ГОРЕЩ АНАЛИЗ: Изборите решиха въпроса за властта в България. Идва ли шокова терапия?
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Българската политика се ускори в нова посока. Парламентарните избори на 19 април решиха убедително въпроса за властта. За първи път от 1997 година една политическа сила печели пълно мнозинство. Сега, както и тогава, това дава шанс за пълен мандат и за дълбоки промени. Това се казва в доклад на ИСА - Институтът за стратегии и анализи, който публикува политическия си анализ за събитията в България, в Европа и в света през месец април 2026 година.
Ето какво се казва в доклада:
Трансформацията вече е в ход. Този извод се налага не само от политическите реалности – консолидиран парламент с нови лица, правителство, зад което стои мнозинство, оставки във водещи партии и др., но и от динамиката извън тесните рамки на политическото - оттегляне на и.ф. главен прокурор, заплахата срещу главния секретар на МВР и т.н.
При убедително мнозинство властта ще се конфигурира бързо. Очаква се първото действие на 52-ия парламент да е приемането на редовния бюджет.
Новата власт е изправена пред необходимостта да извърши много непопулярни мерки, а всички загубили изборите няма лесно да се откажат от популизма, който движеше доходите и социалната политика през последната петилетка. В това отношение „шокова терапия“ на болния от популизъм бюджет едва ли е възможна, но постепенна фискална консолидация с акцент върху ефективността на разходите би допринесла за финансовата стабилност на държавата.
През 2025 г. търговският дефицит достигна рекордните 9.318 млрд. евро, а дефицитът по текущата сметка 6.664 млрд. евро (5.7% от БВП). Към месец февруари тази година търговският дефицит вече достигна близо 1.5 млрд. евро. Вносът се увеличава, износът намалява. Растежът през 2026 г. ще се движи между 0.5% при силно песимистичния до 2.5% при реалистичния. Предвижда се слабо повишаване на темпа на нарастване на БВП през следващите две години.
Отлаганата при служебното правителство вълна от нови искания за заплати, компенсации и субсидии ще ограничат възможностите за смели фискални решения.
Ако продължи инерцията на модела икономическият растеж да се движи основно от вътрешното потребление чрез повишаването на доходите и социалните разходи, инфлацията ще бъде висока, а увеличаването на бюджетния дефицит и дефицита по текущата сметка рискуват финансово-икономическата стабилност и разбира се влизането в спиралата на нарастване на дълга.
Бързите и ефективни мерки за подобряване на инвестиционния климат и подкрепа за износа биха могли да обърнат песимистичните очаквания.
Напред в дневния ред излизат и натрупаните проблеми в правосъдието. Общественият дебат за промените вече започна.
Румен Радев обеща да разгради олигархичния/мафиотския модел и получи огромен кредит на доверие, за да спре деградацията на българската политика, да нормализира и стабилизира политическата власт в страната.
Радев не е ново лице за българската политика, тъй като бе девет година на държавния връх. Но през тези девет години той последователно изграждаше имиджа на алтернатива. Радев не е нов политик, но наложи представата, че е нов тип политик.
Победилата сила – „Прогресивна България“, е натоварена с много очаквания и с голяма отговорност на фона на вътрешни предизвикателства – бюджет, инфлация, бързи промени на терена на правосъдието - и на фона на променяща се външна среда.
Светът е по-скоро в хаос, който замъглява контурите на новия международен ред. Това обстоятелство различава изборите от 19 април 1997-а и 19 април 2026-а, чиято прилика иначе е поразителна в мащаба на подкрепата – 137 депутати за ОДС тогава, 131 за ПБ днес.
Изводът е, че в неясната и несигурна ситуация мнозинството заложи на политик, формиран в средите на армията, който бе в светлините на прожекторите девет години като президент. Този профил – военен, с образование и чужди езици, му осигури победата на президентските избори през 2016 година. Същият профил работи в негова полза и сега след фрагментаризацията и перманентната скандалност в НС.
„Прогресивна България“ получи мандат да върне достойнството на държавата и силата на държавните институции, като изпълни най-старото обещание на Радев, датиращо от лятото на 2020: „Вън мутрите от властта!“
Ако тук се провали, слизането надолу ще е много бързо.
