Заради неуспелия заговор на партизанина сталинист е създаден отделът на „шестаците”
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
След промените от 1989 година Иван Тодоров-Горуня беше често споменаван като един от символите на съпротивата срещу едноличния режим на комунистическия диктатор Тодор Живков. Действително бившият партизанин е организатор на един от най-сериозните опити за свалянето на Живков от власт. Подбудите му обаче не са свързани с налагането на демократично управление, а точно обратното - воден е от сталинистките си възгледи и е недоволен не от диктаторските методи на първия държавен и партиен ръководител, а от антисталинистката му линия, която е официална позиция и на водения от Никита Хрушчов СССР.
Роденият през 1916 година във врачанското село Горна Кремена Иван Тодоров е един от лидерите на партизанския отряд „Гаврил Генов”, който по време на Втората световна война действа в Северозападна България. След комунистическия преврат от 1944 година най-високите върхове на властта са овладени от членове на отряда „Чавдар”. „Чавдарци” са самият Живков, военният министър Добри Джуров и голяма част от Политбюро на БКП. По този начин представителите на отряда „Гаврил Генов” се оформят като естествена вътрешнопартийна опозиция. Те се задоволяват само с някои ключови позиции във втория ешелон на властта, както и в армията.
Самият Иван Тодоров-Горуня е член на ЦК на БКП, зам.-министър на земеделието и председател на Комитета по водно стопанство при Министерския съвет. Той е първият партизанин във Врачанско и има непоклатимо партизанско минало, което няма как да бъде изтрито дори от пропагандата след смъртта му. През 1940 година е осъден на седем години затвор заради комунистическата си дейност. Изпратен е да излежава наказанието си в Сливенския затвор, но година по-късно успява да избяга. През 1943 година е осъден задочно на смърт. Същата година е избран за политкомисар на отряда „Гаврил Генов” и се превръща в един от естествените му лидери. В първите години на комунистическата власт печели авторитет сред населението във Врачанско заради честността и последователността си.
Заради сталинистките си убеждения през 1959 година кандидатурата на Горуня за първи секретар на БКП във Враца е спряна от Политбюро. Освен това му е забранено да посещава Врачанския край за известно време. Все пак бившият партизанин запазва постовете си в ЦК на БКП и в Министерството на земеделието. Той обаче не може да се примири с отричането на „култа към личността” и отстъпките на Никита Хрушчов по отношение на капиталистическите държави.
В края на 1963 година четирийсет и девет годишният Иван Тодоров-Горуня заменя критиките си срещу политиката на Живков с действия. Заедно със старите си бойни другари Цоло Кръстев и генерал Цвятко Анев започват организирането на група, която да организира военен преврат и да свали от власт Тодор Живков. За кратко време тримата успяват да привлекат към каузата си немалък брой висши офицери, които заемат ключови позиции в армията. Самият генерал Анев е комендант на София. Като бивши партизани и хора, живели години в нелегалност, лидерите на групата изграждат отношения на дълбока конспирация. Единственият човек от всички близо двеста участници в организацията, който има пълния списък на заговорниците, е самият Горуня. Останалите не знаят нито колко души наброява организацията, нито кой участва в нея. Въпреки строгите правила на конспиративност малко повече от година след създаването си групата на Горуня е прихваната от Държавна сигурност. И до днес не е ясно кой точно е предал заговорниците. Според една от версиите това е жената на генерал Анев. Според друга обаче е шефът на Софийското градско управление на МВР генерал Съби Стефанов. Генерал Стефанов е близък до заговорниците и бивш партизанин от отряда „Гаврил Генов”. Предполага се, че е направен опит да бъде вербуван в полза на преврата, но след това е заел страната на Живков.
Според неосъществения план генерал Анев със сили на столичния гарнизон трябва да овладее Партийния дом и да парира охраната на Живков. Началникът на кабинета на военния министър Добри Джуров - полк. Иван Велчев, който е сред основните фигури на групата, трябва уж от името на министъра да повика командирите на армии и да ги задържи, а на тяхно място да назначи офицери – участници в заговора. Представителната рота на столичното комендантство и охранителният батальон на военното министерство трябва да овладеят щаба на Първа армия и министерството. Подполковник Димитър Костов от Главния команден пункт на ВВС е натоварен да блокира всички летища и да предотврати излитането на бойни самолети. Самият Живков трябва да бъде арестуван.
Заговорът за преврат е разкрит от контраразузнаването и в периода от 28 март до 12 април 1965 година повечето от заговорниците са арестувани. Според официалната версия на тогавашната власт Иван Тодоров-Горуня се самоубива в дома си точно преди ареста. Опитът за преврат развързва ръцете на Тодор Живков да се разправи с вътрешнопартийните си опоненти. В седмиците след арестите от държавните им постове са освободени десетки негови гласни и негласни противници в БКП. Въпреки репресиите основните участници в опита за преврат оцеляват и получават меки за времето си присъди от осем до петнайсет години затвор. Други сто деветдесет и двама човека получават частични или административни наказания. Във връзка с преврата е създаден и 6-и отдел на Шесто управление на ДС, който има за задача да наблюдава настроенията сред партийния елит. Години по-късно този отдел ще се превърне в символ на доносничеството.
