Актьорът Валери Йорданов стигна с плонж до наградата „Икар“ за водеща мъжка роля, която спечели с изпълнението си в моноспектакъла „Караконджул“ по текстове на Николай Хайтов. Излизайки да получи статуетката си, от вълнение Йорданов се спъна и едва не залепи лице в сцената на Народния театър, където се проведе церемонията по раздаване на отличията, отбелязваща и 100-годишнината на Съюза на артистите в България.
WINBET – най-голямото разнообразие от игри и джакпоти! (18+)
„Изненадан съм и не мисля, че тази статуетка трябва да е точно в моите ръце“, каза скромно Йорданов, отдавайки дължимото на конкурентите си в категорията – Симеон Лютаков, номиниран за превъплъщението си в „Отело“ във Варненския театър, и Цветан Алексиев, забелязан от комисията в „Лебедова песен“ по Чехов в ТР „Сфумато“. Валери благодари на дамата до него, която, по думите му, пък е номинирана за медик на годината и на
своя учител Иван Налбантов, който ден по-рано напусна този свят
„Без него нямаше да съм тук сега“, отбеляза актьорът.
Наградата за водеща женска роля бе присъдена на Ирини Жамбонас за великолепното й изпълнение в спектакъла „Кой се бои от Вирджиния Улф“ в МГТ „Зад канала“. Тя сподели от сцената, че за нея е чест да е номинирана заедно с такива прекрасни актриси като Бойка Велкова (Хелена Рубинщайн в „Империя на красотата“ в Сатирата) и Светлана Янчева (Касиопея в „Боклук“ на Театър 199), като на Светлана дори се обясни в любов. А приза посвети на един от своите учители – покойния Филип Трифонов-Фипо.
И двамата лауреати изразиха признателност към Стоян Радев – режисьор и на двата спектакъла, за които те бяха отличени (както и на самата церемония по връчване на наградите). Ирини оцени високо неговия финес, деликатност и умение да „разбира нещата отвъд разбираемото“. Радев бе номиниран от САБ и за най-добра режисура за „Караконджул“ редом с Василена Радева („Тяло, хвърлено под ъгъл към хоризонта“, театър „Азарян“) и Диана Добрева („Синът“, Народен театър). Статуетката обаче кацна в ръцете на Добрева, която сред адресатите на благодарност не забрави да спомене и българската публика, която в такава година на отчаяние и тъга не се е поколебала да продължи да влиза в театъра.
За най-добро представление бе обявено „Боклук“ на Театър 199 с режисьор Ивайло Христов. Победителят за втора година се излъчва чрез гласуване в сайта на САБ, а тази година своя вот онлайн са дали над 31 000 зрители отчете шефът на Съюза Христо Мутафчиев. Авторката на пиесата „Боклук“ – актрисата Елена Телбис, грабна и статуетката за най-стойностен драматургичен текст в конкуренция с „Морето след теб“ на Яна Борисова и „Свлачище“ на Васил Балев.
Победител в категорията за поддържаща мъжка роля стана младият Александър Тонев – Санчо Панса в „Дон Кихот“ на Маргарита Младенова и Пазарджишкия театър. Той така се притесни, че в благодарствените си думи обърка „Икар“ с „Аскеер“ и от публиката го поправиха, а когато по-късно Мутафчиев излезе на сцената, на шега попита: „Нали съм на Икарите? Защото съм канен и на Аскеерите…“. Така или иначе, Тонев се наложи в категорията не над кого да е, а над своя Дон Кихот, виртуоза Иван Бърнев (номиниран за „Унизените. Беларус“ с режисьор Явор Гърдев, Драматично-куклен театър „Иван Радоев” – Плевен) и над опитния Николай Луканов („Бившата мис на малкия град“ с режисьор Владимир Люцканов в Младежкия). При дамите в поддържащи роли триумфира Радена Вълканова от „Капитал(на) грешка“ в Народния с режисьор Иван Пантелеев, надвила в съперничество с Красимира Кузманова-Кокран („Унизените. Беларус“) и Петя Венелинова (Крокодилката в „Суматоха“ под режисурата на Николай Урумов, Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе).
Отличието за дебют бе присъдено на Поля Йорданова за „Мечтата на Наташа“ с режисьор Ана Батева в Габровския театър. То й бе поднесено от Антоанета Добрева-Нети – първата победителка в тази категория преди точно 20 години. Нети припомни как тогава е направила предложение за женитба на Дони и пожела на новата лауреатка да прави също такива шантави неща и мъдри избори. „Крила ти подарявам“, каза Добрева, подавайки й статуетката.
Носители на тазгодишните призове „Златен глас“ за постижения в дублажа станаха Гергана Стоянова и Любомир Младенов. Запитан защо чак сега, известният актьор цитира дядо си: „По-добре късно, отколкото ненавреме“.
Специалната награда „Икар 2021“ за чест и достойнство бе връчена на големия актьор и истински джентълмен Любомир Бъчваров
който целуна не само статуетката, но и ръцете на дамите на сцената.
„Икар“ за изключителен принос към музиката от ръцете на столичния кмет Йорданка Фандъкова получи бардът Михаил Белчев. „Най-хубаво е да има здраве и любов. Ще оцелеем и този път“, изрази увереност той.
Наградата „Икар 2021“ за изключителен принос към българския театър бе присъдена посмъртно на незабравимата Татяна Лолова. Получиха я внуците й Сава и Матео – вече чудесни млади мъже. Водещият на вечерта – актьорът Александър Кадиев, показа „портрет“ на актрисата, нарисувана от 6-годишната му дъщеричка Катерина, голяма нейна почитателка. Тази картинка символично полетя към звездите, където любимката й, всички вярваме, вече играе в небесния театър.
Както всеки път, церемонията отдаде почит на театралните творци, напуснали този свят през последната година. Сега, дали заради коронавируса или поради тъжна случайност, те бяха поразително много: Димитър Еленов, Иван Златарев, Филип Трифонов, Михаил Хаджиилийков, Ставри Карамфилов, Стефан Стайчев, Гергана Кофарджиева, Вельо Горанов, Богдана Вулпе, Мирослава Кортенска, Димитър Миланов, Татяна Лолова, Иван Налбантов… В памет на всички тях младата певица Керана изпълни своята нова песен, композирана за случая. Акомпанираше й световноизвестният цигулар Васко Василев, който специално бе прекроил натоварената си артистична програма, за да може да участва в събитието.
За разлика от миналата година, сега раздаването на театралните награди „Икар“ на Съюза на артистите протече в присъствието на публика, която бе разредена през място в съгласие с противоепидемичните мерки.