ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Последното, от което се нуждаем в това най-опасно от края на Студената война време, е размяната на пропагандистки аргументи. Това е правилно и напълно резонно руското Министерство на външните работи посочва, че спирането на работата на Съвета НАТО-Русия през 2014 не е звездният миг на дипломацията. Самият аз участват в средата на 90-те години на миналия век в разработването на основополагащия акт НАТО-Русия. И ние се стремяхме тогава към създаването на орган, който би помагал именно за разрешаването на кризисни ситуации.
През последните дни имаше два случая на сближаване на малко разстояние между руски военен самолет и американски военен кораб, а също така между американски военен самолет и руски военен самолет. Достатъчно беше някой да натисне копчето и ние бихме се изправили пред непредсказуема ескалация. По тази причина е от още по-голямо значение възобновяването на работата на Съвета НАТО-Русия.
Ако аз имах право на глас, то бих посочил като неговата първа задача създаването на съвместен военен орган за предотвратяване на кризисни ситуации, който в идеалния случай би работил 7 дни в седмицата. Западните и руските офицери трябва заедно да положат усилия, за да не се стига до подобни „почти сблъсъци“ и да предотвратяват възможните недоразумения. Това е назряло отдавна и по тази причина приветствам възобновяването на работата на Съвета НАТО-Русия.
Съветът сам по себе си естествено не може да предотвратява инцидентите. Но неговата задача е да се погрижи за решаването на въпроса кой трябва да дава съвместните дежурства. По същество ние се нуждаем от общ кризисен щаб.
На Запад някои неща се виждат по друг начин, отколкото от руската страна. Ние наблюдаваме това и в случаите с Крим или Източна Украйна. По повод на настоящите инциденти в Балтийско море Москва заявява, че НАТО /САЩ, Западът/ само задълбочава проблема чрез широкомащабната концентрация на оръжия по източната граница на алианса. Ние можем да заявим, че всичко стои по друг начин.
В действителност трябва да търсим изход от ситуацията, когато двете страни се придържат към различни гледни точки. Пред НАТО в момента стои въпросът: как да осъществи двойната стратегия. От една страна, да осигури защитата на нашите източни съседи, които на фона на събитията в Украйна с пълно право настояват за нея. От друга, убедително и смислено да се изпращат на Русия сигнали, че тя няма от какво да се страхува.
Трябва да очакваме от Съвета НАТО-Русия, който за съжаление в миналото загуби част от своето значение, повече от това, на което той е способен. Този Съвет е дипломатически канал и инструмент за поддържане на контакти. Така че той не може веднага, на първото след продължително прекъсване заседание, да приеме оперативни решения, засягащи най-тежката криза на съвременността.
По отношение на украинския въпрос се надявам, че НАТО и Русия ще се замислят над въпроса как да се създадат условия планираните в Източна Украйна избори да се проведат в съответствие с международните норми. Сепаратистите често пречат на работата на настоящата мисия на ОССЕ. Ако това е така, не е ли време сериозно да поговорим с Русия да се предостави на тази мисия възможността да наблюдава случващото се и от руската страна на границата. Би имало смисъл този въпрос да бъде засегнат в рамките на Съвета НАТО-Русия.
Ние бихме желали и двете страни да възприемат възобновяването на този канал за диалог като потвърждение на принципа, който вече много десетилетия лежи в основата на западната стратегия. Той подразбира, от една страна, решителна защита на държавите от НАТО и техните територии и, от друга, открит, всеобхватен и ориентиран към партньорски отношения диалог с Русия. НАТО не възнамерява за издига в Европа нова граница между Запада и Изтока, която да преминава само на 1000 км по-източно от предишната, разделяща Германия. Ние искаме да преодолеем тези граници.
По тази причина ние се нуждаем от диалог с Русия, ние стъпка по стъпка трябва да търсим пътища, които водят до намаляване на отровната пропаганда и тези заплашителни един към друг военни жестове. Западът не може да направи това самостоятелно, Русия също трябва да внесе своя принос. Ние можем да подадем сигнал за готовност към мерките за доверие и за диалог и да се надяваме, че този сигнал ще бъде възприет именно така в Русия благодарение на възобновяването на дейността на Съвета НАТО-Русия.
-----------------------------------
Волфганг Ишингер е един от най-добрите специалисти в областта на световната политика в сферата на сигурността. Той е бил посланик на Германия във Вашингтон и Лондон. От 2008 г. оглавява Мюнхенската конференция по сигурността, а от 2015 г. ръководи и комисията на ОССЕ по въпросите на европейската безопасност. Материалът е публикуван в “Дойче Веле“.
