Георги Харизанов в ПИК и "Ретро": На крив Просто Киро избирателят му е крив
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Поговорката за кривата ракета и Космоса я знаем. Знаете също, уважаеми читатели на „Ретро“ и ПИК, и колко статии написахме тук за това, че няма кампания. Че няма ярки послания. Че няма силни платформи, няма увличащи идеи, няма мечти, няма енергия. И за съжаление, се оказахме прави. И избирателната активност го доказа. Тоест липсата ѝ.
И не са виновни избирателите. Никога не са били, никога няма да бъдат. Виновни са размитите речи, взаимните обвинения, въргалянето в калта, оцапването на всички и всичко.
ОК, ГЕРБ за пореден път се справиха най-добре от всички на терена и категоричната им победа го показва. Никой към момента не е по-добър в правенето, предлагането и комуникирането на политика. Но значи ли това, че цялостният продукт, наречен „български политически партии“, е добър? Категорично не и 70% от българите ясно го заявиха с нежеланието си да отидат до избирателните секции и урните.
Защо?
Защото от едната страна ни се предлага ретрограден постсъветски бълвоч от социалистическа носталгия, конспиративни неистини и откровени тъпотии, опаковани с червена панделка и доза партизанска българщина. Предлагат ни се Румен Гечев, „полковник“ някой си и анти-всичко политиката на „Възраждане“. Предлагат ни се отрицание, национализация, битка с джендъра и войни на светлината.
От другата страна ни се предлага някакъв размит и нищо незначещ евроатлантизъм, който да претопи България във федерализиращата се Европа, управлявана от неизбраните от никого Урсули. В която федерализирана Европа да бъдат премахнати правото на вето и задължителният пълен консенсус, след което единичните по-малки държави просто да изгубят значението си, гласа си и националните си интерес и достойнство.
И всичко това в своята цялост на „политическа класа“, както стана ясно, е „непродаваемо“ и 70% от хората не желаят да го подкрепят с гласа си.
Темите, които всъщност вълнуват българските граждани, така и не бяха качествено развити в изминалата кампания. С речи. С послания. С реклама. С провокация. С присъствие. С дебат.
Българите искат силно лидерство, гарантиращо, че гетата, ноу-гоу зоните и ислямизиращите се махали от европейските столици няма да пристигнат и у нас. Че ужасяващите статистики, според които днешното население на европейските столици Лондон, Париж, Амстердам и Брюксел е съставено от над 60% новодошли чужденци, ще си останат само европейски срам и няма да се превърнат и в наш.
Българите искат силно лидерство, гарантиращо, че зелените сделки, зелените забрани и зелените идиотщини няма да осакатят и съсипят и родните икономика и индустрия. Че правителството ни няма да ни приканва зимно време да метем, вместо да чистим с прахосмукачка, защото след спрените ТЕЦ-ове няма ток като в Швеция. Че няма да се появи понятието енергийна бедност като в Германия. Че няма да избягат най-големите производители и заводи заради невъзможните цени на електричеството и природния газ. Че ще развиваме ядрената си енергетика и ще си караме спокойно евтините и практични автомобили, а няма да трябва да си купуваме скъпи електрички от Европа или двойно обмитени китайски такива. Че ще има лифтове и писти и курорти в планините, а не зелени пустини и региони, обречени на вечна бедност.
Българите искат силно лидерство, гарантиращо, че в страната ни никога няма да проникнат малоумията на левичарските джендъри. Че политиката и законите ни ще останат верни на науката, природата и здравия разум, а няма да паднат жертва на кастрираните мъже в женски дрехи и на безумците, убеждаващи деца да се подложат на кастрации, хормонални терапии и химически спирания на пубертета и развитието. Че политиката и законите ни ще станат верни на науката, природата и здравия разум, според които има две хромозоми – ХХ и ХУ, два биологични пола, мъж и жена и господин и госпожа. И според които да направиш комплимент не е агресия и да се обърнеш към жена с „госпожо“ не е вменяване на джендър.
Българите искат силно лидерство, гарантиращо, че в страната ни ще се проведат още политики за икономически растеж, насочени към създаващите, а не към преразпределящите. Политики на данъчни облекчения и премахване на административни пречки, които да дадат още по-големи конкурентни способности на създаващите, на инвестиращите, на произвеждащите нови продукти и на разкриващите нови работни места. Политики на малката държава, които да водят до малко корупция и повече пари в ръцете на хората, които наистина знаят какво да правят с тях. И със сигурност няма да ги откраднат просто защото е невъзможно – те така или иначе са си техни.
Формулирането на новата мечта, на новия път, на новата визия и на новата България – свободна, горда, бързо развиваща се, спокойна и сигурна държава, не се случи и този път.
Дефицитът на национална гордост продължи да шета из сцените и студията, га че ли се провеждаше състезание кой най-качествено ще ни убеди колко зле е България и кой ще успее да начертае най-черната картина на настоящето ни. Нито дума от ламтящите за власт простокировци за историята ни, за традициите ни, за достойнството ни, за спокойните ни улици и градове, за прекрасните хора, за великолепната природа, за предимствата ни, за качествата ни, за възможностите ни, за бъдещето ни.
Напротив – сцените и студията се изпълниха с обвинения в кражби и злоупотреби, с корупция, с престъпност, инфлация, смъртност, застаряване, проблеми, протести, липса на пари и задлъжнялост.
И, каква изненада – това отвратително представление на изкривени от злоба и амбиция физиономии взе, че отблъсна още повече хора от гласуването.
Шокиращо, а?
На крива ракета Космосът ѝ е крив. А на крив политик – избирателят.