Радев ще търси бързи и видими резултати, защото предстоят и президентски избори през есента. Кандидатът, припознат от ПБ, има шанс да спечели, докато е налице вълната. Ако отмине, съревнованието ще бъде трудно.
„Прогресивна България“ превзе центъра на българската политика, като в същото време се разширява и наляво, и надясно. Очертава се това да бъде типичната catch-all party, която се стреми по-скоро да взима гласове отвсякъде. Различията, които ще се проектират и в бъдещата партия обаче, може да предизвикат разочарования и трусове.
Геополитическата динамика, която се характеризира с бързина и нестабилност, се съчета със смяната на ролите на ключови международни играчи. В момент, в който авторитетът на американския президент е подкопан заради войната в Близкия изток, в момент, когато Европа се мъчи да добие плътна политическа субектност, няма по-печеливша позиция от тази на Радев. А тя е, че в рамките на съюзите, в които членуваме, трябва да се чува и българската гледна точка и че България е за мир. Българските избиратели дадоха мандат за външна политика, която защитава националния интерес в рамките на Европейския съюз.
Радев ще бъде критичният глас в Европейския съюз, но BULEXIT е изключен.
С експресната оставка на Сарафов от поста на временно изпълняващ функциите на главен прокурор процесът на демонтаж на модела започва.
Оттеглянето му закъсня, защото се наложи впечатлението, че следва дневния ред на „Прогресивна България“. Още повече, че опитите Сарафов да бъде отстранен заради пресрочване на мандата не дадоха резултат.
Да се действа така, сякаш командата идва от политиците, не е добро решение. Сарафов е вече рецидив. Иван Гешев също бе отстранен от ВСС след политически призив.
Прокуратурата и правораздавателните органи следва да работят единствено и само в зависимост от закона, не от политическата власт. Това трябва да е цел и краен резултат от реформата, която се очертава да бъде неизбежна.
Обещанията на ПБ са за много дълбоки промени: отстраняване на олигархията от върха на пирамидата от публичната власт и от достъп до публичния ресурс, ревизия на ключови обществени поръчки, установяване на активи, банкови сметки, имоти на български граждани в чужбина с незаконен произход, както и конфискация на активи, имущество с незаконен и неясен произход.
За да може ПБ да изпълни предизборните си обещания, разследващите и правораздавателни органи трябва да заработят.
Идеята за президентска република има свое лоби в редиците на прогресистите. Но нито има обективни условия за това, нито обществото е готово за толкова рязка промяна, нито политическите настроения позволяват да се свика безпроблемно ВНС, което да разгледа нов проект на Конституция.
Може да се предположи, че привържениците на идеята за президентска република виждат предимствата й, само ако начело на републиката е Радев. А ако не е?
Идеален модел няма. От 35 години България е парламентарна република по настоящата Конституция и познава много добре този модел, който трябва да усъвършенства. Зрелите общества не си позволяват да тръгват от нула при трудност и дори при срив.
Но самият разговор за формата на управление, за конституционни промени и за демонтаж на досегашния модел са индикация, че Радев планира „Прогресивна България“ като дългосрочен проект, с който да присъства трайно в българската политика.
По двете актуални политически разделения/линии Радев заема позиции, които имат подкрепа на висок обществен дял. По линията статукво-промяна се зарече да сложи край на досегашния модел, по линията мир-война (Изток-Запад, Русия-Украйна) обеща мир.
От предсрочните парламентарни избори България излиза пред света с нова визитна картичка. Че конфликтът на територията на Украйна следва да се реши по пътя на дипломацията и мирните преговори, е позиция, която Радев лансираше и като президент от началото на войната. Новото е, че сега тя ще влезе като българска позиция в рамките на Европейския съюз. На раздвоената външна политика на България – една на ниво правителство, друга – на ниво президент, ще бъде сложен край.
Оформя се блок от източно-европейски политици, които са на власт и дават последователни заявки за защита на интересите на своите страни, когато те се разминават с Брюксел. В този блок са и Бабиш, и Фицо, и Петер Магяр, чиито изявления не оставят съмнение, че външно-политически линията на Орбан ще бъде продължена.
Радев е близо до Магяр, но с по-меки послания, като поставя българската позиция в контекста на общоевропейските решения.
