Държава може и да нямаме, но държавен глава ще имаме
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Все още се чудя кой „голям специалист” по връзки с обществеността (сега е модерно да му викат пиар), даде на ГЕРБ идеята да тупа топката, сиреч да си крие кандидат-президента до последния момент.
Ако са решили да изчакват другите кандидатури, това е не съвсем сериозно – основните претенденти вече са ясни. Другите – от някакви Пищови, през разни трайчовци, до други дончевици, предизвикват само кикот.
А иначе на изборите сблъсъкът ще бъде между ген. Румен Радев (БСП, макар и зад парапета на инициативен комитет) и все още енигматичния кандидат на ГЕРБ.
Разбира се, в президентската надпревара има и един трик, или казано на български – пиниз.
През 1996 т. например двойката на тогавашния ГОР също нямаше абсолютно никакви шансове. Но, както после научих от компетентни люде, то било просто проверка на структурите по места за годността на бъдещата Евролевица за предстоящите парламентарни избори.
Ами горе-долу и сега се прави същата „проверка”.
Ако започна отзад напред, конфигурацията на Дончевица трябва да провери дали може да разчита на онзи един процент, който й носи милион държавни (разбирай - наши, на данъкоплатците) пари. Гледам, че конфигурацията се е прегърнала и с едни спонсори, които аз бих прескочил с отвращение. Но парите не миришат, нали?
Реформаторският блок (спорно е доколко е блок и доколко е реформаторски) се нагуши с повече властови позиции, отколкото дори май и не си е мечтал. Разполага с един оцъклен министър, един зализан такъв и една дама, дето полага невероятни усилия да съсипе и образованието ни. Но и властта не мирише, нали, особено когато си в нея.
АБВ-то пък неистово се опитва да похарчи една иначе свястна фигура. Защо го прави, не знам. Или по-скоро се досещам – когато евентуално Нинова не се сбъдне в заклинанията си за победа, да се възкачи върху тленните й останки като „автентичното ляво”.
Ама едва ли ще се случи. Подобно на бившия неуспял кандидат-комунист и бивш лидер на СДС Костов, и бившата видна дейца на СДС и настоящ лидер на БСП ще обвини всички освен себе си...
По принцип Патриотите постъпват правилно, като издигат самостоятелна кандидатура. Покрай бежанската криза (и още повече покрай бъдещите последствия от нея) сега за тях е златно време не само да се закрепят, но дори и трайно да се наложат като трета политическа сила. А после да повторят Дядо-Вазовото „пък ще видим по-подир”.
Както му е стар табиет, ДПС отново се притаи като заптие в засада. Вярно, чисто новият му лидер намекна, че по-добър президент на българите от Ахмед Доган няма. Но това също е в традициите на „табиетите” на Движението. Казано с думи прости, то си качва принадената стойност за балотажа. А известно е, че още Маркс е дефинирал правилото „пари – стока – пари прим”. На български: малко пари – евтини гласове – пари бол.
Ами то така си танцуваше ДПС още от времето на Желев, през Стоянов, та до Първанов. И ще го стори и сега.
Стигам сега и до големия въпрос – кой ще е кандидатът на ГЕРБ. Сиреч кой ще е „Той е”.
Ами самият „Той е” тържествено се закле, че няма да е той. И че ще почака до следващия мандат.
Ама в нашата непредсказуема България, в която всяко чудо е за три дни, пет години са много време. И дотогава „я камилата, я камиларят”, както мъдро е констатирал неизвестен съотечественик.
Очевидно обаче на премиера по му харесва да е начело на изпълнителната власт. Не изключвам този му мерак да е предизвикан и от изпълненията на сегашната ни държавна глава. Като върховна главнокомандваща тя и една война на Русия не успя да обяви, колкото и огромни да й бяха мераците в тази посока. Пък и използва „квотните” си права само и единствено да уреди на софрата (масрафа на която плащаме пак ние, данъкоплатците), своите си протестърски соросоидчета навсякъде, където имаше право.
Но всичко това вече е в графата „жалко минало”. Та да погледнем сега към светлото бъдеще.
След като „Той е” не иска да ни е държавна глава (макар че при него е като в казармата, където всяка заповед е предпоследна), логично е да си зададем въпроса „А коя ще е Тя”, т.е. кандидатурата на ГЕРБ? Отговорът е бременен с много неизвестни.
„Винаги готовата” на всичко (както казвахме като пионерчета) Кристалина не става. Просто не отговаря на конституционното изискване да е живяла последните 5 години в България, а не да е идвала тук по-скоро на луксозни екскурзии.
Не става и Маргарита Попова. Не защото няма необходимите опит и познания, а защото едва ли би допуснала да се лези щастливо, докато премиерът публично й опъва ухото или я почуква по главата, както преди 5 години го стори със сегашната ни държавна глава. Поради което в ГЕРБ имат изначален страх от Попова.
Йорданка Фандъкова изначално изглежда приемлива. Но ако голяма част от софиянци я харесват, не са малко и тези, които не са сред тях. Благодарение най-вече на бившия главен архитект на столицата тя допусна и застрояване на детски площадки, и едновременни ремонти на възлови пътни артерии, довели до транспортен хаос, краят на който май е доста далеч.
И въобще, колкото и да е парадоксално, мераклии - дал бог, но като че ли ни един не се вписва в ролята на „обединител на нацията”, както иначе пише в Конституцията ни.
Въпреки това обаче аз съм оптимист в едно – държава вече може и да нямаме, но държавна глава ще имаме...
