ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Над половината от градините с праскови в землището на сливенското село Злати войвода са измръзнали и няма да дадат плод, категоричен е кметът Стоян Вълков, който от години има собствени насаждения в местността Гьоля.
Там от 740-те дка градини са пострадали от падналите под минус 17 градуса по Целзий температури близо 400 дка. Студът е ударил най-силно по подлъгалите се от слънчевите лъчи дръвчета.
Аналогична по данните на селския управник е ситуацията и в околните Мечкарево , Крушево, Самуилово и центъра на Долината на прасковите Гавраилово. Представители на областната служба по земеделие в Сливен са минали вече на оглед, но малцина се надяват да получат някакви обезщетения от държавата. Въпреки пораженията градините са пълни с хора, които бързат да напръскат с препарати, а някои подменят изцяло унищожените дръвчета от апоплексията с нови фиданки, пише "Монитор".
Наблюденията на кмета на Злати войвода потвърди и председателят на сдружение „Българска праскова“ в Сливен Коста Петров, който напомни, че в региона се отглеждат 2/3 от прасковените насаждения в Югоизточна България.Агростатистиците отчитат, че прасковените градини са около 16 000 дка, наполовина са черешовите.
Най-студено е било на 1 март, когато по поречието на Тунджа температурите са паднали до минус 17 градуса. При ранните сортове праскови има измръзване на близо 50 на сто от цветните пъпки. В спомените се местните овощари се връщат към зимата на далечната 1885-а, когато се наложило хиляди декари праскови да бъдат изкоренени.