Евентуалното бъдещо членство на ПБ в някое от паневропейскитте политически семейства ще го идентифицира идеологически. Но европейските избори са далеч и той няма защо да бърза. Решението ще бъде отлагано, което ще му даде възможност да се развива като центристка партия, отворена в различни посоки и привличаща симпатизанти с различни идеологически нагласи. В същото време – като партия, която е срещу всички и всичко. Това я прави магнит за недоволните, но й създава и силни опоненти. В момента Радев се намира между чука на статуквото и наковалнята на пролибералната общност, която го атакува мощно по линия на Украйна и Путин.
Кампанията на ПБ бе лидероцентрична, гласуването с бюлетината на ПБ – мажоритарно, партията ще е лидерска.
Наративът на Радев срещу партиите му донесе електорални точки. В изявленията си като президент той отделяше партиите от народа, сега, когато сам избра да е лидер на партия, вече говори за „старите партии“. Очевидно, отделяйки от всички тях своята политическа сила.
За ГЕРБ изборите на 19 април 2026 година са повратна точка в близо 20-годишната история на партията.
За първи път за ГЕРБ се очертава дълъг престой в опозиция.
Повратната точка е изход за развитието на два сценария.
Песимистичният е да се отключи процес на разчистване на сметки, брожения, напускане, делене, което е предпоставка за маргинализация и загуба на местните избори.
По-оптимистичният е партията да направи трезва и реалистична равносметка за политиките, посланията и поведението си за последните години, а изводите да бъдат трамплин за обновление и мобилизация на структурите на нова основа.
С поемането на цялата отговорност за изборните резултати, Борисов направи важна крачка за оздравяване на партията.
Коалицията ПП-ДБ като цяло загуби от политическата престрелка с Радев, чието самочувствие растеше заедно с ръста в подкрепата.
Вдигайки масовите протести през декември 2025 година, ПП-ДБ пуснаха жетон в машината, но Румен Радев прибра джакпота.
Поредните спорове между ПП и ДБ около местата в парламента се превърнаха в публична свада. Имиджът на коалицията е силно накърнен, тъй като полемиката се води и през социалните мрежи.
Историята постепенно се превърна в ситиком, където героите забавляват публиката с отчетливо инфантилното си поведение.
ДПС намалява присъствието си в парламента (от 29 на 20 народни представители), но в партията не текат разпадни процеси. Причина за това са острите и мащабни атаки, на които партията и нейният лидер са подложени.
ДПС се концентрира в ключовите си региони, като заложи на работата на терен. В резултат на този тип изчистена и фокусирана кампания в Кърджали се получи интересен резултат: ДПС прибави около 18 000 гласа, докато АПС се стопи, ставайки донор и на „Прогресивна България“, и на ДПС. Може да се допусне, че електоратът на АПС на предните избори – близо 29 000 гласа, се е раздвоил между представителите на своя етнос в листата на ПБ, и гаранциите за правата им, които дава ДПС.
Радикалните оферти на „Възраждане“ към избирателя отблъснаха периферията. Те могат да привлекат най-недоволните, най-маргиналните, най-големите бунтари, но не е реалистите.
Партията ще запази ролята си на твърд политически играч, като с предложенията си провокира „Прогресивна България“ да се самоопредели, да действа, да се доказва.
БСП не влезе в НС и се изправи пред мрачни перспективи. Но да се хвърли вината върху новия лидер Крум Зарков е несправедливо и непочтено. Шансът на БСП е в това да задълбочи и утвърди лявата политика, която Зарков зададе. Следващият тест са местните избори догодина.
През двата си мандата на „Дондуков“ 2 Радев като президент и Йотова като вицепрезидент успяха да си създават устойчиво висок рейтинг, който не се влияе от промяната в техния статут – Радев става партиен лидер, Йотова пое отговорностите на държавен глава.
Капитализирането на това одобрение изглежда логично. Илияна Йотова излиза на финалната права на десет години в българската президентство, които най-вероятно ще се превърнат в старт на новата й кампания за президент.
В целия процес на подготовка и организация на изборите президентската институция изигра позитивна роля във вот, определян като „най-честния“ от години.
Ако/когато Радев бъде избран за премиер, за първи път от 10 години премиер и президент ще гледат в една посока. До президентските избори, на които очакваме Йотова да се яви, този нов модел ще бъде тестван. Ако работи и обществото оцени това, шансовете й да бъде избрана са големи.
