ГОРЕЩО В ПИК: Безобразните лъжи на Асен Василев и Надежда Йорданов за фашисткия закон. Схемата на кръга "Капитал" за разправа с неудобните
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Пълна каша забъркват на всички нива в държавата и във всички сектори управляващите от Четворната коалиция.
Този факт вече не може да убегне и на най-незаинтересованите от политическите лупинги и интриги на цирковата арена, наречена „българска политика“. Последният бисер в короната от гафове на властта е т.нар. български вариант на закона „Магнитски“, който обаче по един клонящ към фашизоиден начин дори надминава смелите амбиции за авторитарност на Народната милиция и Народния съд.
И понеже крещящо противоконституционният и напълно противоречащ на всички норми за спазване на човешките права проект за изготвяне на „черни списъци“ на хора, неудобни на властта, чието имущество и пари ще бъдат отнемани без съд и присъда, гръмна в публичното пространство като динамит, се наложи властта буквално час през час да сменя версията за това – кой е автор на това фашистко законодателство.
Правосъдно и финансово министерство, депутати, юристи от уж съществуващи някъде незнайно къде работни групи, които работят по въпроса с българския „Магнитски“, започнаха да си прехвърлят горещия картоф и един през друг да се отричат по три пъти от изтеклия в медиите проект.
Хорото на отричането от законопроекта, кръстен под витиеватия предлог “защита на националната сигурност от рискове за икономическата и финансовата система на държавата”, поведе правосъдната министърка Надежда Йорданова още миналата седмица, когато в медиите бе публикуван текст на проект на закон. После и финансовият министър Асен Василев, чието име бе сочено за идеолог на мракобесния законопроект, обяви, че такъв проект уж нямало. Няколко часа по-късно си смени мнението и каза, че има, но това бил работен вариант.
Парламентарна група след парламентарна група от управляващото мнозинство също засвидетелства почуда и разграничение от амбициите на властта да поставя невинни в „черни списъци“.
Оказва се обаче, че и проект има и че ако не се бе вдигнал медиен шум, той можеше дори вече да е обявен за публично обсъждане. Това потвърди с думите си във вторник правосъдната министърка Надежда Йорданова, която уж нито беше чувала, нито беше виждала такъв текст, само знаела, че работна група във ведомството й твори противоконституционно законодателство. Но накрая все пак призна пред медиите, че не само имало проект, но всъщност те били цели три.
Последно? Човек да се чуди на кое от изреченото от Асен Василев и Надежда Йорданова да вярва, на това от миналата седмица или от последните часове.
Така Йорданова за кратко време се оплете като пиле в кълчища, докато всъщност си признаваше, че с колегите й мислят да пробутат промените или в изцяло нов закон, или през Закона за мерките срещу изпиране на пари, или чрез Закона за защита срещу тероризъм. Това на практика означава, че шумът беше буквално за три дни, а правителството не само че не се е отказало да прави специален наказателен орган срещу политически опоненти, а цели и това да стане полунелегално, ако може през задния вход, чрез скоростни промени в други закони.
Парадоксалното в цялата история с „черните списъци“ не е това, че поръчката за прокарването на подобни законови поправки е толкова важна и идваща директно от кукловодите на тази власт, щом дори общественият скандал и предупрежденията на изтъкнати юристи, че това е фашизъм, не спират членове на правителството да настоява за тях. Скандалното е, че същите тези хора само преди няколко седмици твърдяха, че сред основните приоритети им е разправата с „бухалките“ на мафията – в лицето на ликвидираните спецпрокуратури и специализирани наказателни съдилища.
Именно след дълго очерняне в крайна сметка бе унищожен единственият работещ инструмент за борба с тези корупцията и организираната престъпност – органите на спецправосъдието. Ако тази власт се задържи, то рано или късно, ще дойде ред да се удари и Антикорупционната комисия, която е в дъното на милиардите запорирани финансови активи на кукловодите на Четворната коалиция.
Но какво направиха задкулисните играчи и техните марионетни министри и депутати – буквално ежечастно сцепрокурори и спецсъдии бяха наричани „слуги на мафията“, „престъпници“ и „бухалки“. Накрая ги закриха и унизително се опитват да ги разселят из цялата страна. На целия този позор същата тази власт се пробва да си създаде квази разследващ и същевременно съдебен орган – абсолютен Франкенщайн.
Очевидно Асен Василев копнее да е начело на извънреден наказателен инструмент, извън съдебната власт, с който да може пряко и без санкцията на магистратите да си наказва когото си иска или когото олигархичният кръг „Капитал“ посочи в пасквилите си.
Сега вече стана ли ясно защо бързането за закриването на специализираното правосъдие беше толкова голямо? За да разчистят пътя за своето чудовище.
