ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
121. Точно толкова са изреченията в словото на почетния председател на ДПС Ахмед Доган пред елита на ДПС на тържеството по случай настъпването на Новата година, които го изтласкаха отново на авансцената на българската политика, пише в коментар в сайта на "Стандарт" журналистката Валерия Велева.
121 изречения, които взривиха политическото блато у нас, завладяха медиите и се превърнаха в основен фактор на политическата дискусия. Само 121 изречения! Политическият дебат се обърна и Доган застана отново във фокуса на обществения интерес. Тайфунът, последвал тези 121 изречения, се оказа толкова голям, че т. нар. ни елит не можа да се ориентира, сниши се по живковски, защото не разбра посланията на Доган и проекцията им на картата на съвременната геополитика.
Едни от най-задаваните въпроси продължават да бъдат какво точно каза Доган, та отзвукът е толкова голям, и защо точно сега го каза. Да се опитаме да отговорим. Първо, Доган винаги е бил широкомащабен визионер в анализите си винаги е изпреварвал събитията
и в това отношение няма конкурент на българската политическа сцена. През 2013 година той прогнозира, че еднополюсният свят е на изчерпване, че финансовата криза e криза на модела на развитие и затова ще се превърне първо в политическа, а след това в пленатарна и че световният елит не е подготвен за нейните предизвикателства. Нещо повече, още тогава попита: "Къде са ви идеите, господа!" Днес, в края на 2015, вече прави убийствена характеристика на уморения, импотентен, изчерпан откъм идеи и мотивация за развитие Европейски съюз. Посочва една от причините за това - липсата на истинско лидерство. Наистина Европа никога не е страдала от такъв отчайващ дефицит на водачество, от отсъствието на политици със стратегическо мислене и дългосрочен размах за действие.
А прогнозата му за следващото десетилетие е още по-страшна: "ЕС е джудже във военнополитическо отношение, Съюзът не може бъде нито първият, нито дори вторият субект в планетарен мащаб, той все повече се превръща в зависима сила". Накрая стига до драматичната перспектива, че ЕС може би ще престане да съществува.
Второ. Доган отправя ключови послания с уникална вербална стилистика, която някои се опитват да следват, но стават смешни
а противниците му я осмиват, защото не могат да я достигнат. Както никой друг политик обаче той предупреди ясно и категорично, че България вече е в периметъра на потенциални военни действия, че в таза глобална криза има опасност български граждани да се превърнат в "пушечно месо" и че именно заради това български политически партии не бива да бъдат нито пета колона на Турция, нито шеста колона на Русия. Нито един български политик няма смелостта да заяви: "Не искам да съм пета или шеста колона", и вероятно затова е толкова силна атаката срещу словото му.
Най-важното послание на Доган продължава да бъде неразчетено - България да не се превръща в разменна монета на ничии интереси, да следва своята национална политика за сигурност на гражданите, независимо от външните обстоятелства. В същото време Доган застава до водещи европейски (германски) и влиятелни американски политици в разсъжденията си, че трябва да се наблюдават внимателно процесите на завръщането на Русия на геоикономическата авансцена. И дава сигнал на българските управляващи да отстояват националните интереси, когато става дума за големи стратегически обекти. Да, Доган се опълчи на Анкара, но това не означава, че е пристанал на Путин. Доган никога не е бил руски агент, няма данни за това. Но и никога не е бил харесван от политиците край Босфора, именно заради тезата си: "Аз съм български политик". А пък амбициите на Турция за силно влияние върху електората на ДПС никога не са секвали. Те се засилиха изключително много след победата на Ердоган и ислямисткото ръководство и засилване на влиянието им в последните десетина години. София се опитваше да балансира по комшийски, но на фона на бежанската вълна в последната година изпадна в зависимост от позицията на Турция, а отсъствието на национална доктрина ни превърна в малка нестабилна лодка, подхвърлена от големите вълни на световния океан.
Ердоган открито искаше чрез Борисов да направи България мост към ЕС, по който да мине турският интерес в кризата с бежанците. Това не даде добър резултат - нито НАТО, нито съюзниците ни от ЕС приеха тезата на Анкара, изречена от София, за създаване на зони за сигурност на територията на Сирия. Това обаче постави властта, заключена в триъгълника на Ларгото, в лапите на страха - ами ако Ердоган пусне бента на вълната - край с гражданския мир у нас. Това е единият проблем. Другият е, тревожният факт, че страната ни е изправена пред реална опасност от агресивна ислямизация и последващ опит за териториална асимилация на части от българските земи. Първият най-лесен, а и най-безопасен ход за българското правителство би бил да се отграничи от набезите на Анкара, използвайки гърба на ЕС и на НАТО. В Брюксел добре съзнават, че всяка искричка в момента може да разпали световен конфликт. Затова и Доган пита: "Ами, ако пламне пожар, какво правим? Или си мислите, че това не е възможно?" Каква трябва да бъде позицията на държавното ни ръководство и на политическия елит? Отговорът е само един - умна предпазливост. "Едно наше (на ДПС - б.а.) непремерено действие може да породи такива последействия, за които да се чудим - ама така е било, ама някой не ни е разбрал", предупреждава Доган. Кризата в ДПС и последвалите събития поставиха картите на масата.