Но, по-скоро неочаквано и за нея, стана така, че Йотова даде шанс на конкуренцията си. Кандидатурата на Андрей Гюров за държавен глава става все по-плътна.
Ако Гюров приеме, това ще е вторият случай, когато българският президент отваря пътя към голямата политика на представител на „градската десница“, а той по своеобразен начин „предава“ създателя си. Първият случай бе от времето на Радев, когато служебни министри станаха Кирил Петков и Асен Василев, основали броени месеци по-късно „Продължаваме промяната“.
Формата, съдържанието и динамиката на предизборната кампания за вота на 19 април се определяше от „Прогресивна България“ като новия влиятелен играч. Но ново като позициониране, като възгледи и като активност бе и служебното правителство на Андрей Гюров. Свързвано с ПП-ДБ като идеи, с президента Йотова като избор, с Румен Радев като решимост за влияние върху търговията с гласове, то се превърна в самостоятелен играч, като изпълни основната си задача – организирането на честни и прозрачни избори.
МВР получи добри оценки от различни посоки и институции, а главният секретар на МВР Георги Кандев се превръща в звезда на публичния небосклон. Вотът на 19 април постави началото на масирана съпротива срещу търговията на гласове, която в България бе достигнала епидемични размери.
Така служебното правителство на Андрей Гюров приключва своята работа с един голям плюс и с един минус. Плюсът е организацията на изборите, минусът – дългосрочното споразумение с Украйна, за което едно временно правителство няма мандат. Категорично липсва и обществен консенсус по този въпрос.
Мандатът на Гюров – с плюсовете и с минусите, става визитната му картичка половин година преди президентските избори.
По най-важните макроикономически показатели, с изключение на инфлацията, България се представя по-добре от средното за ЕС, а по някои е сред първите три.
Но сравнително ниският държавен дълг нараства прекалено бързо.
Ниската безработица сигнализира за дефицит на пазара на труда, при който продължава растежът на заплатите.
Влошаващата се вътрешна и външна неконкурентноспособност на българските стоки вече се вижда ясно в нарастващия външнотърговски дефицит и дефицита по текущата сметка, който застрашава финансовата стабилност.
„Шокова терапия“ на болния от популизъм бюджет едва ли е възможна, но постепенна фискална консолидация с акцент върху ефективността на разходите би допринесла за финансовата стабилност на държавата.
Насърчаването на инвестициите – местни и чуждестранни, и засилването на външната търговия в условията на неблагоприятна външна среда е голямо предизвикателство, но не и невъзможно поради очакваната политическа стабилност. Бързите и ефективни мерки за подобряване на инвестиционния климат и подкрепа за износа биха могли да обърнат песимистичните очаквания.
След като не се стигна до колапс на властта в Иран и страната съхрани способността си да отговаря на ударите и да поддържа блокадата на Ормузкия проток, се очерта патова ситуация. Американският президент направи крачка назад от заплахите си „да унищожи една цивилизация“ и на 8 април беше обявено първоначално двуседмично примирие, което впоследствие, на 22 април, беше удължено безсрочно.
Различията между двете страни остават значителни. Това крие риск от попадане в „сива зона“ на „нито мир, нито война“, която би криела огромна несигурност за застрахователите, танкерните и логистични компании, страните износители и за енергийната сигурност в частта й за сигурност на доставките и предвидимост на цените за вносителите на енергоресурси.
За Иран контролът върху Ормузкия проток е най-силният коз и връщането към статуквото отпреди войната на свободно корабоплаване е възможно само в замяна на фундаментални отстъпки.
Унгарските избори, подобно на полските през 2023 г., бяха избор между дясноцентристко и авторитарното дясно. Новият унгарски парламент е първият от 1989 г. насам, в който левицата няма представителство. Много унгарци, които обикновено гласуват за социалдемократите или либерални и центристките партии, се присъединиха към ТИСА, знаейки, че тя е дясноцентристка, неоконсервативна партия, но с ясна проевропейска ориентация. ТИСА е част от семейството на Европейската народна партия.
Петер Мадяр вероятно ще следва курс на умерено завръщане към европейския политически мейнстрийм, но запазвайки дистанция от най-проукраинските страни в ЕС и поддържайки работни отношения, базирани на общи енергийни интереси, с Москва.
