ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В българската политическа история има две личности, чието развитие в обществения живот като че ли върви паралелно. Това са Георги Атанасов и Александър Лилов – и двамата стигнали до състава на Политбюро на ЦК на БКП, и двамата през различни години наричани “втория човек в партията”. Атанасов и Лилов са връстници - родени са през 1933 г. и догодина ще навършат преклонните си 80 години. (Впрочем малцина от партията столетница забелязаха предишните им два лични юбилея – 75-ата им годишнина.) Стремителната им кариера започва традиционно – от комсомола. И Сашо Лилов, и Атанасов са селски чеда - единият е от Видинско, а другият – от Първомайско. Георги Атанасов учи история в Софийския университет, там Лилов пък завършва българска филология. Бъдещият премиер Атанасов е състудент на акад. Вера Мутафчиева и също като нея се увличал от историята на турската империя. Макар и с дипломи в джобовете, двамата избират да тръгнат по стъпалата на комсомолската кариера – заедно влизат в апарата на ЦК на ДКМС. Тази позиция им дава прекрасен шанс да се развият в политиката след това. Младите “комсомолски лъвове” работят в екипа на Иван Абаджиев, тогавашния лидер на младежкия съюз. В края на 60-те години Георги Атанасов се разкъсва от дилемата – дали да продължи комсомолската си и партийна кариера, или да приеме привлекателната аспирантура по османистика, която му предлагат да завърши в Египет. Политикът надделява над историка и Атанасов на бърза ръка е избран на най-високия пост в младежката организация – става първи секретар на нейния централен комитет. Негов съперник за същото кресло е Александър Лилов, но в Политбюро и Секретариата на ЦК на БКП решават Георги да поведе комсомолците. За Лилов остава утешението веднага да започне аспирантура в Москва. Със сигурност той трудно е преглътнал чашата със студена вода, която трябвало да изпие тогава. В политиката подобни виражи в кариерния растеж трудно се прощават. Следващите крачки за Георги Атанасов са бавни, но целенасочени. Той преминава на работа в Партийния дом. Дълги години ръководи отдела “Наука и образование” на ЦК, а след това оглавява и по-важния от апаратна гледна точка “Деловодство”. Свидетели на кариерата му разказват, че едва ли Живков е виждал в Атанасов кадър, без когото ЦК не може. Сигурно Първия е ценял в него това, че е “работягата”, че е неизменно лоялен... За младия апаратчик следват един след друг още високи постове – секретар на ЦК на БКП, първи зам.-председател на Плановата комисия, зам.-председател на Държавния съвет, шеф на Комитета за партиен и държавен контрол с ранг на министър... Възходящото му изкачване по стълбата обаче не е толкова бързо – случва се десетилетия наред. Административният опит на работливия като мравка Атанасов накрая довежда до изкачването му до партийния Олимп - Политбюро. А през 1986 г. съвсем естествено Живков го предлага за министър-председател на 75-ото българско правителство, на мястото на Гриша Филипов. Малко преди това Георги Атанасов вече де факто е станал вторият човек в партията. След като защитава дисертация в Москва, неговият вечен съперник Александър Лилов също тръгва по пътищата на политиката. Неочакван силен старт му дава приятелството с Людмила Живкова. Само за 2-3 години от зам.-шеф на отдел в Централния комитет той става секретар и член на Политбюро. За кратък период от време Лилов също стига до заветното място на втори човек в партията. Някои протоколи от заседания на Политбюро документират идеята на Станко Тодоров през 1981 г. Стратега да бъде издигнат за премиер на България. Тогавашното желание на Живков е друго– правителството да се оглави от Гриша Филипов. Естествено, Политбюро подкрепя Живков и Лилов остава да работи на идеологическия фронт. Сривът в кариерата му настъпва със смъртта на Людмила Живкова – на пленум на 28 септември 1983 г. той е отстранен от всичките си партийни постове. Лилов е изпратен да оглави Института за съвременни социални теории, но вече трайно е позициониран във втория ешелон на властта. Съвременниците на тези рокади днес обичат да повтарят, че основният фактор за свалянето на Лилов от партийния Олимп бил Милко Балев. След 10 ноември 1989 г. столетницата си спомни за капацитета и управленския потенциал на Сашо Лилов. Той се върна в ръководството на лявата партия и я оглави на нейния 14-и конгрес. Стратега се завърна във властта с ореола на репресиран от Живков кадър. Той ръководи БСП до момента, в който видя, че може да предаде кормилото є на Жан Виденов през 1991 г. С идването на демокрацията за Георги Атанасов дойдоха тежки времена. Низвергнат от своите, той бе избран за изкупителна жертва и хвърлен на демократическите хиени. Макар и един от организаторите и извършителите на преврата на 10 ноември, Георги Атанасов бе освободен от всички постове в преименуваната Българска социалистическа партия. Новите силни фигури в БСП тогава Петър Младенов, Александър Лилов и Андрей Луканов си затвориха очите, че доскорошният им съратник по партия бе обвинен и съден през 1992 г. за финансови злоупотреби. Обвинението срещу Атанасов бе доста съмнително, но присъдата съвсем реална – 10 години затвор. След две години, прекарани в Софийския централен затвор, през 1994 г. той бе помилван с указ на президента Желю Желев. С това затворническата сага на бившия премиер свърши. Днес двамата съперници от комсомолските времена Георги Атанасов и Александър Лилов са живи и здрави. Живеят в своите обширни апартаменти в центъра на столицата, на километър един от друг. Атанасов всяка сутрин от прозорците си гледа златния купол на Руската черква, а Лилов излиза много рано от спретнатата кооперация на тихата уличка “Велико Търново” до резиденцията на американския посланик. Двамата стари политически лъвове много рядко могат да бъдат видени заедно, макар че и днес имат какво да си кажат.
