е пред перспективата за предсрочни парламентарни избори или вота за държавен глава догодина?
- А, да. Генерал Радев е никъде. Засега определени хора и за добро, и за зло множат очакванията към него. И докато произвеждат очаквания, произвеждат изисквания. И ако Радев е имал някакви намерения, те в момента се стопират от увеличаващите се изисквания към него. Той може и да направи политическа платформа, ако намери начин да активира негласуващите 65 процента български граждани.
Този, който успее да активира поне половината от тези негласуващи, е утрешният хегемон на българския политически живот. Но не съм сигурен, че това ще е Радев.
