ГОЛЯМ ПРАЗНИК: Еньовден е - денят на лечебните билки! Небето се отваря и стават чудеса
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
1. Рождество на св. Йоан Кръстител - в дните на цар Ирод, който управлявал Юдея от 30 г. преди Рождество Христово до 3 г. след Рождество Христово, живял в град Хеврон един свещеник на име Захарий, с жена си Елисавета, която била братовчедка на света Ана, майката на св. Богородица.
Захарий и Елисавета били праведни пред Бога: живеели според всички заповеди и наредби Господни. Те били в напреднала възраст. Нямали деца. На тая възраст не можели да се надяват, че ще им се роди чедо. Но въпреки това се молели усилено на Бога да стори с тях чудо: да им даде син, както в древността дарил с рожба престарялата Сарра.
Свещениците при Йерусалимския храм били разделени на 24 смени. Всяка смяна служела по осем дни, от събота до събота. Захарий бил от осмата смяна. Когато дошъл неговия ред, той се отправил за Йерусалим. Различните длъжности в храма /каденето, принасянето на жертви, грижата за седмосвещеника, сменяването на хлябовете на предложението и др./ се разпределяли между свещеници от всяка смяна по жребие. Този път се паднало на Захарий да влезе в храма Господен, за да покади. Народът се молел отвън през време на каденето.
Когато Захарий принасял кадилната жертва, ангел Господен му се явил отдясно на кадилния жертвеник. Божият архангел Гавраил казал на св. Захария: „Жена ти Елисавета ще ти роди син... и мнозина ще се зарадват“. Когато настъпило времето, св. Елисавета родила обещания син (6 месеца преди раждането на Иисус Христос).
На осмия ден трябвало да кръстят младенеца. Майка му рекла: „Да се нарече Йоан!“. И всички онемели от учудване, защото трябвало да носи името на някой роднина или на бащата, а в родата нямало такова име.
Св.Захарий написал: „Йоан му е името“. След това възхвалил Бога и пророкувал: „Ти, младенецо, ще се наречеш пророк на Всевишния, понеже ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш неговите пътища и да дадеш на народа Му да познае спасението чрез прощаване на греховете“.
Когато по заповед на цар Ирод избивали младенците във Витлеем, Елисавета се укрила с Йоан в пустинна планинска пещера. Когато родителите на Йоан починали, той израснал в пустинята, закрилян от Бога.
Явил се пред хората като Христов Предтеча, за да прокара пътя на неговото учение. Той пръв започнал покръстването на юдеите във водите на река Йордан.
Денят е наричан от народа Еньовден. Всички обичаи, които се изпълняват на Еньовден, са свързани с култа към Слънцето.
Повечето обичаи трябва да се изпълнят преди изгрев слънце. Това правило важи най-вече за събирането на билки, защото са тях се вярва, че са най-лековити именно в нощта срещу Еньовден. В брането на билки се включват млади моми, жени, баячки и знахарки. Броят на билките трябва да бъде 77 и половина. 77-те билки лекуват точно определени болести, а половинката билка е предназначена за лекуване на неизлечима болест. Тази билка се бере със затворени очи, защото никой не знае коя е тя.
Събраните билки се правят на китки. Те трябва да се завържат с червен конец и броят им се равнява на членовете на семейството. След това трябва да се оставят да пренощуват отвън, а на сутринта те служат за гадаене на здравето на съответния човек. Те се закачат в дома и могат да се използват през цялата година за лечение на различни болести. Останалите билки се използват за направата на Еньовски венец. Под него се минава от всички за здраве през годината.
Билките и цветята на Еньовден притежават и магическа сила. Те служат на момите, чиято любов е несподелена. Билките вратига, тъжец, комунига, пелин, дилянка, тинтява и чернотрън спомагат за освобождаване на душата от тъгата по несподелената любов.
Според поверията на Еньовден се забъркват любовни отвари от знахарки и баячки. Те трябва да се приготвят в нови глинени съдове и на бавен огън. Еньовските билки имат силата да прогонват зли духове и да лекуват бездетни жени.
На Еньовден се изпълнява и обичаят ладуване. Главна роля има „Еньовата буля“, която се играе от 3 или 4-годишно момиче – тя трябва да бъде най-малкото дете в семейството. Момичето се облича в булчински дрехи с червено було и се накичва. След това моми я носят по нивите на селото за плодородие. Думите на момиченцето се приемат като предсказания. Когато обхождането приключи, започва гадаенето за женитба на девойките. Те хвърлят китките си в мълчана вода предишната вечер в котел, който е пренощувал навън под трендафил. На всяка една от китките се поставят пръстенчета, които са наречени на съответния ерген. Малкото момиченце вади китките една по една, докато момиче пеят песни за женитба и имотност.
Смята се, че след Еньовден слънцето се отправя към зимата, но преди това става рано, къпе се в реките, като водата им става лековита. А росата, която пада от слънцето, има магическа сила. На Еньовден се става преди изгрев, за да се окъпем в реките или в росата и да посрещнем слънцето. „Танцуващото слънце“ при изгрев вещая благополучие и здраве.
ИМЕН ДЕН ПРАЗНУВАТ: Енчо, Еньо, Яни, Янимира, Янита, Яни, Янко, Янизара, Янимир, Янислава, Янислав, Биляна, Деяна, Деяна, Диян, Дияна, Диана
2. Св. Никита, епископ Ремесиански (+ ок. 420 г.)