Четвърто. Доган действа практически. Решително и енергично спрямо всеки, който се отклони от тези принципи на отстояване на националните интереси. И тук настъпи шокът от речта му. Точно 85-то изречение отключи преврата в ДПС и отекна чак в султанския дворец в Анкара.
В момента няма друг български политик, чиито действия да накарат една империя да подскочи, да предизвикат реакция на министър-председателя й, който пък да си позволи да търси съдействие от българския премиер. В тази голяма игра суетният Лютви Местан се оказа едно малко винтче, сложено на неподходящо място, действащо по неправилен начин и затова изхвърлено на боклука. Край с него! Ако някой си мисли, че изключеният от ДПС бивш председател може да има някакво политическо бъдеще, жестоко се лъже. Много скоро ще стане ясно, че Местан е политически непотребен както за България, така и за господарите си в Турция. Към него ще се действа като към проваления агент за влияние. Той ще се окаже тежък провал на турското разузнаване, което вероятно не е отчело личностите му качества. И бъдещето му не е за завиждане.
Грешка е да се мисли, че това, което се случи в ДПС е вътрешно-партиен проблем. Ако беше така, смяната на Местан щеше да стане на предстоящата през април-май 2016-а на партийна конференция и нямаше да има такъв ефект. Процесите, които настъпиха в последните две-три години в ДПС, допускането на протурско, проислямистко влияние, не са само вътрешно-партиен проблем. Това е сериозен национален въпрос, пред който българската държава си затваряше очите. В тези свои 121 изречения Доган предлага различен прочит на военнополитическата ситуация на Балканите и в Близкия изток през призмата на българската национална доктрина, която дори и да не съществува като документ, би трябвало да бъде спазвана от българските държавници. Всъщност самото поведение на Местан по време на новогодишна реч на Доган (изнизването му от масата), последвалият натиск от него да не се разказва пред медиите какво точно се е случило, вероятно са провокирали бързата реакция на Доган. Към това трябва да добавим и предварително обявеното от Местан посещение на турския външен министър, поканен от лично него, за участие във възпоменателните тържества в Момчилград. Това наистина беше провокация към България.
Пето. Доган овладява отново ДПС. Разбрал грешката си да стои прекалено дълго време като "пасивен съзерцател", сега той е решен да навакса пропуснатото и да реформира, партията си така, че тя да бъде адекватен играч на прекрояващата се арена на регионални сблъсъци. Тезата му е "ДПС да се промени, без да се подмени". Това, разбира се, ще е трудно, защото ДПС вече не е единствено като политически субект сред българските мюсюлмани, а "подкрепата от съседни държави" дълбоко се вкорени в психиката на много от тях. Емисари на турското посолство вече притискат бизнеса на българските мюсюлмани, които работят с южната ни съседка.А страхът, както и гладът пречупва. Доган знае много добре това. Как ще стане реформирането на ДПС - предстои да видим. От години Доган иска да види партията си реформирана, отворена с членска маса 50:50 българи и турци, която да не е зависима от времето и лидерите си. Още през 2007-ма, когато за първи път се заговори, че той ще напуска политиката, Доган заяви: "Няма да избягам от политиката. Каузата на живота ми не може да бъде застрашена от нищо, още по-малко от личните ми усещания за собственото ми бъдеще".
Е, 2015-а доказа това. И да иска Доган не може да избяга от политиката. И никога не е бягал от нея, независимо дали се е оттеглял временно като страничен наблюдател или е хващал юздите ? като активен водач. Който си мисли другото, просто не го познава. Със 121 изречения Доган за пореден път доказа, че е роден лидер, че лидерството е естественото му състояние и че има рядката способност да задава прототипи на стратегическа политика. Това влудява противниците му, но реалността е такава. Има разлика между него и останалите партийни водачи - те са лидери по силата на избор или на назначение (такъв беше Местан), Доган е лидер на етноса си. И като лидер оцеля благодарение на този етнос. А с това не може да се похвали нито един български политик.
На честването на 15-та годишнина на ДПС Доган заяви: "Благодаря на Всевишния, че съм политик на прехода". На Осмата конференция на ДПС се оттегли от председателския пост "в името на Свободата и на развитието на ДПС". Но подчерта пред делегатите: "ДПС е "другото мое Аз", затова няма къде и как да избягам от него. И не искам. Защото ДПС е 28 (вече 30-б.а.)години от живота ми..."
Сегашните събития потвърдиха прогнозата му. Доган не може да избяга нито от ДПС, нито от България. Няма значение кой в какъв лагер иска да го постави и кой какъв етикет иска да му лепне. 2016-ще бъде годината, в която гласът му ще се чува все по-отчетливо и все по-категорично. Защото Господ му дава това, което може, и не му позволява повече, отколкото може да понесе.
