ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Пленумът на Висшия съдебен съвет предлага цялостна промяна в начина, по който се определят държавните такси, събирани от съдилищата.
Предложенията се основават на доклад, изготвен от Даниела Марчева - член на ВСС, и внесен след широко обсъждане със съдилищата в страната.
В доклада се предлагат проекти за изменение на Закона за държавните такси, на Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, и на Тарифа № 1 към Закона за държавните такси в частта на таксите по наказателни дела, които почиват на три основни принципа - предвидимост, съразмерност и гарантиран достъп до съд.
Посочва се, че повечето от действащите размери по граждански дела не са променяни от 2008 г., а таксите по наказателни дела от частен характер - от 1997 г. За сравнение, от 2008 г. до 2026 г. натрупаната инфлация е около 90%, а минималната работна заплата е нараснала повече от пет пъти - от 220 лв. на 1213 лв. (620,20 евро). В същото време законът не урежда по какви критерии се определят размерите на съдебните такси и кога се преразглеждат, а пропорционалната такса по исковете - 4% от цената на иска - няма горна граница и при делата с висок материален интерес достига стойности, несъразмерни на извършваната от съда дейност. Основната идея на предложенията е таксите да се определят по предварително известни и проверими правила. В закона се предлага да бъде уредена методология, която обвързва размерите с натрупаната инфлация, с изменението на доходите, с разходите за съответната съдебна дейност и с изискването за ефективен достъп до правосъдие, както и задължителен преглед на тарифите най-малко веднъж на три години.
Най-същественото предложение за промяна засяга пропорционалната такса по исковете. Понастоящем тя е 4% от цената на иска и няма максимален размер, поради което при делата с висок материален интерес достига стойности, несъразмерни на извършваната от съда дейност. Предлага се скала с намаляващи ставки - 5% при цена на иска до 50 000 евро и съответно 4,5; 4 и 2% за частта над този размер, при минимален размер от 50 евро (сега 25,56 евро) и максимален размер от 200 000 евро. Сравнителният анализ в доклада показва, че намаляващите ставки и максималните размери са преобладаващото решение в редица европейски държави, чийто опит е подробно изследван.
В заповедното производство таксата остава наполовина от тази по исковете - 2,5%, а при обжалване - 50% от таксата за първата инстанция. Запазва се и предвиденото в Гражданския процесуален кодекс намаление от 15% при подаване по електронен път. Простите такси се актуализират единствено с натрупаното обезценяване след 2008 г., с коефициент около 1,93, тъй като по закон те се определят въз основа на разходите по предоставяне на услугата.
За да остане достъпът до съд гарантиран, изцяло се запазва правомощието на съда да освобождава от такси гражданите, които не разполагат с достатъчно средства да ги заплатят. Предлагат се единен образец на декларацията за материално и гражданско състояние и изменения в ГПК, които да осигурят на съдилищата служебен електронен достъп до регистрите на НАП, НОИ, Имотния и Търговския регистър за бърза и обективна проверка на декларираните данни, както и да позволят частично освобождаване и разсрочване на таксата.
Уточнява се, че решението на Пленума не променя действащите размери на таксите. Измененията в закона могат да бъдат приети само от Народното събрание, а тарифите - от Министерския съвет. Проектите предвиждат една година след влизането им в сила да се извърши оценка на въздействието върху броя на делата, върху исканията за освобождаване от такси и върху приходите на съдебната власт. Предложенията са изготвени след обсъждане с всички органи на съдебна власт, включително и Върховния касационен съд.
