ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Днес малцина вече си спомнят, че през трите десетилетия, когато Тодор Живков бе начело на държавата и партията, имаше седем години, когато формален държавен глава на България бе друг човек – лидерът на БЗНС Георги Трайков. В онова далечно време бай Георги бе знакова фигура в политиката. С доста усилия той бе успял да постави земеделския съюз в една бразда с БРП /к/ още след 9 септември 1944 г., като изолира николапетковистите в опозиция. Оттам нататък оранжевият лидер /влязъл в политиката още със Стамболийски/ имаше запазен периметър във властта, който освен партийния пост му даде и престижното председателство на Президиума на Народното събрание. Шефският пост в парламента /до създаването на Държавния съвет/ беше де факто президентската институция в републиката и народът с почти любовно говореше за “цар Георги”. Дълги години министър на земеделието, Георги Трайков стигна и до постовете вицепремиер и първи заместник-председател на Държавния съвет. Хората, които са били близо до него разправят, че бил ръководител с размах, който здраво държал юздите на властта.
През 1957 г. в Добрич било организирало национално съвещание на горските работници, по ръководството на тогавашния вицепремиера Георги Трайков. Залата била препълнена. В една от страничните ложи рано-рано се разположили двайсетина столични и местни журналисти с тефтери, камери и магнетофони. Като застанал на трибуната бай Георги ги погледнал стреснато, почукал по микрофоните за тишина и рекъл: “Вие какви сте? Журналисти! А кой ви е казал, че ще участвате в съвещанието? Някой да ви е викал? Провеждаме работно съвещание и не е необходимо да се отразява никъде! Веднага заминавайте по селата – там има достатъчно теми за писане. Сега е жътва и има много хляб за вас. И да не съм видял утре да публикувате нещо по вестниците!”
След тези думи, журналистите се изнизали с подвити опашки от залата и до края на съвещанието ложата им останала празна.
